Лекции по История

12. Вътрешни и външни миграции.

Османското законодателство забранява селяните да напускат своеволно земите си като нерядко десетки жители напускали заради произшествия и се местили в друг близък град или село. Някои селища запустяват, появяват се нови. При външната миграция се наблюдава определена закономерност – сърбите емигранти по посока към Хабсбургската империя, унгарските земи и по посока на Влашко. Българите емигранти – северно към Дунав, Молдова, област Бесарабия и област Банат. Гърците емигранти – към Венеция, Корсика, о.Сицилия, Южна Италия и различни острови в Средиземно море. Албанците имат емиграция в посока на юг, но не толкова извън границите на османската империя, колкото към северна Гърция.

Асимилация – ислямизация:
Ислямизацията била господстваща, естествено е доброволен преход на не малка част от подвластното население към исляма. Най-засегната от процеса е балканската аристокрация – спахиите. През 16 в. са засегнати балкански градове, като местните занаятчии и търговци си осигурявали повече сигурност и условия за стопанската си дейност. Сравнително по-късно от ислямизацията е засегнато християнското население от селата. Върхов период е 17 в.Селското население нерядко е приемало исляма с цел да се освободи от данъци – държавни и църковни. Това е ставало и по пътя на т.н. криптохристиянство разпространено в албанските земи и част от българските; цели села привидно приемат исляма, заради данъчното бреме, но в своя среда изповядват християнската вяра и обредност. След едно-две поколения това криптохристиянство е водело към окончателна ислямизация. Паралелно с доброволната ислямизация са съществували много случаи към насилствен преход /кръвен данък/. Ислямизацията не винаги е била следвана от окончателна асимилация, т.е. от потурчване. При сключване на брак асимилацията е задължителна.

Конфликт – контакт:
Равносметката от различните демографски процеси води до усложняване на етническата сруктура на балканския регион. Различните религиозни общности се намира в ситуация на конфликт – контакт, което допринася за взаимните влияния между различни общности. Получава се обща за целия регион характеристика на балканското население в нрави и обичаи.