Лекции по История

18. Балканите според идеите за велика империя. Начертанието на Гарашанин и гръцката мегали-идея.

Допълнителен щрих към сложния възел от противоречия на Балканите от началните десетилетия на 19 в.прибавят и младите нововъзникнали балкански държави – Гърция и Сърбия и техните великодържавни доктрини. Подобен характер придобиват и някои национално-освободителни движения на балканските народи в пределите на Хапсбургска Австрия /от 1867 г.-дуалистична монархия Австро-Унгария/.Тази констатация се отнася например за идеите на илиризма, възникнали в средите на хърватското общество, като противодействие на стремежите за германизация и маджаризация на хърватите. Славната френска революция от 1789 г. и наполеоновите войни; хърватските владения на Хапсбургите бил окупирани от Франция и просъществували през периода 1809-1813 г. под името илирийски провинции.След разгрома на Наполеон /1815 г. при Ватерлоо/предишния статут на хърватите бил възстановен и хърватската нация продължила да изпитва силен натиск за германизация и маджаризация в т.ч.и посредством насилственото налагане на немския, респективно на унгарски език в хърватските училища.В тази обстановка предимно в средите на хърватската интелигенция: Шафари Ян Холар, Вук Караджич и др.акцент започнал да се поставя върху идеята за общославянска езикова система етническа и историческа общност. Така възникнали идеите за илиризма, като водач на това движение изпъква хърватския аристократ граф Янко Драшкович. Илиризмът като доктрина от една страна съдържа редица политически моменти, като се поставял за задача да развие националното съзнание не само у хърватите, но и у всички южни славяни.Акцентирали се върху признаването и употребата на хърватски език , и създаването на книжовен език и правопис за всички южни славяни на основа на хърватския. Идеолозите на илиризма възприемали всички южни славяни като един единствен илирийски народ и аргументирали идеята за създаването на „Велика Илирия”.В тази държава следвало да се включи не само Хърватско, но и Словения, Далмация сДурбовник, Южна Унгария, т.е Войводина, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцековина, териториите на Македония и България, та дори и албанските земи /т.е целите Балкани без Гърция/.Започнали да излизат книги и списания на хърватски език, обнародвани от издателство „Матица Илирийска” и да бъдат разпространени сред всички южни славяни,на основата на привързаността си към илиризма или отрицанието в хърватското общество през 30-те години на 19 в.възникнали две конфронтиращи се политически партии:първата от тях включвала привържениците на илиризма и била наречена народна партия, а втората чиито членове настоявали за поддържане и засилване на връзките между Хърватия и Унгария била наречена маджаронска партия. Така или иначе идеите за илиризма и по-конкретно за създаването на Велика Илирия влизали в противоречия и с две други водещи великодържавни доктрини на Балканите. Вече през 40-те години на 19 в. възникнали идеите за създаването на Велика Сърбия и т.н. гръцка мегали-идея.
Мегали-идея – това словосъчетание било произнесено за първи път през 1844 г.по време на заседание на гръцкото национално събрание при обсъждане на текста на бъдещата гръцка конституция от лидера на франкофилската партия в парламента – Йоанис Колетие. С това словосъчетание той обозначава националните задачи, които стоят пред гръцкия народ по това време.Оттогава терминът навлиза трайно в гръцката политика и терминология , и продължава да е в обръщение и до наши дни. В името на мегали-идея се качват и свалят гръцки правителства, заради нея се прощава с престола и първият гръцки крал Отон-обвинен, че не проявява достатъчно решителност при следването на мегали-идея. Определящ фактор десетилетия наред във вътрешната и външна политика на Гърция е именно тази идея. В този термин с течение на времето се влага различно съдържание, което варира съобразно конкретните условия. Някои автори схващат мегали-идея като стремеж за освобождение и обединение на всички гърци в рамките на гръцка държава. Други пък по подобие на каподистриас я отъждествяват с идеята за създаване на балканска федерация с гръцка хегемония. Трети в т.ч. и български възрожденски дейци я възприемат като идея за въстнановяването на византийската империя в ущърб на всички балкански славяни. Така или иначе още при възникването й зад мегали-идея прозира гръцкия национализъм и тя може да се окачестви като идеология, политика и социална практика за възвеличаване на гръцката етническа общност и противопоставяне на останалите етнически общности на Балканите. Мегали-идея се стреми да обоснове гръцката изключителност и превъзходството й над другите и оттук правото на гърците за хегемония над балканските славяни. Идеята намира през годините проява в историческата наука, философията, лингвистиката, гръцката просветна и учебна политика. Така например, в разрез с историческата истина се твърди, че славяни и албанци на Балканите са просто славяноезични или албаноезични елини. Специално за българите се твърди, че са българогласни елини. Отрича се правото на балканските славяни да имат свои училища, на свой език, отрича се и правото им на собствена независима учебна институция.Прието е да се счита, че мегали-идея губи силата си в Малоазийската катастрофа на гръцките войски през 1923 г.когато Гърция е разгромена от национално-освободителните сили на Мустафа Кемал паша /Ататюрк/, но тя има своите рецидиви в по-ново време.

„ГАРАШАНИН”
Сърбия, която сравнително рано възстановява своята държавност като автономно княжество също през 40-те години на 19 в.изявява претенциите си за хегемония сред балканските славяни; т.е Сърбия също поема по политика в съзвучие с националистически дух на епохата. Сръбската велика държавна доктрина възниква и се развива в противоборство: 1. С идеите на илиризма, които отреждат не на Белград и сърбите, а на Загреб и хърватите ролята на контролно политически център на балканските славяни. 2. В противоборство с руския панславизъм, което отрежда на Сърбия второстепенна политическа роля сред сляваните за сметка на Русия. Дори след 40-те години на 19 в. по тези съображения Сърбия прави завой във външната си политика и за да преодолее силното руско влияние търси силни покровители на Запад в лицето на Франция и Англия. По това време Сърбия се въодушевява от идеята да освободи останалите южни славяни от руско и съответно австрийско влияние, като ги привърже трайно към себе си. Най-ясно и категорично сръбската великодържавна доктрина намира отражение в един документ, наречен „Начертанието” и е дело на сръбския държавен деец Илия Гарашанин. Той бил последовател, министър на вътрешните и външните работи на Сърбия, а впоследствие и министър председател. Неговия документ е една политическа програма за бъдещото развитие на сръбското княжество. Тази великодържавна доктрина била следвана последователно и от двете сръбски династии – Караджордевичите и Обреновичите, независимо от противоречията помежду им. Същността на тази идея е за господство на сръбския трон над всички южни славяни. Тя обаче не остава само идея, а се предприемат и сериозни действия за нейната реализация на практика. За този успех балканските земи били разделени на сфери на действие, като особено внимание било обърнато на работата на сръбските емисари в района на Босна и Херцеговина, Хърватско и Словения,югозападните български земи в рамките на цяла Македония. Начело на тези емисари, които следвало да осъществяват пропагандна и друга дейност сред многочисленото тогава българско население на Македония застанал Теодор Ковачевич. Особено внимание било обърнато на обучението и образованието посредством широката мрежа от сръбски училища, извън границите на княжеството и особено в Македония. През 1859 г. за първото министерство на просветата на Сърбия се заделило не малка сума за издържане на тези сръбски училища и учители на територията на Македония.Трябва да се отбележи, че в Македония се сблъскали интересите на Гърция и на Сърбия с нейната великосръбска държавна доктрина. Поради това в началото на 60-те години на 19 в.двете му млади бълкански държави следвало да изяснят отношенията помежду си и да си поделят един вид гръцки и сръбски сфери на влияние. След преговори се достигнало съгласие дейността на сръбските емисари да се съсредоточи в албанските земи и Адриатическо море през Охрид, Прилеп, Велес, Кротово до Джумая и на север до Балкана, а оттам на юг се очертава гръцка зона за влияние. Гърция и Сърбия договорили помежду си и директно съдбата на българските земи. Гърция въобще не предвиждала създаването на българска държава. За това пък Гарашанин настоял за създаването й , но според него тя трябва да се ограничи само на север от Стара Планина, а в случай на несъгласие с този план се предвиждало Сърбия да разшири граници на изток поне до р.Искър и да присъедини и тези земи.