Лекции по История

1. Възникване и развитие на византологията.

Възникване и развитие - Византия е условно название, което се появява през ХVІ век. Така когато Константинопол пада под османска власт, империята започва да привлича вниманието на запада като много интелектуалци пренасят книги на запад, най-вече в Италия. През ХV век на запад започва да се изучава и гръцки език, като особен интереса към него проявяват Бокачо, Петрарка, папа Пий ІІ и редица други. Така в ренесансова Италия има една тенденция към универсализиране на древността т. е. обърнат е поглед назад, но всъщност идеализацията е на римската и гръцката древност. С името на Лоренцо Вала се свързва и създаването на понятието Средни векове като така се ражда и митът за Тъмното Средновековие, разделящо Античността от Ренесанса. Римските автори от този период обаче слабо познават гръцката литература. Византия обаче се явява посредник към гръцката литература и произведенията на Тукидид, Платон, Аристотел и други като чрез византийските ръкописи е запазена тази литература, например Никита Хониат постоянно цитира Омир. Но всъщност това не е интерес към Византия. Той се заражда през XVI век в германските земи като там се смята, че папството изкривява християнството. Сред привържениците на Лутер се създава мнението, че в православието християнството повече се е запазва в своя вид. Така Йеронимус Волф е наречен баща на византологията като той събира исторически съчинения. Смята се, че от него всъщност се изявява интереса към Византия. В Германия обаче идва и времето на религиозните войни. Така през ХVII век интересът се измества във Франция и белгийските земи като там се оформя школа, която се нарича еродитска и е съставена е от католици. Две причини могат да бъдат изтъкнати тук за зараждането на този интерес: френския абсолютизъм и френското присъствие на изток през Средновековието. Така Латинската империя се възприема като френска държава като тук се изявяват Монфокон и особено Ш. Дюканш, който е автор на „История на Константинополската империя” и „История на Латинската империя в Константинопол”. От своя страна ХVІІІ век не е много благоприятен за византологията като това е векът на разума. Така има хора например като Волтер, които осмиват Средновековието и от там така се възприема и Византия. Но все пас се заражда един интерес към прехода Античност- Средновековие. Така Кобон издава и книгата „Упадък и падение на Римската империя”, която е типичен представител за века. ХІХ век пък е времето на обособяването на същинската византология като наука.Тогава тя става академична наука като се събират и издават съчинения и житията на светци. Така във Франция най-деен е абат Мин и неговите приближени, които издават огромни поредици църковни и исторически текстове, около 160 тома- „Patrologia Graeca”. Издават още и “Patrologia Latina” и “Patrologia Orientali”. В Германия пък се създава т.нар. Бонски корпус от гръцки и римски исторически съчинения. Все още обаче се намира в своя зародиш интересът към византийската нумизматика и сфрагистика, но все пак византологията започва да се еманципира като наука. Така започва да се преподава и история на Византия, отделно от другите дисциплини като първата катедра пък по византология е създадена в Мюнхен, Германия, от Крум Бахер - катедра по византийска литература. Такава е и тенденцията през ХХ век до Втората световна война. В Британия обаче византологията се разглежда като част от римската история като във Франция пък насочеността е към политиката и ежедневния живот като Брехер издава книгата „Животът и смъртта на Византия”. През вт. пол. на ХХ век вече се наблюдава една по-голяма универсализация. Всъщност периодични издания започват да се издават още от късния ХІХ век като “Ravue des Etudes”,”Byzantion” и други. През ХІХ век византологията се развива бързо и в Русия, което всъщност е свързано с политиката като тя се смята за закрилница на балканските християни. Появяват се учени като Оспенски, Ондокоф и други. Издава се и „Византийски временник” като активна е и преводаческата дейност. Като най-голям център обаче на ХХ век се явява именно Dumbarton Oaks във Вашинктон, с най-голяма библиотека и печати, издавщ и годишник т. нар. “Dumbarton Oaks Papers”.