Лекции по История

17. Черна гора в борба за независимост. Договорите с Хабсбургска Австрия /1841/ и османска Турция /1842/. Албанските земи до средата на 19 в. Влашко и Молдова през първата половина на 19 в.

Поради това, че османците не можали да осъществят тимарска система, Черна гора била обявена за султански хас и османското правителство признало правото на черногорския епископ със седалище в Цетина да прибави към титлата си принц-еписков, с което му били признати правомощия в сферата на светската власт. Този статут на Черна гора се дължал на трудно достъпен планински терен и всяко събиране на данъци било предшествано от военен поход, а самите черногорци предприели над 400 акции срещу османците.
Черногорското население е било разделено на чергарски катуни, със свои стада, старейшини, но голям бич представлявал вендетата /кръвно отмъщение/ . Съществувал невероятно силен култ към Русия. Черна гора съществувала благодарение на ежегодната парична помощ от Русия. Тази силна руско-черногорска връзка се чувствала от време на епископа Данило Петрович /1711/, от времето когато руския цар Петър І водил война срещу османците. Един руснак – Шчепан Мали се появил в Черна гора и се самообявил за руския цар Петър ІІІ. Той започнал да организира първата надплеменна държавна структура в Черна гора. За тази цел той формулира следните основни принципи:
1.Сключване на всеобщ мир между племената.
2. Строго наказание /смърт или изгонване/ при случай на кръвно отмъщение.
3. Изгонване от пределите на Черна гора на заловените крадци и разбойници.
За да поддържа властта си създава специален въоръжен отряд, за да поддържа неговата политика. През 1773 г. в Черна гора пристигнал като специален руски пратеник княз Долгоруки, което довело до разобличаването на Шчепан Мали, а освен това при пореден сблъсък с османските войски той съвсем не се проявил като войник.Авторитетът му главоломно паднал и той бил убит. След смъртта му продължило формирането на органи на черногорската държава. Била сформирана черногорска скупщина с представителство на всички племена. Скупщината пък излъчила правителство, а като върховен глава на Черна гора и върховен главнокомандващ от 1878 насетне бил избран Петър І Петрович. ПРи него и при наследника му Петър ІІ Петрович бил сформиран и правителствен сенат, били създадени и местни органи на властта. Руското влияние в Черна гора продължавало като Русия периодично изпращала и редовна парична помощ от 80 000 рубли годишно и свои емисари – това били предимно черногорци, намиращи се на руска служба. През 1833 г. черногорците въвели и свой данък, събиран от населението и заедно с руска помощ били формирани държавни финансови управления от назначен за тази цел касиер.
През 1851 г. наследникът на Петър ІІ Петрович Данило Петрович, който управлявал през 1851-1860 г. се провъзгласил за княз на Черна гора и я превърнал в наследствено княжество. По негово време територията на Черна гора била разделена на капетании, начело с капетани и бил приет общовалиден за Черна гора закон. Княз Данило и неговия наследник княз Никола /1861-1918 г./управлявали Черна гора като абсолютни монарси.
През 1841 г. между Черна гора и Австрия бил подписан договор, който определял границите между двете държави. Този договор се явява като първият международен акт , с който една европейска сила признава съществуването на държавата Черна гора. През 1842 г. бил сключен мирен договор с османска Турция, според който Черна гора се смята за независима област. Това било още една крачка към утвърждаване независимостта на Черна гора.
И през този период подобно на ситуацията в Черна гора запазват своите позиции родово-племенните обединения на албанците – фисовете, принадлежали към две големи групи: геги и тоски. Това извънплеменно раздробяване е и по религизонен признак – албанците са подвластни народи, които посрещнали гюлханския хатишериф със силно недоволство.Най-напред заради обстоятелството за по-силна централизация на властта, а оттук и ликвидиране на ролята на местните първенци – аяни , изразители на сепаратиски тенденции. Албанците имали свои такива полунезависими феодални владетели в лицето на Али паша, Мустафа паша, Бушатли. Те били убити, а навлезлите в албанска територия османски войски осъществили доста жестоки репресии сред местното население. Недоволни били албанците и от това, че при проведената данъчна реформа им се наложило да плащат десятък от овцете /джелеп/, който ги засяга значителтно. Още едно недоволство е набирането на рекрута, проведен посредством гюлханския хатишериф. Албанците вдигнали въстание срещу тези рекрути, но било потушено, а водачите му изпратени на заточение в Мала Азия.Било въведено ново административно отделение в техните земи, тъй като османската власт разпокъсала съзнателно албанското население между четири новоосновани вилаети: Шкодрински, Косовски, Битолски и Янински. Албанците съставлявали мнозинство в Шкедренския, а в другите три не чак толкова.Въпреки това продължили усилията на албанската интелигенция,като Наум Панайот Бреди известен като Векилхардж, предприел поредния опит да състави единна албанска азбука, различна от всички използвани дотогава азбуки и отпечатал в Истанбул през 1834 г. буквар, който разпратил из албанските земи, но и този опит завършил без успех. Без успех завършила и една среща в османската столица/1864/ с представители и на трите албански общности и с цел да бъде създадено албанско просветно дружество.
След руско-турската война от 1827-29 г. Влашко и Молдова получили широка автономия, а в продължение на няколвко години там имало временно руско управление, което да подпомогне тези две дунавски княжества при създаването на тяхната държавна организация. По това време била организирана местна съдебна система, полиция, поща, собствени въоръжени сили. Законодателната власт била съсредоточена в ръцете на специални дивани, съставени от боляри. Създадени били и болярски събрания, които излъчили князете на Влашко и Молдова. В Молдова това бил княз Струдза, а във Влашко княз Бибеску.
През 1848 г. след февруарската френска революция, която свалила монархията във Франция и обявила т.н. втора френска република. Населението се вдигнало на въстание и свалило от власт двамата князе. Сега и Русия, и османска Турция се оказали от едната страна на барикадите и срещу проникващите френско революционни балкански идеи. Със съвместни усилия, тъй като от османска Турция нахлули войски и от Русия също се оказали между две велики сили; войниците претърпели поражение и републиканския режим не бил установен.