Лекции по История

6. Балканският съюз и Балканските войни. Причини за първата Балканска война. Лондонският мирен договор

Причини за Първата Балканска война

След Руско-турската война от 1877–1878 г. в пределите на Османската империя остават значителни територии с предимно християнско население (българи, гърци, сърби и албанци). Тъй като националноосвободителните борби не дали желания резултат, правителствата на България, Сърбия и Гърция се ориентирали към друг подход - война с Турция. Освен това България се стремяла към излаз на Егейско море и присъединяване на Македония и Одринска Тракия, а Сърбия - към излаз на Адриатическо море, към Вардарска Македония и части от Албания. Гърция пък искала области в Албания, множество острови в Егейско море и части от Южна Македония. А Черна гора имала претенции за разширяване към Шкодра. Турция, разбира се, не била съгласна с всички тези искания. На своя страна тя имала Австро-Унгария и Германия, които били против Турция да загуби владенията си на Балканите, като така защитавали своите интереси. Русия била на страната на Балканския съюз, а Великобритания и Франция не взели ничия страна.
След като Италия и Турция влизат във военен конфликт през септември 1911 г., правителствата на държавите от Балканския съюз усилили своите военнотехнически и дипломатически подготовки. Великите сили не гледали с добро око на тези приготовления, тъй като скоро се очаквало да избухне световна война и те не искали обстановката на Балканите да се утежнява допълнително.
Кланетата над българското население в Щип през ноември 1911 г. и в Кочани на 25 юни 1912 г. дали търсения повод на правителствата на България, Сърбия, Гърция и Черна гора да поискат Османската империя да спази изискванията на Берлинския договор и да извърши административни реформи в балканските си територии, като даде автономия на Македония и Одринска Тракия. Османската империя отхвърлила исканията на Съюзниците и скъсала дипломатическите си отношения с тях.

Начало на войната и военни действия

На 26 септември 1912 г. Черна гора обявява война на Османската империя, нейните войски нахлуват в Северна Албания и се насочват към крепостта Шкодра. На 4 октомври 1912 г. Османската империя обявява война на държавите от Балканския съюз. На 5 октомври България и Гърция на свой ред обявяват война на Турция, последвани от Сърбия на 7 октомври.
Балканският съюз изпраща на бойните полета около 645 000 души с 1412 оръдия (в това число не влизат всички мобилизирани). В началото на войната Турция разполага с мобилизационен състав на европейска територия от около 420-430 хиляди души и 930 оръдия.
След планиран от началника на главния щаб генерал Иван Фичев преход през Странджа, на 11 октомври 1912 г. изненадващо е превзет Лозенград. На 16-20 октомври Трета българска армия, командвана от Радко Димитриев, превзема Люлебургаз и Бунархисар. След това настъпва към Чаталджа (на 40 км от Цариград). Освен в Източна Тракия, през октомври и ноември 1912 г. български войски действат и в Родопите, Беломорието и поречията на Струма и Места. Целта на настъплението им е, от една страна, да осигурят тила на настъпващите срещу Цариград войски, и, от друга страна, да изолират турските групировки в Македония, където съюзническите сили имат почти трикратно числено превъзходство. Разположената край Враня, на река Южна Морава 1-а сръбска армия (90 000 войници с 40 батареи) е изправена срещу главните сили на турската Вардарска армия (три корпуса, наброяващи над 68 000 военнослужещи и 63 батареи), които са съсредоточени в района между Скопие и Куманово. Срещу десния фланг на турската групировка действа 2-а съюзна армия (съставена от една сръбска и 7-а Рилска дивизия), части от която настъпват от Кюстендил. По-слаби турски отряди бранят областите Косово и Санджак от сръбски и черногорски войски. След успешни боеве при Еласона и при прохода Сарандапоро гръцката армия изтласква турските войски и влиза в Солун на 26 октомври. Същевременно подлага на обсада крепостта Янина в Епир. Успехите на Черна гора се състоят в изтласкването на турците от Новопазарския санджак и обсаждането на Шкодра. За пръв път в историята като бойни средства са използвани самолетите. Освен това те имат и разузнавателна функция. Първото военно използване на самолетите е през 1911 г. в турско-италианската война, но тогава италианската армия използва авиацията само за разузнаване, докато в Балканската война българската армия за пръв път използва самолети за бомбардиране с ръчни гранати на турските позиции. На 3 ноември Турция се обръща към Великите сили с молба те да посредничат за преустановяването на военните действия и в Лондон започват преговори.
На 10 януари 1913 г. в Турция е извършен държавен преврат от младотурците и военните действия се подновяват. На 6 февруари турските войски атакуват българските позиции при Чаталджа и Галиполи, но претърпяват провал. Не успяват и в боя при Булаир, който се води на 8 февруари и в десанта при Шаркьой на 8-9 февруари. Съюзниците пък превземат ключовите крепости Янина и Шкодра. В периода 11-13 март се провежда Одринската операция, при която Втора българска армия, заедно със сръбски войскови части, след щурмуване на източния сектор, превзема Одринската крепост, след което започва настъпление към Чаталджа, която се явява последната преграда пред турската столица. Разгромът при Одрин е връхната точка на Балканската война, след която турското правителство подновява преговорите за мир в Лондон.

Лондонският мирен договор

Лондонският мирен договор е подписан на 30 май 1913 г. в Сенджеймския дворец в Лондон. С него Турция отстъпва на съюзниците земите на запад от линията Мидия (на Черно море) - Енос (на Бяло море), с изключение на Албания. Съдбата на егейските острови (с изключение на о. Крит, който се дава на Гърция) е предоставена на международната комисия. Албания е призната за независима държава. При подписването на Лондонския мирен договор не са обсъждани териториалните противоречия между съюзниците, въпреки това Сърбия и Гърция два дни по-късно сключват таен договор, насочен срещу България. Към тях се присъединява и Черна гора. Напрежението между страните от Балканския съюз довежда до избухването на Междусъюзническата война.