Лекции по История

2. В навечерието на големия сблъсък. Промени в политическата карта на Мала Азия и балканите през XIII – XIV в.

В навечерието на Османската експанзия Балканския полуостров представлява пъстра мозайка от държави и държавици, разяждани от борби за надмощие и междуособици. В италианските карти тези държавни образувания са около 40 броя. В най-едри щрихи могъщата Византийска империя се е разпаднала на няколко части и е била терен на непрестанни борби за престола между Палеолози и Кантакузи, но недалновидно канили като военна сила наемници от тюрски бейлици обособяващи се на бившата византийска територия. В Константинопол се оспорва престола. В Солун е друга част от Византия начело с Мануил Палеолог, а в южна Гърция пелопони си оспорват престола с Михаил Кантакузин и Теодор Палеолог. България била също на три части: в североизточна България с регион около Варна и Добруджа се обособил Добротица, наследен от Иванко.Имаме и Търновско царство на Иван Шишман с цяла северна България и територия на юг от Стара планина – София, Дупница , поречието на Марица и северните Родопи. Третата част е Видинското царство на Иван Срацимир с център Видин.
Великата сръбска държава на Стефан Душан се разширила значително. През 1355 г. От държава остава само спомен.Започналите борби между сина му Ст.Уруш и Синиша; намесва се и царицата майка Елена. В резултат на борбите се оформят владения в Прилепско и Скойско на братята Вълкашин и Углеша. След смъртта им Черномен,Крали Марко се установява, а Скопие преминава в управление на Вук Бранкович. В района около Велбъжд се оформя владение на братята Драгаши с център Кюстендил. По-късно средните земи се поделят между княз Лазар и фамилията на Бранковичите. В северна Албания-Балшичи, П релюбовичи. В района на Босна – крал Твърдко.
В Мала Азия през ХІ век започва настъпление на Селджукските от Централна Азия /северно Каспийско море/ по посока Мала Азия – това са предимно огузни племена, тласкани от експанзията на монголците и в търсене на пасища. През 1701 г. В битка при Манцикерт селджуците побеждават византийските войски, ръководени от Роман ІV Диоген. Те образуват държава на великите селджуци /от централна Азия до Средиземно море/. Тя се разпада впоследствие, образува се селджукски солтанат с център днешен град Коня. Разпростира се до края на западните граници на Мала Азия. Под напора на монголците се образуват около 12-20 тюркски бейлици. Османската експензия се установява трайно в европейския югоизток; от Мала Азия в Европа.