Лекции по История

14. Научната революция и идеите на Просвещението. Успехите на модерното научно познание.

Линията на промяната: Традицията (Корпоративност, вяра, църква, нетърпимост, Божествен закон, Нищожност на човека, Промяната е зло – личността е нищо, ти си част от дадено общество) – Просвещението (Индивидуализъм, Разум, Секуларизъм, Толерантност, Естествен закон, Увереност в човешките способности, Промяната е прогрес).
Знанието: „Осмели се да познаеш“ Имануел Кант - „Който трупа познание – трупа печал“ - Еклесиаст, 1: 18.

Характеристики:
1. Рационализъм – разумът (а не вярата) е върховен арбитър.
2. Индивидуализъм – нова представа за човека и неговото място в обществото.
3. Секуларизъм – атака срещу църковния авторитет
„Векът на разума“: едно от най-важните измерения на промяната е желанието за опознаване и обяснение на света и обществените отношение. Свят, който може да бъде разбран е свят, който може да бъде променен и подобрен. Идеята за прогреса.
Двигателят на промените: буржоазията е двигателят, градските слоеве. Нарастваща икономическа мощ! Желание за навлизане в политическия живот, спъвана от абсолютизма, затворена социална система и контрола на църквата! Новата буржоазна култура: „Салона“ - мястото, където се популяризират идеите на Просвещението. Салона – обединява представители на интелектуалния, икономическия и социалния елити, което повишава влиянието на горните и средните класи. Място за дебат върху идеите на Просвещението. Жената излиза от изолацията.
Коя е най-влиятелната фигура на Просвещението? (Френското основно)
Франсоа Мари Аруе -Волтер (1694 – 1778): Буржоа; 1717-1718 – в Бастилията - затвор; 1726-1729 година – емигрира в Англия; 1734 година – Философски писма; 1746 година – член на Академията и придворен историограф; 1750 година – в двора на Фридрих II; 1759 – Кандид - роман; 1764 година – Философски речник.
Антиклерикализъм: „Тези, които днес ви карат да вярвате в разни абсурди, утре ще ви накарат да извършите чудовищни жестокости“ завършва винаги с фразата – Ecrasez L'infameЙ – смажете гадината (църквата).
Деизъм: Бог е Създател, който е направил и навил „часовника“, но повече не се намесва. Вярвай в Бог, но не и в църквата.
Просветената монархия: привърженик на „просветената монархия“ - управлявана от монарх – философ, грижещ се за добруването на своите поданици в унисон с модерните принципи защитавани от философите.

Просветната монархия
привърженик на „просветената монархия“ - управлявана от монарх-философ, грижещ се за добруването на своите поданици в унисон с модерните принципи защитавани от философите.
Усмивката на разума: Волтер е наричан Фернийския патриарх – заради имението си в Ферней с изход към Швеция.
Монтескьо (1689-1755) – Шарл дьо ла Секонда барон Монтескьо: той е либералният аристократ. Привърженик на Лок и един от хората с най-голямо влияние върху политическата теория и практика през 18 век. Творчество: „Les lettres persanes“ (1721) (персийски писма) – под някаква форма имаме формулирани препоръки и някаква критика на абсолютизма. 1747 година - „За духа на законите“ - най-големият труд на Монтескьо излиза в Швейцария – 1748 – веднага е поставена в Индекса на забранените книги, но за 2 години претърпява 22 издания. Само чрез активен обществен живот и дебат, основан на разума се постига създаването на справедливи закони и благоденствие, достъпно за всички. Политическа теория: географията, климата, историята – оказват влияние върху управлението. Свободата.
Модела: според Монтескьо най-доброто управление е онова, което е балансирано около три власти – модел, който според него съществува в Англия. Най-полезно е да се създават равни, но различни и взаимно контролиращи се власти. „Когато създаващите закони и следващите за тяхното прилагане са едни и същи, тогава няма свобода.“
Denis Diderot (1713 – 1784) – енциклопедията той я измисля - „Всичко трябва да се изследва, разисква и анализира, без изключение и без да се взимат предвид нечий чувства!“. Енциклопедията – 28 тома, започва да излиза през 1751 година.
Влиянието на енциклопедията: енциклопедията дава възможност на идеите на Просвещението да достигнат до широки кръгове и да окажат влияние върху общественото съзнание. Продадени са около 25,000 комплекта, половината – извън Франция. В Безансон (Франш Конте) с население 28,000 души са продадени 137 комплекта: 15 на духовници, 53 на благородници, 69 на адвокати, лекари и чиновници.
Жан Жак Русо (1712-1778): „Емил, или за възпитанието“ - тази, книга всеки е трябвало да я е прочел. „Общественият договор“ (1762). „Contract sociale; Principes du droit politique“ - има обществен договор (управляващи и управлявани), този договор приема формата на конституция, хората дават власт на правителството, а то прави живота на хората добър. Ако обаче управляващите не изпълняват своята част от договора тогава имаме правото да премахнем тия дето не ни управляват както трябва. Институциите на всяко истинско политическо общество трябва да са резултат от обществен договор на свободните човешки същества, които доброволно избират управлението, на което ще дадат своята власт.
Франсоа Кене (1694 – 1774): той е от школата на физиократите – tableau economique (1759) – реакция срещу крайния меркантилизъм на Колбер. Признава три икономически класи: 1. „предприемаческата класа“ - земевладелците; 2. „продуктивна класа“ - земеделските работници; 3. „стерилната класа“ - занаятчии и търговци. Само продуктивните класи са източник на богатство.
Влиянието: Волтер - секуларизацията; Монтескьо – политическата култура; Русо – радикалната сила на насилствената промяна – революцията. Pierre Augustin Beaumarchais (1732 – 1799) – „Сватбата на Фигаро“- 27 април 1784 година – пиеса, която поставя под съмнение съществуващия ред атакувайки привилегиите и неравенството. Ако аргументите на Бомарше са валидни („Защо имаш всичко това – само защото си се родил благородник?), тогава и правото на привилегированите да управляват е под въпрос – те го притежават именно като рожденно и наследствено, но не и като заслужено.