Лекции по История

13. Упадък на османското военно могъщество през втората половина на 16 и 17 в. Битката при Лепанто -1571 г. Критската война – 1645 г.-1669 г. Втората обсада на Виена - 1683 г. Войната със свещенната лига и карловатския мирен договор от 1699 г.

През втората половина на 16 в.след достигнатия апогей в османските завоевания при Сюлеман І започва упадък на османското военно могъщество.Намира израз по време на т.н.кипърска война, което тогава било венецианско владение/1570-1573 г./. В резултат османците отвладяват о.Кипър и го присъединяват към своите владения. През 1571 г.те претърпяват поражение при Лепанто.В тази война османците имат за противник християнската коалиция, която включва Ватикана, Венеция, Генуа, о.Малта, Савоя и Испания.При битката обединения флот на християнските държави потопяват и пленяват османската военна флота, която остава без военоморски сили и тази битка показала, че османците не са непобедими и това се приема условно за началото на упадъка на османското могъщество. През 17 в. османците продължават да водят много войни и все още да печелят териториални придобивки, но това вече им се отдава много трудно с цената на много жертви за един продължителен период .Характерен пример е т.н. критска война когато османците воювали срещу Венеция за превземането на о.Крит и препостта Кандия. Тази война се проточила 25 години и макар да завършила с османска победа жертвите, които османската армия дала бии многочислени. Подобен характер имат войните през втората половина на 17 в.срещу Полша, Хабсбургска Австрия и срещу Русия. С много тежки последици за османската империя свързани със загуба на огромни територии в европейския югоизток, които й принадлежали е свързана войната на османците с т.н. „свещенна лига”. Тази война била предизвикана от амбицията на османския султан Мехмед ІV Ловеца да повтори подвига на Сюлейман І и да превземе столицата на Хапсбургите – Виена. Обсадата е с над 200 000 османска армия – 1683 г. Войските са били предвождани от великия везир Кара Мустафа паша . При обсадата императорския двор изпаднал в паника. Напуснал Виена – в един момент османците били нападнати в тил от полския крал Ян Собиески,който дошъл с немногоброен но добре обучен конен отряд от полски и украински казаци. В сражението османците били разбити, оцелелите се спасили с бягство. Великият везир Кара Мустафа бил екзекутиран по заповед на султана. Тогава се сформира свещенната лига, която включва Хапсбургска Австрия, Полша, Венеция.От 1686 г. към нея се присъдеинява и Русия. Съюзниците действали по море и суша. Венецианците атакували южна Гърция, Пелопонес и го превзели, а по суша австрийските войски превземат бившата унгарска столица Буда и нанесли поражения на османците при Мохач. Мехмед ІV бил детрониран през 1687 г., но и Сюлейман ІІ не бил в състояние да промени хода на събитията. Съюзническите войски стигнали до Скопие и го превзели, както Белград и доближили Видин. По това време избухват няколко въстания на подвластното балканско население от развоя на военните събития. Османската власт започва мирни преговори, водени в Карловац /Сърбия/, където п рез 1699 г. бил сключен мирен договор между османците и свещенната лига. По силата на този договор Хапсбургска Австрия получавала целите унгарски земи и цяла Трансилвания. Венеция получава Пелопонес, шест крепости по Далматинското крайбрежие и ред острови в Средиземно море. Полша получава област Подолия, завладяна преди това от османците, а Русия се задоволила с малка , но важна стратегическа област – Азов.