Лекции по История

6. Френската абсолютна монархия. Религиозните войни. Франция при Анри ІV и Луи ХІІІ.

Борислав Гаврилов - „Държавата - това съм аз. Франия в епохата на краля слънце“;
Борислав Гаврилов - „Векът на абсолютизма – 1648 – 1788“

Абсолютизмът – система, при която владетелят има пълен контрол над управлението. Позовава се на... „божественото право“, монархическия авторитет – силата на устойчивата династическа традиция, силата на централизацията – много могъщо оръжие, за модернизиране на страната и обществото на чело на което стои владетелят.
Опира се на... големите постоянни армии - професионални, издържани и контролирани от държавата; благородничеството, което има привилегии, но малко реална власт. Държавните бюрокрации, изградени от представители на средните слоеве и издържани от държавата.
Общи данни – XVII век:
- Франция – 450 хил.кв.км., население около 20 млн души; граници – на запад атлантика, на север Ламанша, на юг – Пиринеите, на югоизток – Средиземно море и Алпите; големият проблем са източните и североизточната граница, река Рейн – апетитите на французите към германското пространство ще са подложени на изпитание;1769 година Корсика става част то Франция; икономика – прави опити за унифициране и уеднаквяване на територията, централизация, армия, френските имат да изпълняват доста трудни и многобройни задачи за изпълнение; интереси – силно присъствие на държавата; унификация – многообразие от етноси и езици; север – pays du droit coutumier – част от страната, която се подчинява на средновековното право; юг – pays du droit ecrit;
Валоа и Бурбон:
Луи XIII (1601-1643):
- на трона от 1610 ;
- 1615 – сключва брак с Ана Австрийска, дъщеря на Филип III Испански (1578-1621);
- бракът утвърждава традицията на съюз между католическите сили Испания и Франция;
Кардинал Ришельо (1585-1642):
- „спасението на човешката душа не лежи в този свят, а в отвъдния, но държавите съществуват само тук и поради това трябва да бъдат спасявани тук и сега, с всякакви средства “.
Кардиналът реформатор:
- модернизация на държавата,
- интендантите – държавни чиновници, назначавани и избирани от централната власт във всяко херцогство - началото на централизираната административна система
- териториално устройство – провинциите
Луи Дьодоне (донесен от Бога) 1638-1715:
- Луи XIV
- роден 11 часа и 20 минути; на 5 септември 1638 в Сен Жермен;
- ранните години – идва на престола почти 5 годишен
- проблеми на модернизацията!!!
Мазарини (1602-1661):
- възпитателят на бъдещия владетел;
- фрондата на парламентите (1648-49)
- фрондата на благородниците (1649-53)
- провинциалният сепаратизъм;
Социалната система:
- духовенство – 1%; притежава 22% от земята;
- благородници – 5%; притежават 22% от земята, освободени от данъци; старите благородници са били рицари - придворни и провинциални;
благородници на робата - новите „благородници“ - магистрати, кралско правосъдие и тн;
- третото съсловие – градове и привилегии. Буржоазията притежава около 13% от земята;
-„утайката на народа“ - селячеството притежава около 1/3 от обработваемата земя, но плаща почти всички данъци.
Данъчна система:
- селяните плащат най-много; колкото по-нагоре в йерархията отиваш получаваш повече привилегии и плащаш по-малко;
- талия – селския данък;
- капитация – след 1695
- габелата – акциз върху солта;
- отработъчни задължения
- сеньорални и църковни данъци;
Абсолютизма:
Държавата това съм аз:
- кралят съдия;
- кралят администратор;
- кралят – глава на социалната система;
- кралят- маг, те имат магическата способност да лекуват;
Двора – Версай:
- 1523 година, Франсоа I – 540 души;
- 1595 година, Анри IV – 1500 души;
- 1657 година, Луи XIV – 4000 души

(„История на частния живот“ - Жорж Дюби – 4 тома)
Функции на двора:
1. Кралско домакинство, в рамките на което живее самото кралско семейство, обединено около фигурата на краля-баща.
2. Социален център, в който придворните благородници участват в ежедневните ритуали около кралската особа.
3. Седалище на правителството, от което административните чиновници фактически ръководят управлението на страната.
Реформи и модернизация:
- правни реформи – кодификация и унификация. 1667 година – Ordonnance civile – гражданско право.
- административни реформи – опит за създаване на професионална бюрокрация на мястото на старата „венална„ администрация (всеки притежава наследствено своя пост, Луи се опитва да направи администрацията централно назначавана).
- издигане на млади и способни администратори – Колбер, Лавоа.
- Военната реформа – постоянна армия.
Жан Батист Колбер (169-1638):
- архитект на френския меркантилизъм - „Colbertism„. Прави държавно спонсорирани манифактури.
- според него има четири професии, които са важни за държавата: 1. селското стопанство – онези, които произвеждат и онези, които плащат данъци; 2. Търговия; 3. Армия; 4. Флота;
- единни мерки и теглилки;
- ликвидиране на вътрешните митнически граници – само план е, но не успява да го изпълни.
Франсоа льо Телие, маркиз Лавоа (1641-1691):
- държавен секретар по военните въпроси (1668); министър (672);
- Лавоа е главният архитект на цялостната политика след смъртта на Колбер;
- реорганизацията на френската армия осъществена от него, както и създаването на цялостната бюрократична инфраструктура за нейната поддръжка представляват мащабна институционалнализация на политическата власт.
Армията:
- Passe volant - старата практика!
- цел на реформата – превръщането на армията в инструмент на класическия абсолютизъм.
- набирането – не разчита на наемници, а са създадени кралски полкове, директно подчинени на короната. Дори и в мирно време наброява 150 000.
- йерархията (по заслуги)
- униформата – след 1700.
Маршал Вубан (1633-1707):
- маршал от Франция. Един от най-големите военни инженери и реформатори.
- през 1707 – предлага въвеждане на данък от 10% върху земята на всички – цел: набиране на средства за издръжка на армията.
„Едикта от Фонтенбло“ - 1685:
- отменя привилегиите на хугенотите.
- търси религиозна унификация
- постига – емиграция и отслабена френска икономика.
Външната политика:
Доктрината:
- естествените граници!!!
- германският център трябва да стане слаб и разединен, за да не заплаши никога източните граници на Франция.
Политически меркантилизъм:
- политическият „меркантилизъм“ - силата на едната страна произтича от слабостта на нейните съседи, и от нейните ресурси, богатство и флот.
Причините за конфликтите:
- фундаменталният мотив за войните от втората половина на XVII и XVIII век е желанието на абсолютните монарси да засилят позициите си за сметка на своите съседи, чрез присъединяване на територии и нови поданици.
- вторият фактор, валиден за морските държави притежаващи колониални империи е съревноваването за търговски позиции.
- за държави като Империята, Бранданбург-Прусия и Русия по-важен е първия мотив.
- за Англия и Холандия основната движеща сила за външната политика са меркантилните мотиви.
- Франция стои по средата, опитвайки се да държи силни позиции на континента и да охранява търговските си интереси по света.

(херцог Дьо Сен Симон – мемоари)
Фактори определящи поведението на държавите след 1648 година (Поствестфалска Европа):
- религиозния фактор (религиозната афилиация) – упадащо значение – след 1648 година религията вече не е толкова важна.
- географското положение – константа или търсене на „естествените граници“? -
- демографския потенциал – колкото си по-голям, толкова си по-силен, колкото си по-силен, толкова по-активна и агресивна е твоята политика.
- икономическите интереси – сега именно той започва да се изявява като водещ за различните държави.
- династическите връзки - „Bella gerant alii, tu felix Austria nube“ (докато другите воюват, ти щастлива Австрия се жени!)
- дипломация – Pacta sunt servanda clausula rebus sic stantibus – Договорите се изпълняват, докато условията в който са подписани не се изменят.
Вестфалската система – 1648 година:
краят на Монархия универсалис – с идеята за общоевропейско, християнско единство е приключено. В този период се разрастват колониалните империи.
Бащата на модерната дипломация:
- Raison d'etat – заместителят на системата от морални ценности характерна за предходния период
- държавата да служи на религията или религията на държавата?
Ситуацията през 1661 година:
- Испания е съсипана финансово. Дания се възстановява от последната си борба със Швеция. Англия тъкмо се съвзема от гражданските войни. Луи усеща, че Франзия може да стане доминиращ фактор в европейската политика.
Държавата и войната
- (Ch. Tily – Coercion, Capital and European States, AD 990-1992 (Oxford, 1992)
причините за конфликтите:
хронология на конфликтите:
- Деволюционната война – 1667-1668 – с Испания след смъртта на Фелипе IV на 17 септември 1665
- Присъединяванията – 1680-1683
- Меркантилистката война – през 1672 година започва кризата с налаганите на взаимни търговски ограничения на Нидерландите и през 1673 Луи напада. На 10 август 1678 с договорът ...
Деволюционната война – причината:
- след смъртта на Филип през 1665 възниква правен казус:
- според испанските закони трона преминава към неговия син Карлос II
- това дава право на Луи (или поне той така си мисли) да се позове на ... clausula rebus sic stantibus
- участници – Луи XIV срещу Карлос II Испански;
- театър на действията – Франия, Франшконте, Испания;
- военният конфликт предизвиква много страхове у близките европейски държави.
- резултатите – Луи приема, че неговата изолация е дело на холандците – началото на една дълга омраза;
Не се решава да започне голяма и дълга война, за каквато не е подготвен – реформите;
Договорът:
- Екс Ла Шапел (Аахен 1668) – на 2 май 1668 година тези условия са оформени в договорът
Дипломацията:
Новаторът Луи XIV – назначават постоянни посланици, въведена е йерархия и степенуване на дипломатическото представителство. В по-малките държави се назначават „резиденти“ - представители с по-низш ранг. „Извънредни пратеници“
Посланиците:
- към 1715 година Луи има 15 посланици, 15 пратеници и двама резиденти. Посланиците от онази епоха обикновено плащат сами сметките си. Луи XIV създава школа за дипломати и архивите на френската дипломация.
Нарастването на въоръжените сили:
- 1494 – Шарл VIII при инвазията на Италия има 18 000
Икономиката като фактор за конфликт:
„Търговията е война, вечна война, водена с хитрост и много работа, нещо, много по-сложно от онова, което се прави с батальони“.
Меркантилизма:
Според Колбер френската икономика системно е подкопавана от икономическата инвазия на холандците.
Икономическо доминиране:
- пакс нидерландика в района на Северно море;
- колониален контрол;
- създадена през 1602 година. Първата глобална корпорация в света. Първа емитира акции. Мегакорпорация с квазикваториални претенции.
Икономическите корени на конфликта:
Стратегията на мира:
- да раздели враговете си, като ощети само един от тях, а другият се отървава без щети.
Резултатите:
договорът от Ниймеген (10 август 1678 година);
- франция получава Франш Конте от Испания
- френските владения се укрепват; Вилем Орански – щатхалтер на Холандия.
- най-важната полза на Франция е инициативата!!! - положението от което те могат да диктуват своите интереси.
Присъединение:
- Луи прави Брайзах, Безансон, Мец - система базирана на съзнанието за доминиращата френска мощ, влиза в действие след като съответната камара се засилва
деветгодишната война (1688-1697):
Испанското наследство (1701-1714):
- Залезът – последната война на Краля слънце:
Карлос II (1661 - 1700 )
- крал на Испания, Неапол и Сицилия; испанското му прозвище е „омагьосаният“. Няма наследници. Две години преди смъртта си посочва племенника си за наследник, но той умира. 2 октомври посочва Филип Анжуиски. На 1 ноември той умира.
Интересите на Англия:
- за първи път участва като „балансьор“
- търсене на общоевропейски и вътрешногермански баланс;
- търсене на гаранции за контрола върху важните за нейната сигурност пристанища по крайбрежието. 1701 година Уилям III застава в основата на създаването на т.нар. „Велик съюз“, обединяващ Англия, Австрия (разочарована от факта, че не наследява испанската корона), Бранденбург, Португалия и Савоя.
Войната:
- Джон Чърчил – първи дюк на Мелбърн (1650-1722)
Бленхайм 13 август 1704 – обединените англо-австрийски армии разгромяват френско-баварските сили;
Австрия е спасена. Луи трябва да се оттегли отвъд Рейн.
Морските завоевания: 1704 година завладяват Гибралтар, 1705 и 1708 Барселона и Майорка.
Финансовият колапс на Франция
Договорът от Утрехт:
- преговорите започват на 6 април 1712 година
- серия от индивидуални мирни договори подписани през март 1713
Испанските Бурбони:
- Филип V (1700 – 1724;46)
1715 – Луи XIV умира - „Аз си отивам, но държавата остава завинаги“ влиза следващия Луи XV - „Кралят е мъртъв – Да живее кралят“