Лекции по История

11. Румъния след ВСВ (1945 1989г.). Съветския модел и специфика в развитието на страната. Малцинствена политика

Още преди окончателния завършек на ВСВ м/у Сталин и Чърчил е постигнато споразумение за бъдещо развитие на д-вите на страните от Балканския п-в. Това споразумение предвижда:
За Румъния 90% руско влияние и 10% друго
За България 75 % руско и 25 % друго влияние
За Югославия 50 на 50 %
За Гърция 10% руско и 90 % друго влияние.

След края на войната на първо време крал Михай запазва позициите и короната си, но е силно разклатен. Най-силни политически позиции през периода има РКП начело с Ана Паунер, която се завръща от изгнание в Северна Русия. Под нейно ръководство само за 1-на година броя на членовете на РКП нараства на 800 хил. души. Оказва се в последствие обаче, че в редиците влели и не малко членове на бившата фашистка ЖГ. Под влиянието на северна Русия за мин. председател е избран Петру Гроза, също верен на болшевишката идея. Първия официален акт на новото правителство е законът за аграрната реформа. Този закон предвижда да се отнемат без никакви компенсации земите на военно престъпниците, а така също и част от земите на най-едрите земевладелци, които се раздават пак безвъзмездно на най – бедните румънски селяни. Точно те остават доволни от проведената реформа. РКП продължава да се стреми да стане доминираща сила в вътрешно политическия живот на страната. Тя укрепва редиците си през 1945г. Георгиу Деж за генерален секретар на РКП в своята програма копира дословно на КПСС. Предвиждат се реформи: индустриализация на страната, изграждане на тежка промишленост електрификация на страната, борба с/у неграмотността. По това време се провежда съдебен процес с/у бившите държавни ръководители на Румъния, обвързали страната с хитлеристка Германия. Сред тях е и водачът на ЖГ – Антонеску. Всички са осъдени на смърт и са разстреляни. 1946г. настъпват промени и в границите на Румъния. Които тя си връща северна Трансилвания, обаче Бесарабия и Букувина са върнати на СС. Възниква проблем как да се разреши въпроса с крал Михай в страната доминирана от управлението на РКП. През 1947г кралят отива в Лондон за да присъства на сватбата на Елизабет и Филип и всички се надяват, че няма да се върне но се завръща. Тука с него е проведен разговор от страна на Петру Гроза и Георгиу Деж и краля абдикира. Същия ден Румъния е обявена за народна република. През 1948г в Москва е подписан договор за приятелство и сътрудничество м/у СС и Румъния. През същата година РКП е преименувана на РРП (работническа), а народна република Румъния е преименувана на нородно демократична република Румъния. Новото правителство приема и ипълнява 2-ве годишен, а след това и 5-т годишен план. Осъществена е национализация на промишлеността, банките, мините, транспорта, а в сферата на селско стопанството бившите кралски земи, се преобразуват в държавни стопанства. Започва и колективизация и формиране на селскостопански кооперации от тип колхоз.
Провежда се т.нар. “разколачване”. В стопанската сфера се наблюдава напредък. Проблем обаче за Румъния е т.нар. малцинствен въпрос т.е. положението на различните от румънските етноси най – вече унгарци и немци. Според румънската конституция от 1952г. всички националности в страната да бъдат равноправни. В град Клуж в Трансилвания освен румънски има и унгарски университет. След смъртта на Сталин в Румъния се предприема нов курс отменена е съществуващата до тогава купонна система. Затворени са т.нар. трудови лагери. Въвежда се безплатно медицинско обслужване.
През 1955г. подобно и на други страни Румъния става член на Варшавския договор – един военен съюз които подчинява въоръжените сили на държавите членки на съветско военно командване. Събитията в Унгария през 1958г. получават силен отклик в румънското общество, а още през предходната 1957г. се забелязват първите сигнали за разрив м/у Румъния и СС. Тя започва постепенно да се дистанцира. През този период Румъния сериозно променя своята малцинствена политика. Така унгарците загубват своя автономен университет в Клуж и е слят с румънския. Остри спорове възникват м/у СС и Румъния по повод основаването на университета за икономическа взаимопомощ. Докато СС порицава “национален догматизъм” на румънците, Румъния се сближава с Китай и и обръща поглед и създава връзки с редица западни европейски точки – Франция и Англия. През 1965г. Георгиу Деж умира и на негово място партията оглавява 47год. Николай Чеушеску, той съвместява партийното лидерство с ръководство на държавата. Под негово ръководство бива приета през 1965г. новата конституция според която новото название на страната е Социалистическа република Румъния и отново се прокламира самобитния румънски път на развитие на социализма. Събитията от 1968г. в Чехословакия по повод на т.нар. “Прашка пролет”. Това събитие се посреща с остро внимание от страна на Румъния, тъй като се страхува, че може да стане жертва на подобен акт Чеушеску заклеймява нахлуването на войски от Вършавския договор в Чехословакия и заявява още, че ще пази страната си от подобни актове. За да не се озове в изолация Румъния разширява връзките си с феодална република Германия Чеушеску предприема скрити мерки премахва автономната Маджарска област и изучаването на унгарски език в училищата и създава и развива една много силна политическа позиция наречена “секуритате”. Започва да издига свой близки на важни държавни постове. Единствено е склонен да признае индивидуалните права на малцинствата, но не и колективните. От 70-те години насетне Румъния започва да изпитва стопански затруднения. Външния дълг на страните до 1980г. нараства близо до 100 милрд. $ и Чеушеску се решава на този дълг. Населението е поставено при изключителни условия, въведена е купонна система, строго се контролира потреблението на електричество.
Букурещ заявява, че трябва да разчита на собствени сили, а трудностите на страната водят до консолидация на политическата опозиция.
След перестройката на Горбачов /85г/ на Чеушеску му е внушавано да промени действията си но са отминати с мълчание.

След /89г./ Чеушеску на 16.12. на посещение в Техеран е изгонен унгарския пастор и започват масови митинги на унгарците от Трансилвания. Тези митинги са разпръснати в Букурещ е устроена многолюдна антидемокрация на унгарците.
Н. Чеушеску обявява това като външен заговор от Унгария и СС. В Букурещ се създава временно правителство. Чеушеску и съпругата му бягат, но са заловени, съдени от импровизиран съдебен процес. Осъдени са на смърт и са обесени на 25.12.1989г.
Това което тогава се нарича революция, фактически се оказва дворцов заговор, организиран от десиденти от номенклатурата. Начело на новоизбраното правителство застава Йон Илиеску като РКПе разтурена, а мин. председател е Петре Роман.