Лекции по История

14 Съпротивителни и освободителни изяви на балканските народи през 15-17 в. Легални и въоръжени форми на съпротива. Хайдути, клефти, ускоци. Бунтове и въстания.

Съществуват редица легални форми на съпротива на местното население срещу злоупотреби , проявени спрямо него несправедливо. Тези форми се изявяват в няколко направления:
1. В завеждане на съдебни дела в шериатския съд срещу насилници и т.н.
2. Изпращането на жалби чак до централната власт в столицата Истанбул и населението се възползва от тази възможност , за което свидетелстват съхранени книги на жалбите - шехкяет дефтер. Те били понякога колективни и индивидуални от всички краища на балканските провинции.
3. Изпращането на делегации, излъчени от раята, които да изложат в столицата лично оплакванията на съгражданите и да издействат султански ферман за предотвратяване на такива действия.
Наред с тези легални форми през целия период съществуват и въоръжения , които османската власт категорично забранявала. Масов характер има така нареченото хайдутство. В Сръбските и българските земи този род дружини се нарича хайдути, в гръцките клефти, а по далматинското крайбрежие – ускоци. Османската власт ги нарича разбойници. В условията на османска власт придобива измерения на съпротива срещу чуждото господство и представителите му по места. Участниците в това движение се вливат масово и взимат участие във всички бунтове и въстания на подвластното население. Бунтовете и въстанията на балканското население обикновено избухват по време когато османската власт има затруднения от политически характер и води войни с една и друга християнска държава или техни коалиции. Така например едно от най-ранните въстания с антиосманска насоченост избухва през 1444 г. Т.е годината когато се води битката при Варна между Мурад ІІ , кръстоносната армия на Владислав Ягело и Трансилванския войвода Януш Хуниади. Това въстание избухва в албанските земи като негов вожд е Скендербег. Истинското му име е Георги Кастриоти. Той е син на влиятелния албански вожд Гьон Кастриоти. Той става васал на султан Мурад ІІ и в замяна дава сина си като заложник при султана. Там той приема исляма и става Искендер. Получава благоволението на султана. Участва в султански походи, изявява се като храбър войн и през 1440 г. султанът го назначава за санджак бей /областен управител/ в района на Дебър, в албанските земи. Тук той организира обединение на албанските племенни вождове под името албанска лига и започва борба за отхвърляне на османската власт. Мурад ІІ предприема поход срещу Скендербег, обсажда го в гр. Крия, но е принуден да се оттегли, без резултат. Няма особен успех и следващия султан. След смъртта на Скендербег съпротивата се оглавява от сина му и османците установяват властта си в този район.
С военни действия на османците е свързан и друг съпротивителен опит на подвластното население – битката при Мохач /1526 г./ Тогава е превзета Буда. Избухване на всички унгарски и сръбски селяни, начело с Йован Ненада. Въстаническата войска има победи и установява влиянието си в област Банат и Бачка. Самият Ненада се обявява за цар в гр. Сегедин и започва да раездава земи на участниците във въстанието. Това въстание обаче е потушено от Янош Сапояи. С военни действия в битката при Лепанто се свързват бунтове и въстания на гърци, албанци от Пелопонес и Епир .По време на друга война на османците с християнскаа коалиция /1593-1606 г./ е свързан антиосмански поход на влашкия войвода Михай Храбри на юг от р.Дунав, при което в продължение на няколко години той действа в района на Стара Планина и нанася редица поражения на османците. Тогава избугва и първо Търновско въстание – 1598 г., подхотвено от Никополския първенец Тодор Балина, търновския митрополит Дионисий Рали и дубровнишкия търговец Павел Джорджич.
По време на войната със свещенната лига избухват три въстания – второ търновско – 1686 г., ръководено от Ростислав Стратимирович, но без подкрепа на руския патриарх Йоаким. Друго въстание е Чипровското – 1688 г.обхваща населението от 4 католически села – Чипровци, Железна, Копиловци и Клисура. Друго въстание е Карпошовото – 1689, ръководено от Карпош, управлявал хайдушка дружина от няколко хиляди души в района на Доспат до Мелник – Разлог чак до Скопие. Овладява гр.Куманово и се обявява за кумановски крал, получава генералска шапка и жезъл от австрийския император, но впоследствие дружината му е разбита от татари, съюзници на султана ,Карпош е екзекутиран на моста в Скопие. Избухва и въстание в Пелопонес на местните гърци, които подпомагат венецианските войски.
П рез 18 в.в също воюващите с османците християнски държави оттук насетне по-често и Русия, продължават да разчитат на въстанията на православното бълканско население, което несъмнено облекчава военните им походи. Така например по времето на двете руско-турски войни от втората половина на 18 в. наричани още Екатеринински защото царува Екатерина ІІ, в Черна гора бива изпратен със специална мисия княз Долгоруки, който да подпомогне организирането на бунт сред местното черногорско население. С подобна мисия да вдигне на бунт местните гърци бива изпратен като руски емисар Григорий Пападопуло. Съдействие на руските войси оказват и жители на Несебър, които снабдяват руските войски с провизии. Започват да се сформират военни формирования от доброволци от всички османски владения на Балканите наречени Волентири.