Лекции по История

1. Географски обзор и съвременна политическа карта на балканите. Етнически структури и културно-цивилизационни зони. Вероизповедания на балканите.

И до днес не стихват споровете на понятието „Балкани” и страните около източна Европа, като нейна най-значителна част. Липсват ранен консенсус в това отношение. Това исторически формирало се понятие „Балкански полуостров” има георграфски граници: югозападни – Адриатическо и Йонийско море и югоизточна – Черно море, Мраморно море и Егейско море. За северна природна граница се приема р.Дунав и притокът й река Сава, но в понятието „Балкански полуостров” се включва и днешните румънски земи, а в понятието „Югоизточна Европа” се включват и унгарските земи. Меджу държавните граници в миналото са били многократно преправяни, но подобри и динамични промени в края на ХХ век и началото на ХХІ не липсват и са свързани с разпада на федеративна република Югославия. От нея се отделят като самостоятелни държави: Словения-2 000 000 население; Република Хърватия - 4 700 000; Босна е Херцеговина – 4 400 000 и Македония – 2 000 000.
През 1992 год. Сърбия и Черна гора се обединяват във Федеративна Република Югославия, но в резултат на проведен референдум Черна гора се отделя в самостоятелна държава, а Косово скоро обяви своята независимост. В централната и източна част на Балканите е разположена Република България. В южната част се включва о.Крит и много други острови. В югоизточните райони се намират източна Тракия, Одрин – Европейската част, Република Турция и друга част в Мала Азия. Европейската част е само 3 % от цялата територия на Турция. По данни от 1997 год. е 63 000 000 души. От историческа гледна точка и Румъния принадлежи към Балканите и заедно с Унгария е част от Европейския югоизток, обхващащ 8 500 кв.км. площ.
Балкански полуостров идва от наименованието на планинска верига – Балкана /Стара планина – Хемус/. За кръстник на Балганския полуостров се счита немския географ Арнолд Цойне, който през 1808 год.въвежда това понятие. Самото название се среща за пръв път в изворите най-рано през 1490 год.в един меморандум до папата на Филип Калимах, който посещава тези земи по времето когато са в състава на Османската империя. Местните хора наричат Хемус-Bolcanum.
Разглеждани са версии за името, като някои го смятат за тюркско, но спорят дали е възникнало преди идването на османските турци от други народи – печинези, кумани и т.н.
Проф. Е. Хьош обръща внимание на обстоятелството, че георграфското разположение и релеф на Балканския полуостров предполага обособяването на няколко зони, като съществено се отличават помежду си. Всяка от тези зони си има своя специфика.
1. Тя е по Далматинското крайбрежие с многобройни заливи и острови, с много благоприятни условия за заселване. Тази област и нейното население е насочено към морето и контакти с други страни. Тук са прониквали външни италиански влияния и се оформят много градове като център на търговия.
2. Западни балкански планински масиви на Динарските планини и на юг – планина Пинд имат различен облик през вековете. Те са силно изолирани от външния свят. Тук почти липсват пътища през вековете. Планинските масиви са прорязани от р.Неретва, Дрин, Шкумбини. Там се запазват до късно архаичните форми на живот с родово –племенни черти. Запазен е и номадския начин на живот , свързан с пребиваването на много общности като: каракачани, съръкачани,куцовласи и пр.
Тя е по поречието на р.Морава, Вардар, Сава, Марица, Дунав и неговите притоци. Съществуващи планински вериги на Балкана: Старопланинска, Рило-Родопски масив, които не създават съществени проблеми с комуникацията от други райони. Дунавската равнина и Тракийската низина са едни от най-плодородните земи на полуострова. На север от Дунав е структурата на ландшафта в днешните румънски земи е от планинска верига на Карпатите.
На тези територии са заселени различни етноси, изповядващи и разлини религии, като етническият и религиозен облик на региона с течение на времето се усложнява. Тук живеят гърци, траки, илири, славяни, различни тюрски племена, принадлежащи към ездитните народи, кумани, много славянско население. На много места се заселват многобройни групи – сакси-рудари. Тук живее и еврейско население , не липсват и роми, и османската експанзия е свързана със заселването на много турско население. Що се отнася до религията в западните балкани – Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, доминира католическата религия. Останалата територия от Балканите е източно-православно население. Ислямът е не винаги свързан с турски етнически принадлежности. Значителна част от албанците приемат исляма, друга част са католици, а една източно-православни. В Босна и Херцеговина ислямът приемат местното население. Официална религия било павликенството смятано за ерес, което е облекчило прехода към исляма.
Писмеността на източните балкански народи бележи различие. Източно-православните използват гръцката азбука или кирилицата. Католическото население пък използва латиница. Албанците до късно нямат собствена азбука. До 1928 год. официалната писменост в Османска Турция е арабицата, след това се въвежда латиницата. Това голямо разнообразие на религиите обуславяло обединяването на балканските народи дори в големи териториални мащаби.