Лекции по История

14. Комнинов период. Византия и кръстоностните походи.

Комнинов период и първите три кръстоносни похода - през 1081 г. с идването на власт на Алексий I Комнин – империята започва нова фаза от своето развитие, като променя своя образ. Най-общо за този период може да се каже, че настъпва стабилитет в редовете на управляващата класа като се укрепва централната власт. Също така Комнините утвърждават и династичен принцип за предаването на властта от баща на син. За Алексий I Комнин можем да кажем, че той застава начело на империята в много труден за нея период, когато тя има изобилие от врагове – нормани, печенези, сърби. Той успява обаче да се справи с враговете си на Балканите като от гледна точка на управлението си се отличава от предхождащите го императори. Успява да приватизира властта и се превръща в домен. Наблюдава се превъзходство на доменнта аристокрация. Въвежда се нова йерархия на титлите и ранговете като някои стари висши титли изчезват или се омаловажават. За сметка на това се появяват нови, някои от които отразяват чисто роднински връзки с императора. Друга особеност на периода е че намалява делът на цивилната аристокрация, делът на евнусите също, а се създава прослойка от едри и средни собственици. Светската власт окончателно надделава над църковната. Отличителна черта на Комниновата династия е контактът със запада. За сравяне със селджукските турци Византия се обръща към Западна Европа като целта и е да си върне Мала Азия. Това до известна степен провокира и Първия кръстоносен поход (но Византия не иска кръстоносен поход). Кръстоносците се задължават да върнат на Византия териториите, които е владяла до битката при Манцикерт, но не спазват обещанието си. Все пак Алексий успява да извлече полза от Първия кръстоносен поход, да стабилизира властта и да изведе Византия от кризата. Важен извор за управлението на Алексий се явява „ Алексиадата” на дъщеря му Ана Комнина. Синът на Алексий Йоан Комнин (1181-1143) г. също бележи успехи на бойното поле. Времето на Мануил Комнин (1143-1180) г. е време на териториален максимализъм за империята. По негово време се осъществява Втория кръстоносен поход, който е неуспешен. Той има и два проекта – унгарски - да осинови Бела и италиански като става съюзник на папата– неуспешни. Мануил Комнин е наследен от синът си Алексий, но тъй като той е още малък му е назначено регенство. Народът обаче негодува срещу това регенство и издига за император Андроник Комнин (1183-1185) г. Той се опитва да сложи ред в данъчната, финансова и съдебна система, като цели да защити да от произволите на съдиите и бирниците обикновеното население. Естествено по този начин накърнява интересите на аристокрацията. Освен това се наблюдават и външно политически затруднения –унгарци, сърби и нормани. След смъртта на Андроник император става Исак (1185-1195), който принадлежи към династията на Ангелите, която е родствена с тази на Комнините. Той управлява империята в трудно време. По негово време се осъществява Третият кръстоносен поход. Това е най-добре организираният поход и е предвождан от най-изявените западни владетели – Фридрих I Барбароса, Филип II Август и Ричард Лъвското сърце. Целта на похода е освобождаването на Божи гроб в Йерусалим, но трябва да се има впредвид, че отношенията между кръстоносците и Византия са обтегнати. По времето на Алексий III Ангел имаме политически и морален упадък и така настъпва Четвъртия кръстоносен поход. В крайна сметка обаче трябва да се има впредвид фактът, че във Византия и особено по времето на Комнините не се наблюдава същински или по точно класически феодализъм. По времето на Комнините имаме стремеж към феодализъм, но той не се осъществява тъй като имаме силна централизирана власт.