Лекции по История

19. Изостряне на източния въпрос в средата на 19 в. Кримската война /1853-56 г./ и мирния договор в Париж. Хатихумаюнът от 1856 г.

Към средата на 19 в.се изострили противоречията между Англия и Франция от една страна , и Русия от друга по отношение на османските владения, особено на Балканите. По това време Англия и Франция били завоювали силни политически и икономически позиции в османска Турция и за тях било по-изгодно да бъде запазена целостта на сегашните владения на Балканите, макар че спорели помежду си за надмощие в Египет, където вече стояло на дневен ред и прокопаването на Суецкия канал. Противно на тях Русия се стремяла за господство над проливите /Босфора и Дарданелите/ и за излаз на Средиземно море. От край време се домогвала и за Цариград. В тези си стремежи Русия разчитала и на съпротивителните движения на подвластните балкански народи. Русия имала и стремеж за покровителство на православните поданици на султана.
Към средата на 19 в. се оформили две линии в поведението на великите си по отношение на османска Турция и подвластните й балкански народи:
1. За запазване на статуквото.
2. За подялба на наследството на „умиращия човек”- могъщата османска империя.
С цел да смекчи тези противоречия в началото на 50-те години на 19 в. руския император Николай І се обърнал към Англия с предложение за поредна подялба, а Русия да получи всички балкански владения плюс Цариград и проливите, а Англия и Франция да си поделят османските владения от близкия изток в т.ч. Египет. Николай І обаче получил отказ от Англия. Междувременно нараствало напрежението между Русия и османска Турция по някои въпоси от съществена важност.
През 1850 г. Англия получила от султана ферман, с право да прокровителства протестантската общност на територията на османска Турция. ПРотестанните не били много на брой, но със съгласието на османската власт се формирала протестантска община.
През 1852 г. Франция, която е католическа държава също получила султански ферман с право да покровителства османските поданици католици. Те също били малко на брой, но със съгласието на властта били обединени в католическа църковна община, като и двете новосформирани църковни институции – протестантска и католическа, по волята на султана били равнопоставени с цариградската патриаршия на православно население. Православното население било мнозинство от османски поданици на балканите, но властта отказвала на Русия да ги покровителства, въпреки, че още по силата на мирния договор в Кючюккайнарджа /1774/ османска Турция поемала ангажимент да предостави на Русия това право.
Набирал сили и друг конфликт на религиозна основа. Изострили се противоречията между Франция и Русия, коя от двете страни католическата Франция или православната Русия да покровителства свещенните за християните места във Витлеем и Йерусалим. Султанът отдавал права ту на едните, ту на другите, с което ще повече изострял отношенията помежду им.
При това положение Никола І изпратил през 1853 г. в Истанбул , в Цариград със специална мисия княз Меншиков, който поставил ултиматум на османското правителство, като имал две условия: първо – за покровителство на османските поданици, второ – за покровителство на свещените места.
Княз Меншиков се държал предизвикателно. Заплашвал , че руски войски при отказ ще обявят война. Той получил отказ и така бил намерен повод да започне т.н. Кримска война. Руски войски навлезли във Влашко и Молдова и се обърнали с прокламация към всички подвластни на османците православни народи да подкрепят с действията си руската армия. На свой ред пък Франция и Англия не останали безучастни и съсредоточили свои военни кораби в подстъпите на Дарданелите. Руско-турската се водила на два фронта: Дунавски и Кавказки, а също и в Черно море. На суша военните действия се развивали с променлив успех , но по море голяма руска морска ескадра нанесла поражения на османския военен флот при Синоп. След тази морска загуба на османците Англия и Франция също обявили война на Русия /1854 г./ Те влезли с корабите си в Черно море и същевременно окупирали гръцкото пристанище Пирея, недалеч от Атина, с цел да парират гръцко въстание и помощ за руските войски. Гърция действително изявила готовност да окаже помощ, а и да осъществи своите цели за обединяване на всички гърци в т.ч. и останалите под османска власт в единна гръцка държава. За тази цел около 7 000 гръцки бойци ръководени от генерал Дзавела пресекли границата и навлезли във все още османските , но населени предимно с гърци области Тесалия и Епир. Те дори носели специални лозунги със символите Т/Е/М /Тесалия,Епир, Македония/. В Епир и Тесалия обаче срещнали силна съпротива на османските войски и по-голяма част били принудени да се върнат обратно още повече, че султанът поставил ултиматум на Гърция със заплаха за османска окупация на страната. В подкрепа на руските войски избухват някои бунтове, но с по-скромен обхват , подготвени от българи. Това било т.н. Димитракиева буна в района на Видин; Дядо Николовото въстание в Търново и др.
На Кавказкия фронт руска войска поддържала победи с помощта на грузински формирования. Там руснаците почти ликвидират турската анадолска армия при гр. Карс.
Дуновския фронт – Не се развивал благоприятно за руската армия. Тя направила безуспешен опит след обсада да превземе Силистра, но най-голямо било руското поражение на Кримския полуостров при Севастопол. Севастопол бил обсаден една година по суша и море от 120 000 англо-френско-турска армия. 70 000 от тях загинали, но Севастопол бил превзет. При тази ситуация започнала подготовка за сключване на мирен договор в Париж. Той започнал през 1856 г., а в деня на откриването на конгреса на 18.02. бил тържествено оповестен т.н. хатихумаюн – указ на султана, като идеята за това била подсказана на османците като дипломатически ход от Англия. Тъй като се очаквало на конгреса Русия отново да постави въпроса за покровителстване над православните поданици, хатихумаюнът предотвратявал такива претенции защото специално акцентирал върху правата на християни и мюсюлмани в османска Турция. В основни линии хатихумаюнът повтарял гюлханския хатишериф, но за първи път обявявал, че занапред християните ще бъдат допускани на общо основание до държавни служби в империята, че занапред те ще могат да служат във войската да постъпват и следват във военни училища. Макар и замислен като дипломатически ход все пак този султански акт подобрявал статутът на християнските поданици на султана и може да се прецени като положителна стъпка към по-нататъшното развитие на Танзиматските форми. На парижкия конгрес Русия била губещата страна. Тя загубила южна Бесарабия, като територия и й били наложени ред ограничения за корабоплаването в Черно море. В известен смисъл османската империя излязла като победител , тъй като получила международни гаранции от страна на Англия и Франция и Австрия за своята цялост на границите. Тя обаче претърпяла и ред негативи, вследствие на Кримската война. Останала почти без анадолска армия, изпаднала във финансова криза и се наложило да сключва много заеми от Англия и Франция при крайно неблагоприятни условия. Нараснала още повече нейната политическа и икономическа зависимост от западно-европейските държави.