Лекции по История

7. Междусъюзническата война – причини и предистория. Букурещкият мирен договор

На 16 май 1913 г., при подписването на Лондонския мирен договор, който слага край на Балканската война, не са обсъждани териториалните противоречия между съюзниците. Но Сърбия и Гърция сключват таен договор два дни по-късно, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Напрежението между страните от Балканския съюз ескалира и довежда до избухването на Междусъюзническата война. Освен това Великите сили в лицата на Австро-Унгария и Германия насърчават България да влезе във военен конфликт и по този начин да унищожи Балканския съюз и руското влияние на Балканите. Русия обаче отправя предупреждение, че който пръв обяви война, ще носи отговорност за последствията.
Сърбия предявява претенции за земите на запад от р. Вардар и иска ревизиране на българо-сръбския договор от 1912 г. Тя окупира спорната и безспорната зона в Македония. Гърция пък иска Южна Македония и част от Западна Тракия и не освобождава населените с българи земи. Румъния от своя страна поисква Южна Добруджа. Турското правителство иска да възвърне старите си земи, които се намират на запад от линията Мидия-Енос. Претенциите на бившите съюзнички на България са неоснователни, тъй като България изнася почти цялата Балканска война на свой гръб и поема основните удари на турските войски. Освен това в Македония българското население е преобладаващо.

Ход на бойните действия

Българският цар Фердинанд взема решение да се предприеме ограничена операция с 2-ра и 4-та български армии в Македония за "сплашване" на съюзниците, за да станат по-отстъпчиви. Решението му не е съгласувано нито с Министерския съвет, нито с Народното събрание. Без да обяви война, България напада бившите си съюзници на 16 юни. Настъплението на 2-ра армия срещу гръцките войски започва в 19.00 ч. на 16 юни. Частите на 11-та пехотна дивизия овладяват пристанището Чай-азъ на Егейско море, с което очистват левия бряг на р. Струма от гърците. С десния си фланг 2-ра армия отхвърля противника при Гевгели и овладява града, като прекъсва връзката между сръбските и гръцките войски по долината на р. Вардар. Започва усиленото прехвърляне на Серската бригада от левия фланг на армията към Кукушката позиция, където се очаква да се развият най-тежките сражения.
4-та българска армия настъпва срещу сръбските войски през нощта на 16-ти срещу 17-ти юни и ги изтласква от първоначално заетите позиции. Създават се условия за развиване на настъплението и овладяване на гр. Велес. В така създалата се ситуация на 18 юни българското правителство нарежда офанзивата да бъде спряна. Сърбия и Гърция обаче намират отличен повод от българското нападение и на свой ред минават в атака по целия фронт в Македония. Българските парламентьори, изпратени при сръбските войски да искат прекратяване на огъня биват пленени или разстреляни. В особено неприятно положение се озовава част от 7-ма Рилска дивизия, която е изненадана от сръбските войски и пленена. Бездействието на 5-та българска армия на север позволява на сърбите да притеглят допълнителни дивизии от фронта пред нея и да ги хвърлят срещу 4-та армия. В резултат на това 4-та армия е принудена да се оттегли на старите си позиции от преди започването на военните действия.
Гръцката армия също предприема контра-атака. На 19 юни се разразяват ожесточени боеве при Дойран, Кукуш, Калиново и Лехана. Срещу частите на 2-ра Балканска бригада (29-ти Ямболски и 32-ри Загорски полк) в района на Кукуш настъпват три гръцки дивизии. 1-ва и 3-та армии се включват по-късно. 1-ва армия настъпва към Пирот и по долината на р. Нишава и застрашава сръбската армия в Македония. След прегрупиране, българската армия започва настъпление, а сръбската армия преминава към отбрана. Гръцката армия е блокирана в Кресненския пролом и е изправена пред опасност от пълно унищожение. Гърция търси помощ от Сърбия, но сръбската армия е в трудна позиция и не е в състояния да направи нещо по-сериозно. Престолонаследникът на гръцкия трон иска примирие.
Румъния напада България на 28 юни 1913 г. и добруджанската й армия окупира българските територии до линията Тутракан-Балчик. Два румънски корпуса и две конни дивизии преминават р. Дунав при Бекет и достигат старопланинските проходи. Кавалерийски отряди достигат до с. Враждебна. При Белоградчик румънски и сръбски войски се срещат. Турция се включва във войната на 1 юли и армията й преминава линията Мидия-Енос, достигайки старата граница. На 10 юли окупират Одрин.

Букурещкият мирен договор

Армията е принудена да капитулира, макар и непобедена. На 18 юли 1913 г. правителството на Васил Радославов иска примирие. На 1 август 1913 г. е подписан Букурещкият мирен договор, по силата на който Сърбия прибира Вардарска Македония, Гърция - Южна и Беломорска Македония, Румъния - Южна Добруджа, а България получава Пиринска Македония и Западна Тракия. България губи Източна Тракия според Цариградския договор, подписан между България и Турция на 16 септември 1913 г.
Последствията от Букурещкия мирен договор са известни като Първа национална катастрофа за България. От присвоените български земи прииждат около 250 000 бежанци. Над 65 000 души умират във войната, а над 100 000 са ранени. Българският икономически подем е загубен, а от страната са откъснати големи територии с българско население. Ето защо не е чудно силното желание за реванш към съседите ни, обзело българските политици в навечерието на Първата световна война.