Лекции по История

16. Френската революция от 1789-1799 г. Криза на "стария режим" във Франция през ХVІІІ век.

Революцията е катаклизъм.
Едмънд Бърк (1790) – размисли за революцията във Франция. Reflections on the Revolution in France. Жан Тюлар, Фредерик Блюс, Стефан Рилас – за френската революция.
Началото на кризата: това е Луи XV Обичаният , на 4 годинки (род. 15.02.1710; 1715 -1774)
Франция след „Краля Слънце“ – Регентство: Политическа нестабилност, Засилване на аристократичната опозиция. Отслабване на централната власт. „След нас – потоп!“. Метрес он титр – Мадам Помпадур две години е играла ролята на пръв министър в сянка.
Задълбочаването на кризата – Седемгодишната война – загубата на Канада и владенията в Индия (1756 – 1763). Войната за американската независимост (ненавист) (1776 – 1783) – финансови разходи и увеличаване на дефицита.
Луи XVI Рогоносецът (1754 – 1793) – Наследява трона 1774 година - „Бог да ни е на помощ, защото сме твърде млади, за да управляваме!“. Социални: неравенство и привилегии. Икономически: наличието на вътрешни митнически граници. Увеличаване на населението при стагнираща икономика – безработица и недоволство!!! Политически: Буржоата са лишени от политически права. Финансови: хроничният дефицит. Съсловията в навечерието на революцията: Първото – 100,000; Второто – 400,000; Третото – 24,000,000. неравенство при разпределението на земята и данъчното облагане.
Аристокрацията – освободена от данъци, монопол върху управленческите постове, право да събира съньорални данъци, паразитира върху тялото на обществото.
Третото съсловие – буржоазията: заможни, но без политическо влияние. Искат данъчна справедливост и участие в управлението.
Селото – през 18 век селяните се увеличават с почти 3 милиона, което създава напрежение и глад за земя. Основните данъкоплатци. Обложени са с държавни и църковни данъци, а също и със задължения към сеньорите . Защо? Исканията им са намаляване на данъчната тежест и освобождаване на повинностите.
Опитите за промяна – 1776 година – Ан Робер Жак Тюрго, генерален контрольор на финансите. Предлага: облагане на всички собственици на земя (вкл. Благородници). Парижкият парламент отказва да приеме промените и кралската воля рухва. Така през 1776 година става ясно – реформа няма да има.

Жак Некер – 1781 година публикува за първи път отчет за финансите на страната. До този момент нацията е в пълно неведение за това как се харчат събраните от нея пари. Финансовата криза налага свикването на Генералните щати – за първи път от 1614 година насам.
Началото 1788 година: 1788 година решение за свикване на Генералните щати. Избори и обсъждане на исканията, събрани в ... 60 000 „Тетрадки с оплаквания“. Отмяна на Lettres de cachet, т.е. Въвеждане на прозрачен съдебен процес. Справедливо разделение на данъците. Свикване на Генералните щати на всеки 4 години. „Тетрадките“ създават и подхранват чувството за общност и колективен интерес – нацията започва да се схваща като суверен.
„Третото съсловие“ - 1788 година -
Елита – аристокрацията иска повече власт в рамките на Парламентите и ограничаване на абсолютизма. Херцог Орлеански иска да използва кризата, за да свали Бурбоните и да седне на трона. Той е в основата на кампанията срещу Мария Антоанета и вълненията от Париж от началото на 1789 година
Хлебните бунтове.
Генералните щати 5 май 1789 година – по съсловия – духовенство, благородници, III-то съсловие. Луи ХVI иска запазване на тази система.
Обратът – 17 юни - „няма да се разпуснем, докато не създадем конституция“. В този момент представители на привилегированите се вливат на 3-тото съсловие – фракция от 48 благородници се присъединява към Третото съсловие.
Всеки човек – един глас! 300 гласа за духовенството; 252 – за благородниците и 648 за третото съсловие.
Бастилията на 14 юли 1789 година – 18 убити, 73 ранени, в Бастилията са затворени 7 души. Разпространяването на революцията в цялата страна.
„Големият страх“ - селските бунтове (юли 1789 година) - „Лятото на големия страх“.
Периодизация:
- 1789 – 1792 година – Либералната фаза – умерени реформи: граждански и политически права, конституция, запазване на монархията, обединение на страната, трансфер на собственост; Оноре Габриел Рикети – граф Мирабо.
- 1792 – 1794 година – Радикалната фаза;
- 1795 – 1799 година – Режим на Директорията;
- 1799 – 1815 година – Консулата и Първата империя;
Национално учредително събрание – 1789 – 1791 година – Свобода, Братство, Равенство.
Августовските декрети – 4 – 11 август 1789 година (отменяне на привилегиите).
„Нощта на чудесата“ - 4 август 1789 година – на това дълго заседание са: отменени части от сеньоралните задължения на селяните – останките на феодализма във Франция. Но сеньоралните задължения не са отменени напълно. Селяните трябва да компенсират бившите сеньори. Умерено националистическо движение. Основна цел – опазване правата на частната собственост.
Декларацията за правата на човека и гражданина – 26 август 1789 година – всички са равни пред закона (край на съсловното общество). Справедлив съдебен процес. Признават се естествените права (свобода, собственост). Свобода на вероизповеданието.
Трансформацията на Стария режим (1789 – 1791): 6 важни реформи – 1) ликвидиране на привилегиите – 4 август 1789 година; 2) граждански права – август 1788; 3) църквата е подчинена на държавата – 1790 година – Декрет за гражданския статут на духовенството; 4) административна реформа – 83 департамента; 5) ликвидира се продажбата на служби; 6) стандартизация на мерките и теглилките – икономическа унификация. Ликвидирани са вътрешните митнически граници.
Единство на нацията – 15 февруари 1790 година – декрет за единството на нацията.
Конституционната монархия: - въвеждане на имуществен ценз за избирателни права, т.е. Само за средните и висшите класи.; въвеждане на ценз за уседналост; 745 депутати се избират пряко, като само 5400 души имат право да бъдат избирани; изпълнителната власт е в ръцете на краля, но много орязана. Суспендивно вето.;
Ццърквата и държавата: правителството плаща заплатите на свещениците и поддържа църквите.
Варенската криза – 21 юни 1791 година – опит за бягство на кралското семейство, компрометиране на краля в очите на нацията.
Преходът към радикалната фаза – 14 септември 1791 година – кралят се заклева в Конституцията и учредителното събрание се разпуска. 1 октомври 1791 година – новото законодателно събрание (745 депутати). Десница – feuillants – привърженици на краля. Център – без политическа физиономия. Левица – жирондинци – за конституционна монархия. Радикали – якобинци – за република. Кралят назначава правителството начело с жирондинеца Ролан. 20 април 1792 година – законодателното събрание обявява война на Свещената империя. Първата коалиция и началото на революционните войни.
Декрета на херог Брауншвайг – ако кралското семейство пострада, Париж ще бъде изравнен със земята.

Новата революционна армия:
- създаване на новата, революционна наборна армия;
- защитата на отечеството!;
- Патриотизма!;
Нацията
Щурмът на Тюлейри – 9-10 август, 1792 година – предизвикан е от Манифеста на херцог Брауншвайг и съмненията в лоялността на краля.
- „Приятелят на народа“- Jean-Paul Marat (1743 – 1793) – самопровъзгласява се за лидер на радикалите и „защитник на революцията“ - „Терорът ще спаси революцията!“;
Терорт от септември 1792 година: предизвикани от слуховете за предстоящ бунт на затворените аристократи парижките санкюлоти избиват над 1000 души!
Съдбата на короната - „За да живее революцията, кралят трябва да умре!“
1792 – 1794 година – радикалната фаза – 22 септември – Конвента обявява Първата република и свалянето на монархията. 14 ноември 1792 година – Декрет за износ на революция. Процесът срещу гражданина Луи Кале. Конвентът гласува за екзекуция. Екзекуцията на Луи XVI е на 17 януари 1793 година.
Национален конвент (1792 – 1795): Монтаняри – подкрепяни от парижани; главна опора на sans cullotes, Париж е център на революцията, Централизирано управление и терор. Жирондинци – подкрепяни от провинцията, против определящата роля на Париж, умерени реформи и охрана на собствеността. Sans-Culottes – дребни собственици, работници, занаятчии – ВИНАГИ склонни към насилие!
Управление на якобинците – 06 април 1793 година – Конвента създава комитет за обществено спасение. Изпратени са комисари по места за снабдяване и контрол върху армията. Юни 1793 година – нов бунт на санкюлотите начело с Ебер. Жирондинците са арестувани. Радикалната фракция идва на власт.
Лидерите – Жорж Дантон (1759 – 1794) – адвокат, известен със своя прагматичен подход и склонност към компромиси.
Максимилиан дьо Робеспиер (1758 – 1794) – адвокат и привърженик на терора „неподкупният“.
Законодателството на якобинкитят конвент:
1. Закон за Максимума - 5 декември 1793 година:
- институт на революционните комисари – ограничава цената на зърното, силово налагане на новите цени, наказание на спекулантите.
2. Закона за подозрителните: 17 септември 1793 година – Дефиницята „подозрителен“ е толкова широка, че всеки, които би могъл да е враг.
3. Срещу религията: Дехристиянизацията (1793 – 1794) – църквата е свързана с контрареформацията, опора на Стария режим, поради това тя няма място в една раионална, светска република! Декретът за дехристиянизацията – 7 май 1794 година. Новият календар – Републикански календар – отменя неделите и религиозните празници, преименува месеците, седмицата е заменена от декада, летоброенето започва от датата на обявяването на републиката (22 септември 1792 година), религиозните ритуали са забранени. Фестивал на „върховното същество“. Новите революционни празници.
Ескалация на напрежението: 13 юли 1793 година Шарлот Корде убива Марат; Сигнал за засилване на терора.
Терора: терора е въздаване на справедливост, бърза, жестока и твърда. - Робеспиер. Само парижкият трибунал екзекутира 2,639 души. Общо в страната жертвите са над 20,000!
Извън контрол – юли 1794 година: Ебер и „бесните“ – екзекутиран март, 1794 година – Дантон и „доволните“ - Екзекутиран април, 1794 година. Закона от 22 Прериал (10 юни 1794) – присъдите са само оправдаване ии смърт като обвиняемия няма никакви права - „враг на народа“.
Заговорът срещу Робеспиер – 1794 година: причините за падането на якобинците; напрежението предизвикано от терора; стесняването на социалната им база; умората от крайностите на радикализма; 26 юли – последната реч на „неподкупния“- изолиран, мнозина се чувстват застрашени от него; 27 е арестуван, 28 юли е съден и гилотиниран.
La revolution devore ses enfants! Дантон на гилотината, Робеспиер на гилотината.

Директорията: 1795 – 1799 година: „Термидорианската реакция“ - узрява властта на Комитета за обществено спасение. Закрива якобинските клубове. Църквите отново са отворени. Отменени са всички икономически ограничения. 1795: приета е нова Конституция (вече 3-та по ред). Тя има консервативен републиканизъм.
Директорията (1795 – 1799): Конституцията от година трета – първата директория – 1795 -97.
Управленска структура на Директорията – петчленна изпълнителна власт. Двукамерен парламент – Съвет на 500-те – предлага закони; Съвет на старейшините (250) – мъже над 40 години; приемат или отхвърлят законите. И двете камари се избират от електори, които отговарят на висок имуществен ценз (около 30,000 души).
Управлението на Директорията: парижката комуна е поставена извън закона. Отменени са законите от 22
Прериал. Преследване на участниците в Терора - „Бял“ терор. Инфлацията продължава. Доминиране на богатите буржоа. „Наслаждаване“ на богатството. Корупция. Възраждане на католицизма.
Политическата нестабилност – 1795-6: април 1795 година – Инфлация и хлебни бунтове. Май 1795 година – Бентовете на Прериал (година 3). Октомври 1795 – бунтовете на Вандея и Бретан. Май 1796 година – Първият бунт на „комунарите“. Гракх Бабьоф и „Заговора на равните“.
Съпротивата срещу – бунтовете във Вандея.
Втората Директория – септември 1797 – ноември 1799 – нестабилност и атаки от ляво и дясно. Войните срещу монархическа Европа. Финансовите трудности. „Стабилност“ - „Твърдата ръка“ на революцията.
18 Brumaire (9 ноември 1799) – Coup d'etat – Наполеон. Утвърден с плебисцит през декември. Abbe Sieys – доверие отдолу, авторитет – отгоре.