Лекции по История

16. Реформите на Махмуд II /1808-1839/ и краят на еничарите /1826/. Гюлханският хатишериф /1839/ и началото на танзимата . Танзиматските реформи.

Загубите на бойното поле и в двуборството с въстанниците в Гърция доказали още веднъж небоеспособността на османската армия или необходимостта от сериозни мерки. Това предопределило и съдбата на еничерския корпус, който се явявал главно препятствие със своя консерватизъм и нежелание за промени с оглед за създаването на модерна османска армия. Поради това Махмуд ІІ взел кардинално решение да ликвидира физически корпуса, тъй като еничерите с течение на времето от опора на османската власт се превърнали в заплаха за неговото съществуване. Махмед ІІ наредил столичните еничери да се съберат на атмейдан, за да им бъде прочетено съобщение. Те били обградени от артилерия, подложени на пряк обстрел и избиги. Месеци след това били преследвани и избивани еничерите, разквартирувани из османските провинции. Паралелно с тях бил подлежен на гонение и преустановил съществуването си мюсюлманския орден на т.н. бекташии, които имали голямо влияние в средите на еничерите. Техните текета били разрушени, а имуществото им конфискувано. Така се разкрил пътя за създаването на 60-70 хилядна редовна войска, а също така и за провеждането на серия от реформи.
През 1834 г. била ликвидирана и тимарската система. Тогава била проведена нова административна реформа и ново административно отделение на империята. Преобразуване имало и в централната власт. По европейски образец били създадени министерства – на външните и вътрешните работи, на финансите и т.н. Вместо велик везир функциите му били изпълнявани от башвелир. Реформи имало и в образователната систама, като въпреки съпротивата на консервативната ислямска духовност, наред с медресетата били създадени и общообразователни училища. Положено било и началото на турски периодичен печат. Започнали да излизат първите вестници на турски и френски език. Основани били първите болници от европейски тип, а за подготовка на необходимите медицински кадри било основано военно-медицинско училище. ПРи Махмуд ІІ за първи път функционира пощенската служба. Промени настъпили по отношение на бита: премахнати били чалмите и заместени с фесове. Държавните чиновници се обличали по европейска мода, подкъсявали брадите и мустаците си. Царуването на Махмуд ІІ обаче завършило през 1839 г. с един неуспех. Става дума за съпротивата на египетския валия Мохамед Али. Войските му започнали военни действия срещ османската армия, превзели Сирия, прехвърлили се в Мала Азия, атакували Киликия и Коня и нанесли поражение на османците при Низиб /1839/.
На престола се възкачил сина на Махмуд ІІ – 16-годишния султан Абдул Меджит от чието име бил обнародван т.н. гюлхански хатишериф, който постановил началото на танзимата, в периода на по-съществени реформи в османска Турция. Този султански акт бил наречен гюлхански хатишериф. Няколко били основните постановления: давали се за първи път в историята на османска Турция гаранции за живота, честа и имуществото на всички османски поданици, без оглед на тяхното вероизповедание. Съдържат се и данни за набирането на войски по пътя на рекрути с определен срок на военна служба. Поема се ангажимент за справедливо събиране на данъците, за борба срещу корупцията. Налагат се промени за публичност на съдебните процеси. В значителна част османското общество не е било готово за такива промени. Мустафа Рашид паша, който бил истински автор и изпълнявал функциите на министър на външните работи бил свален от поста си по настояване на консервативните среди. След оказан натиск от страна на Англия и Франция над султана Мустафа Рашид паша бил възстановен на поста си, а след това станал и башвекил. През 40-50-те години на 19 в. били проведени поредици от реформи в духа на гюлханския хатишериф. Издаден бил закон за селското земевладение, който давал право и на жените да наследяват поземлени имоти.Издаден бил закон – наказателен, различен от шериатския и съответни наказателни съдилища. Обнародван бил търговски закон на основание на френския и била създадена мрежа от търговски съдилища. Създадени били и смесени съдилища, които да разрешават спорове между мюсюлмани и немюсюлмани. Във всички провинциални административни центрове били създадени местни меджлиси с участието на мюсюлмани и немюсюлмани, обикновено в съотношение 4:3 като към мюсюлманите задължително влизали кадията и други влиятелни представители. Била основана и първата държавна банка от европейски тип – отоманска банка. Основната парична единица била гроша и се предприели мерки за неговата стабилизация. Има промени и в образователната система. Въвеждат се три степени на светско образование. Първа – мектеп; Втора – рющие, Трето – специални военно-медицински , инженерни училища. Тези постановки били впоследствие доразвити в т.н.хатихумаюн /1856/.