Лекции по История

13. Византийското общество и държава в периода 1025-1081 г.

След смъртта на Василий II през 1025 г. Македонската династия продължава да съществува формално още 30 години. Така запачва нав етап в развитиета на византийската империя. В традиционната литература този период се приема като политически и икономически упадък, свързан с нашествия на печенези, узи, нормани и селджукски турци. И в действителност ги няма вече мащабните военни действия, както и активната външна политика. Всъщност има известна нестабилност на властта, защото от смъртта на Василий II -1025 г. до идването на власт на Алексий Комнин през 1081 г. се сменят редица императори т. е. има известна нестабилност в политическата власт. Освен това ХI век е раздиран и от борбата между столичната – чиновническа и провинциалната балканска аристокрация. Сред всички събития, от които е белязан ХI век обаче се открояват две основни. Във външната политика на Византия най-важна е битката при Манцикерт от 1071 г., където византийската войска търпи тежко поражение. След нея настъпват и селджукските турци, които настъпват на широк фронт в Мала Азия. Така Византия губи своите богати и плодородни провинции като врагът се доближава и все по-близо до столицата. От друга страна по-същото време византийците губят и владенията си в Южна Италия. Другото важно събитие от този период е и „Великата схизма” от 1054 г. Всъщност между източната и западната църква от дълго време съществуват значителни различия като тук конфликтът обаче се поражда от спора между двете църкви за това към коя принадлежи властта в Южна Италия. Така между римския папа и константинополския патриарх Михаил Керуларий протича една доста остра кореспонденция. Патриархът е обвинен, че се опитва да подчини Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската патриаршии, (което всъщност е вярно) и папските легати, които пристигат в Константинпол през 1054 г. го анатемосват. Досега императорът Константин IХ Мономах стои в страни от разпрата, но идва момент, в който свиква църковен събор и папа Лъв IХ е анатемосан. Всъщнст обаче това не е краят на отношенията между източната и западната църква. Трябва да се има впредвид, че папа Лъв IХ анатемосва самият Михаил Керуларий, но не отрича константинополския патриарх изобщо. Вече през ХII-ХIII век отношенията между изтока и запада наистина се влошават и именно тогава се придава такава голяма стойност на събитието от 1054 г. Наред с всичко това е необходимо да се спомене още, че в новата литература все повече се налага мнението, че в културно отношение ХI век не е време на упадък, а напротив дори бележи някои постижения в сравнение с предхождащия го Х век. Виден интелектуалец от това време е Михаил Псел като по негово време се забелязва възраждането на интереса към античността, платонизма и неоплатонизма. В столицата дори се създава ново висше училище със специализирано обучение в две основни насоки: философия и право. Всъщност в своята книга „Византийската култура (ХI-ХII) век: промени и тенденции” Каждан отбелязва редица положителни промени в живота на византийското общество. Например градовете на Балканите се разрастват и просперират, а някои крепости прерастват в градове, като се активизира и строежа и възстановяването на църкви и манастири (през този период е построен Бачковския манастир). По-различна е обаче картината в Мала Азия, където много градове са разрушени или пък губят търговската и занаятчийската си функция като се превръщат предимно в селскостопански центрове. Така и Константинопол постепенно губи своя монопол в производството на стоки от най-различен характер. Гилдиите в столицата също изчезват, докато в провинциите се заражда корпоративен живот. Във Византия обаче започва да се налага и една нова форма на държавна собственост – пронията, като стратиотите постепенно губят значението си и се налагат прониарите. Така в крайна сметка не може да се твърди, че Х век е векът на абсолютния упадък на византийското общество, тъй като градския живот и култура особено на Балканите продължава да се развива и отбелязва известни постижения.