Лекции по История

16. Византийската култура (VII-XII в.)

След разделянето на империята през 395 г. въпреки настъпилите изменения, тя си остава една антична държава като културата запазва основно своя градски характер някъде до VІ век, като вече след VІІ век византийската империя добива облик, различен от този от предишните векове. Така данните от нумизматиката дават основание да се смята, че през вт. пол на VІІ и през целия VІІІ век натуралното стопанство става основополагащо. Археологическите данни пък свидетелстват за изоставянето на множество провинциални градове от ср. на VІІ век нататък, като забележително е и прекъсването в областта на литературата. Освен това от VІІ век нататък, до VІІІ век намалява чувствително и ролята на занаятите и търговията. През първата пол. на ІХ век обаче нумизматичните данни свидетелстват за определени тенденции към икономическо възстановяване най-вече в Константинопол и по егейското крайбрежие. Към 800-та г. започва да се възстановява и културния живот като изнамирането на нов, по-бърз и ефикасен начин на писане посредством мунускулното писмо представлява един от най-ясните признаци за съживяване в областта на културата. Това културно възстановяване се осъществява обаче в една преимуществено манастирска среда, като именно подемът в тази манастирска култура представлява реакция на иконоборството, движение, което продължава във Византия от 730 до 843 г. През ІХ-Х век в Константинопол е налице и развито градско стопанство – Книга на епарха. Всъщност от този период може да кажем, че забелязваме една систематизация не само на интелектуалния, но и на целия икономически и социален живот в империята. От Х век нататък обаче започват да се развиват два важни процеса, които променят изцяло облика на империята, а именно това са: възстановяване и разрастване на провинциалните градове и появата на полуфеодална аристокрация. От Х до ХІІІ век се наблюдават едни различия в развитието на отделните райони на империята, но като цяло икономическите условия се подобряват навсякаде. Забелязва се един просперитет на провинциалните градове, като вече виждаме едно прехвърляне на икономическата активност през ХІ-ХІІ век от столицата към провинциите, както в областта на строителството, така и в керамичното производство и различните видове занаяти. Интересно е да се отбележи обаче, че Константинопол остава монопол в производството на предмети от лукса – стъкло, бронзови отливки, мозайки. От своя страна масовите забавления стават по-малко зрелищни и в по-малка степен официализирани, като на мястото на игрите започват вече да се практикуват карнавали. Освен всичко това през ХІІ виждаме как в литературата започва да прониква и говоримата реч, виждаме още и как монашеството получава развитие различно от Запада и предишните векове като се регистрира един индивидуализъм. През ХІ век се забелязва и една тенденция към абстрактност в изобразителното изкуство. Също така виждаме как нараства и ролята на произхода и родословието т.е наблюдава се един преход от малкото семейство към разширената фамилия. Всъщност възстановяването на градския живот, свързано със съживяването на византийските провинции през ХІ и ХІІ век допринася за появата на децентрализаторски тенденции в държавата. В областта на културата това се отразява най- добре чрез навлизането на популярни и масови елементи особено в изоб. изкуство литературата и забавленията. От своя страна пък ценностите на новоформиралата се военна аристокрация започват да доминират в обществения живот, прониквайки дори в образа на самите императори.