Лекции по История

10. Епохата на иконоборството.

Едно от най-интересните явления във Византия е иконоборството, чието начало се поставя от император Лъв ІІІ (717-741). Всъщност то предизвиква големи сътресения във византийското общество като в него са съчетани религиозно-философски, социални и политически елементи. В основата на иконоборството лежи убежданието, че да се почитат икони е в разрез с библейската забрана да не се правят комири и че по същество това е изява на идолопоклонство. Така борбата на култа към иконите се обявява като борба за отчистване на християнството от езически белези. Много преди да започне иконоборческта политика на византийските императори обаче съществуват възгледи, враждебни на иконопочитанието. Времето, предхождащо Лъв ІІІ е наситено с иконоборчески заряд. Така първият период на иконоборческата политика е (726-787) г. Първата стъпка тук са враждебните изказвания срещу иконопочитанието направени от Лъв ІІІ през 726 г. По думите на Теофан императорът подбуждан от иконоборчески настроени малоазиатски духовници започва "да говори срещу иконите". Така последват и конкретни мерки, а именно - издадена е наредба да се свалят иконите от стените на храмовете и да се подлагат на унищожение. Тези мерки от своя страна предизвикват остра съпротива във византийската столица сред различни обществени среди като бружението обхваща и други краища на империята, дори се стига до бунт в Елада и егейските острови. Начело на този бунт застава Козма, който потегля с флота към Константинопол, но Лъв ІІІ успява да се справи с него. Патриарх Герман и папата в Рим обаче също вдигат глас на недоволство. Лъв ІІІ обаче доказва, че е не само върховен, светски, но и върховен религиозен ръководител. На свикания по нареждане на него събор в Константинопол Герман бил свален от патриаршеския пост, а на негово място бил поставен Анастасий, привърженик на иконоборческия курс и верен изпълнител на волята на самодържеца. Лъв III намира подкрепа в една доста широка социална основа. Главни подръжници били влиятелни темни управители в Мала Азия. Голяма част от духовенството споделя иконоборческите възгледи. Политиката на императора срещала удоборнение и спред по широки слоеве в селото и града. Лъв III привлича към себе си и павликяните. Стигна се до един рядко срещан във византийското общество компромис между еретици и православни пред лицето на общ враг. За монашеството преклонението пред " светите образи " се счита за една от най - важните изяви на християнко благочестие. Те разнасят мълвата за появата на разни изключителни по произхода си икони приготвени уж без намеса на човешка ръка и пристигнали по тайнствен начин в манастирите. Така при тях се трупали суеверни хора, които щедро дарявали манастирите, с надежда че ще намерят изцеление от болести и грижи и че ще си осигорят небесното царство. Опозиционно настроени са голяма част от духовенството и отделни представители на константинополската аристокрация, които не желаели или не можели да разберат мотивите, породили действията на императора и насвързаната към него иконоборческа групировка. Силно негодование срещу политиката на Лъв III проявявали и много жени. Папа Григорий III свикал събор, който съдил действията на Лъв III като отстъпник от правата вяра. На престола се качва сина на Лъв III, Константин V Копроним ( 741 - 775). Новият император решава да доведе нещата докрай и да разгроми всички, които се противопоставят на неговата политика. Той написал няколко съчинения, отричащи не само почитта към иконите, но и към мощите на светците. В началото на 754 г. той свиква църковен събор, на който взели участие 338 епископа подбрани из групата на иконоборците. На него са взети решения изцяло в духа на желанията на Константин Копроним.Трябвало да бъдат унищожение всички икони и били анатемосани и главните привърженици на иконопочитанието. Константин V нанесъл и удар върху монашеството като "изобощо не оставил в своята територия нито един човек, облечен в монашески дрехи ". При неговият наследник Лъв IV Хазарски (775 - 780) се наблюдава видимо намаляване на страстите и преминаване към една по-умерена фаза в провеждане на иконоборската политика. И след краткотрайното царуване на Лъв IV на престола се възкачил през 780 г. малотеният му син Константин VI, развоят на събитията взел да клони вече подчертано в полза на един очакван от иконопочитателите обрат. Властта преминала в ръцете на Ирина,която все по-ярко изявявала своето желание да се сложи край на продължителния раздор. В Никея през 787 г.е свикан църковен събор. На него присъствали около 350 духовници и монаси.На патриаршеския стол е поставен верния служител на Ирина - Тарасий. Главната цел на събора е да се възстанови култа към иконите. Отвърдена била постановката, че почитта към иконата няма нищо общо с покланянето на идоли, тъй като тази почит не се отнася към самия "предмет" (дърво,платно, багри), а към лицето, което е изобразено на нея. Позициите на иконоборците били все още силни особено сред представителите на висшата военна прослойка. Направени били два пъти опити за заговор срещу Ирина, но те завършили безуспешно. Тя ослепила собствения си син, когото обвинила че сътрудничи на враговете и. През 790 г. застава като едноличен василевс на константинополския трон. Голям брой имоти били конфискувани и дадени на редица манастири. Вторият период в иконоборчческата политика е 787-843 г. През 802 г. чрез преврат Ирина е свалена и император става Никифор I Геник (802 - 811). Връх взема отново иконоборчески настроената прослойка. През 811 г. император Никофор I Геник умира в битката при Върбишкия проход. На престола се възкачва Лъв V Армеец. През 815 г. бил свикан църковен събор в църквата "Света София", който потвърдил решенията на събора от 754 г. Навлиза се във фаза на подем на иконоборкста политика. В този момент идва голямо събитие,което разтърсило дълбоко византийското общество и поставило пред управляващите слоеве един нов важен проблем отколкото борбата "за или против" иконите. Това е бунта на Тома Славянина. Създал се общ фронт, което по същество означавало,че е настъпил краят на онова своеобразно сътрудничество между "православни " в лицето на иконоборците и "еретици " в лицето на павликяните и че занапред на привържениците на павликянството изхождащи предимно из средите на огнетяваните слоеве в селото и града ще се гледа вече не благосклонно, а като на най опасни противници не само на църкавата, но и на установените обществено - политически порядки. На църковния събор през 843 г.,когато на престола бил малолетния Михаил III (842 - 867) г., а регентка майка му Теодора се сложило край на борбата "за и против " иконите. Логичен край в смисъл, че продължилите години наред и преминали през различни перипетии и борби на тази тема били загубили вече някогащната си острота и пред заплахата на ново надигане на народното недоволство двете враждуващи групировки са се обединили в общ фронт на запазване на своите позиции, с ясно подчертана класова насоченост, и то под лозунга за запазване на чистотата на православната вяра. Така Теодора и нейните приближени насочили ударите си към главния враг - павликяните. Загинали около 100 000 души павликяни,а цялото им имущество било конфискувано от държавата и това бил действително един от най жестоките и кървави епизоди в многовековната борба на византийкста светска и църковна власт срещу „еретическата зараза „. Законодателство на Сирийската династия – през 726 г. от императорската канцелария излиза сборник със закони известен като Еклога. Той не отменя Юстиниановото законодателство, но го променя в зависимост от настъпилите значителни изменения в ромейското общество. Той се състои от 18 титула – глави като в него отсъства старото римско деление на правото, засягат се отделни проблеми от обикновения живот, брака, покупката и др. Друг важен законов сборник е Земеделския закон. Той пресъздава един преходен етап – няма колони и парици. Успоредно с Еклогата и Земеделския закон са издадени още няколко законови сборника, които имат допълващ характер: Военният закон (41 статии), Мойсеевият закон (70 откъса от стария завет плюс 10-те божи заповеди) и Морският закон известен още като Родоски. Като цяло може да се каже че по дух законодателството от VI-VIII век е повече гръцко, отколкото римско, доколкото пресъздава реалностите в Мала Азия и на Балканския п-в. Тенденцията от IХ век нататък в Еклогата и съпътстващите я закони пък са доближени по смисъл и звучене до Юстиниановото право.