Лекции по История

10. Християнската църква в сянката на полумесеца. Немюсюлманите. Съдбата на търновската и печката патриаршии и охридската архиепископия. Цариградската патриаршия. Еврейски общности на балканите.

Заварените на Балканите християнски църковни институции са имали различна съдба през вековете на османско владичество. В резултат се наблюдават съществени промени в църковната география на Балканите Започнало с българската Търновска патриаршия – ликвидиран от османците като институция след заточаването на последния търновски патриарх Евтимий в Бачковския манастир. Съществуват няколко различни версии относно годината на това събитие , като се предполага, че е между 1394 и 1438 г. Търновската патриаршия от първата половина на 15 в. е превърната в Митрополия на Константинополската патриаршия, а православните българи в религиозно отношение се оказват разделени между три институции – Константинополска патриаршия, Печката-Сръбска патриаршия и Охридската епископия. Печката патриаршия първоначално е била ликвидирана като религиозна институция след падането на сръбските земи под османска власт. Последния сръбски патриарх за който са съхранени сведения е Арсений ІІ от 1457. При ликвидирането на патриаршията нейния диоцез попада под върховенството на охридската архиепископия. Почти цял век липсват сведения за съществуването на тази патриаршия. През 1557 г.тя била отново възстановена, като това става с енергичните действия на тогавашния велик везир Мехмед паша Сокологлу – сърбин попаднал по пътя на девшемето. Нейн патриарх става родния брат на Мехмед паша Макарий. 30 години след това патриарси са няколко кръвни роднини на Мехмед паша. По време на разцвет под нейна юрисдикция са българи от Самоковската , Кюстендилската и Скопската епархии.
През 17 в. Печката патриаршия се компрометира пред османската власт и няколко от сбърските патриарси са елиминирани заради подозрения в нелоялност и връзки с враговете на османците. Особено силно се изявява това през последното десетилетие на 17 в.когато по време на войната на османската империя с държавите на християнската коалиция – „свещенна лига” /1683-1699 г./,сръбското население и Арсений ІІІ Черноевич участват масово в подкрепа на враговете на османската империя. 1690 г. десетки хиляди сърби начело с Арсений ІІІ се изселват от османската империя и се установяват на територията на Хапсбургската империя в област Войводина. Подобно голямо преселение се осъществява през 1737 г. по време на друга война. Арсени ІV повежда изселниците, които се заселват отново там. В крайна сметка през 1766 г. сръбската патриаршия е ликвидирана окончателно и диоцеза й е присъединен към Цариградската патриаршия. През 1767 г. Охридската архиепископия също попада под скиптъра на Цариградската патриаршия. Към последната четвърт на 18 в. Цариградската патриаршия установява почти пълен монопол над православните поданици на султана. Изключение прави Черногорската църква, която запазва независимостта си, а нейният предстоятел със седалище Цетина носи титлата принц-епископ на Черна гора като съчетава духовни със светски функции. Цариградската патриаршия при падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. била запазена като институция по волята на султан Мехмед ІІ по държавни съображения, тъй като султанът виждал полза за властта си в съхраняването на патриаршията по две съображения-поради голямото влияние на Цариградския патриарх над източноправославното папство, което в своята съвкупност било обявено за руммилет под властта на Цариградския патриарх и чрез него можели да се прокарват постановления на османската власт. По това време османската империя воювала с католическите държави , а Цариградската патриаршия се отличавала с ярко изявен антилатизъм, което е неприязън към католическата църква. Не случайно за първи патриарх на Цариградската патриаршия бил провъзгласен монахът Георгий Схоларий – Герасим, който бил привърженик на Лукас Нотарас, който е автор на православната фраза – „по-добре турска чалма в Константинопол, отколкото папска тиара”. Запазва се статута на цариградския патриарх, като най-висш държавен сановник с ранг на провинциален управител бейлербей. Ползва се със съдействието на армията и военните власти. Запазил е в почти такъв обем правомощията си, както от времето на Византийската империя като дори разширил диоцеза си. Патриарсите бивали избирани от Синод /14 митрополити/, но били назначавани по волята на султана. Били задължени да купуват поста си, а и ежегодно плащали 25 000 гроша за хазната. Цариградския патриарх разполагал с юридически правни функции сред православните поданици на султана в съответствие с църковното писано право. Съществува патриаршески затвор. Запазвал правото си да сключва и разтрогва бракове, като това било предавано и на митрополит. Било му в правомощията да събира църковни данъци от православните, свещенниците и местните митрополити. Патриаршията поддържала свои духовни училища, които в края на 17 в. били 40 на брой. Патриарсите били зависими от султана и често сменяли своите постове. За 100 години на престола се изредили 63 патриарси. Някои от тях били екзекутирани по обвинение в нелоялност. Например Кирил Лукарас – екзекутиран през 1638 г. Висшите духовни патриари и митрополити не били на необходимата висота. Много често налагали високи данъци. Извършвали злоупотреби и контакта им с обикновеното население било неплодотворно. През този период главна роля за поддържане на християнската вяра играе нисшето православно духовенство – бяло и черно. Бялото духовенство са селските и градски свещенници. Те имали право да се женят, живеели сред раята, не се отличавали по статут от нея, плащали са всички данъци. На общо основание били товарени със задължения на войнуци, джелепи, оризари, солари и други.Приходите им от кръщенета, венчавки били скромни за издръжка и те изпълнявали допълнителна стопанска дейност. Селските и градските свещенници играели представителна роля в ограниченото самоуправление на подвластните балкански народи. Измежду тях се изявяват и редица даскали, граматици и др., с което спомагали за съхраняване на книжовността и духовенството.
Черното духовенство са монасите, калугерите. Те нямали право да се женят, живеят в манастири, които се изявяват като духовни средища на балканското население. На Балканите има заварено еврейско население. Католицизма в земите под османска власт е по-малко разпространен; на територията на Босна е по-силен с ордена на св.Франциск. Католицизма приемат и част от павликените. През 1622 г. папата създава специална конгрегация за разпространение на вярата. Осигурено е обучение зад граница в католическите колежи /в Лорето/ за младежи от балканските провинции. Османската власт към католиците варира според политическата обстановка.