Лекции по История

11. Демографски процеси на балканите. Естествено и механично движение на населението. Балканско семейство. Департации, колонизации, вътрешни и външни миграции, ислямизации и асимилации. Ситуацията – конфликт, контакт.

Балканската общност под османска власт е традиционна доиндустриално общество. Сред населението има много висока раждаемост, не по-малко висока смъртност и равносметка на много бавен естествен прираст на населението. Смята се, че средната продължителност на живот е 47 години. Това не означава, че нямало и по-възрастни. Изключително висока детска смъртност и висока смъртност сред жените. За това допринасят и много честите епидемии и т.н. „черна гостенка” – чумата. Десетки хиляди хора са покосявани от нея периодично в големите градски центрове и пристанища /Истанбул и Солун/. Често са засегнати и селища по главни пътни артерии на страната. По-редки са случаите от гладна смърт, по-чести през 17 в. Мъжкото население давали най-много жертви по бойните полета и наказателни аркици и репресии след бунтове и възстания. Балканското семейство има различни разновидности по територията на страната , като големите патриархални семейства се съхраняват в изолираните високи райони на Балкана. А в крайбрежните и крайдунавски селища по-голямо разпространение придобива т.н.нуклеарно /просто/ семейство. Прави впечатление, че на Балканите не придобива значение многоженството. Непосредствените описи на мюсюлмани покойници отбелязват, че почти всички имали по една съпруга.
Механично разместване:
1. Депортация /насилствено/, преселване на жители от едно място на друго. Такива депортации се осъществявали при Мехмед ІІ, тъй като след превземането на Цариград той останал обезлюден. За да съживи стопанския живот Мехмед ІІ предприема депортация на населението от Ахтопол, Мидия, Месембрия, Анхеало. През втората половина на 15 в. населението от Скопие и Охрид било преселено в обезлюдения Конюх и новооснованият град Елбасан. Депортацията е рядко прилагано средство.
2. Колонизация – /целенасочено преселване/ на тюрскоезично мюсюлманско население от Анадола /Мала Азия/ в балканските провинции на империята. Такова население било заселвано в стратегически важни за османците региони като поречията на р.Арда, Тунджа и Марица, Вардар в района на Солун и в Добружда. Целта на тази колонизация била да се укрепи османската власт.
Главна съставна част на тези колонизационни потоци, чийто пик е през 16 в. са юруците и татарите. Юруците са номадско и полуномадско население, скотовъди, чийто етногенезис не е изцяло изяснен, но се смята, че са били тюркмени , т.е.източни огузи. Били са организирали на оджаци от по 25 души. С времето преобладаващата част от тях са отседнали и са създали много малки близко разположени мюсюлмански селища. Татарите /през 1475 г./- кримското ханство става васално на султана и за да запази лоялността на кримския хан, неговите синове, наследници трябвало да живеят по-близо до османската столица, заедно със свитата си от кримски татари. Оформят се селища като Върбица.