Лекции по История

9. Балканите в навечерието и по време на ПСВ (1914-1918г.) на страната на Антантата и централните сили. Развой на военните действия. Крахът на централните сили. Последици.

ПСВ избухва в резултат от противоречието м/у две основни групировки на най –силните европейски д-ви в борбата им за надмощие. Тези две групировки са Антанта (съглашение) и Централните сили (троен съюз първоначално) към - Антантата принадлежат Англия, Франция и Русия, а към ЦС – Германия, А – У-ия, Италия (но през 1915г. Италия преминава към Антантата), а пък 1917г . в резултат на Октомврийската революция в Русия (тя излиза от войната посредством един Брест Литовски договор и не участва в Антантата), към тези две коалиции гравитират различни балкански държави, които при избора си всяка от тях изхожда от държавните си интереси. Б-я която е потърпевша след балканските войни се надява да възвърне позициите си с помощта на Германия и се присъединява към ЦС. Турция първоначално има немерения да съблюдава неутралитет, но в крайна сметка МТ правителство, което установява диктатура на един триумвират в лицето на Емвер Бей.
Що се отнася до Сърбия тя пък има противоположна ориентация тъй като в А- У-ската империя живеят под австрийска и унгарска власт не малко сърби във Войводина не малко южно славяни, хървати, словенци, население на Босна и Херцеговина. Сърбия е заинтересована от освобождаването на подвластните на А У-ия сънародници. Води борба и фактически именно революционно националистическа организация “Млада Босна” чрез акта на убийство на А – У-ския престолонаследник в Сараево през юни 1914г. дава повод да започне ПСВ.
Сърбия гравитира и се ориентира към Антантата. Не така категорични са ЧГ също заема тази позиция на Антантата. Германия и Румъния първоначално са с колеблива позиция. Там има и привърженици и на ЦС в кралския двор, така и общинските слоеве с англофилска ориентация. Все пак Гърция се ориентира към Антантата. Що се отнася до Албания, тя още дълго време не съумява да придобие истинска независимост за да предяви собствена воля в навечерието на ПСВ. Румъния ба свои ред има основания да се колебае в своя избор. От една страня тя има своите сериозни противоречия с А-У под чиято власт в този момент се намира Трансилвания е голям % румънско население, една територия за която Румъния има претенции да противодейства на ЦС. Кралския двор обаче, които произхожда от германски хохенцелери имат прогерманска ориентация и разчитат с нейна помощ на Германия и А – У-ия да придобият териториите на изток от Руската империя. При тези обстоятелства възниква ПСВ. Сърбия е прегазена от войските на ЦС и дори сръбското правителство и кралския двор са принудени да търсят убежище в чужбина. Остатъците от сръбската армия успяват след множеството перипетии да достигнат през ЧГ и Албания до о-в Кору и да се установят там. Сериозни поражения в началния етап на войната търпи и Гърция, а Румъния в крайна сметка при своята политическа и военна неориентираност достига до там, че военни сили от ЦС съумяват да превземат Букурещ в това число и с участието на БГ армия. Изключително сериозно става положението на Турция, която е принудена да воюва на повече от 10-т фронта (от Кавказкия, Иранския, Багдадския, Месопотамския, Сирийския ) в борбата си по тези фронтове пренебрегва защитата на столицата Истанбул, която се оказва пред непосредствена опасност да бъде овладяна от войските на държавите от Антантата. Турция е принудена през 1918г. да подпише едно унизително примирие в Мудрос което постава по д въпрос съществуването и като суверенна д-ва. В последствие пред нея се очертават още нови изпитания и с гръцкото настъпление в Мала Азия.
В крайна сметка д-вите от ЦС търпят поражение. Главните последици за балканските държави са окончателното разпадане на 2-те империи: А – У-рия и Османската, а по нататъшната съдба се решава в резултат от решенията на т.нар. Версайска система за договори.