Лекции по История

2. Видове извори за историята на Византия.

Извори за историята на Византия - за византийските императори империята започва с Август, но всъщност началото трябва да се потърси някъде в края ІІІ нач. на ІV век т.е. с императорите Диоклециан и Константин. Така ранновизантийският период обхваща ІІІ-ІV век до нач. на VІІ век като е наречен още и късноримски период. Средновизантийският период пък започва от началото на VІІ век до 1204 г. като съответно той е разделен на няколко подпериода. От нач. на VІІ до нач. на ІХ век империята преживява и т. нар. „Тъмни векове”, през които се зараждат много проблеми от всякакво естество и се извършват трансформации. Така следва да се отбележи и македонският период от ср. на ІХ до ср. на ХІ век, наречен така по името на Македонската династия, при която може да се каже, че се забелязва известен възход на империята. От края на ХІ век до 1204г. е и Комниновият период, наречен така по името на династията на Комнините. От 1204 г. до ср. на ХV век се обособява и късновизантийския период, който от своя страна се дели на два подпериода. От 1204 до 1261 г. е периода на латинска власт и борбата за византийското наследство, а от 1261 г. до ср. на ХV век е т. нар. Палеологов период. Така за всички тези изброени периоди от историята на Византия, черпим сведения от изворите. Всъщност те са многобройни, защото империята привлича вниманието на мнозина хронисти. Освен от домашните извори черпим сведения и от латински, български, арабски и редица други източни от западните народи, които имат отношения с нея. Несъмнено от ранновизантийския период най-важен извор е Юстиниановото законодателство и Юстиниановите новели, свързани с търговията и данъците през този период. Прокопий Кесарийски също дава информация за това, както и за нападенията на славяни и други варварски племена през VІІ-ІХ век. Още за извори за тях са „Чудесата на свети Димитър Солунски”, „Стратегион” на Псевдомаврикий, Константин Багренородни и други. За иконоборческото движение пък сведения дава Константин V. За ІХ-ХІ век ценен извор е законодателството на императорите от Македонската династия. Така Ана Комнина дава информация за борбите на Алексий Комнин срещу павликяните, писмата на патриарх Фотий до българския княз Борис и тези на Николай Мистик и Роман Лакапин до цар Симеон са също с голямо значение. От ІХ-Х век ценен извор е и Книга на епарха, от която черпим сведения за развитието на градското стопанство и различните видове занаяти в Константинопол. За завладяването на Константинопол пък от латинска страна пише Жофруа дьо Вилардуен като Георги Пахимер пък дава информация за въстанието на селяните във Витиния през 1262 г. Още редица византийски автори дават полезни сведения на историческата наука като всъщност изворите за Византия са разнообразни както като тематика така и като жанров стил.