Лекции по История

8. Българското изкуство след Освобождението. Първото поколение художници - Мърквичка, Вешин, Митов

Периодът след Освобождението поставя обществото и художниците в коренно различни условия. Развива се производството, има подем на просветата, науката и културата, коренна промяна на възгледите за изкуството. Идеите за национална независимост - за обединение на България - продължават да се реализират. В годините непосредствено след 1878 г. се забелязва приемственост от Възраждането. Продължават да са живи и да работят възрожденските майстори, да функционират и изпълняват поръчки възрожденските школи. Постепенно престават да функционират възрожденските школи, религиозното изкуство променя значението си. Навлизат елементи от народното изкуство. Продължават да са живи традициите на патриархалното общество, народните обичаи. Съществува своеобразен синтез между патриалхалното общество и модерния начин на живот, особено в градовете. Смесица между възрожденски принципи, елементи от народното изкуство и модерни форми, внесени отвън. Забелязват се елементи на духовно развитие и обогатяване. Силно е развитието на литературата, която влияе на изобразителното изкуство и донася в него модерни форми. Развива се театърът, има концерти, оперни спектакли, гостуват чуждестранни изпълнители. Социалните функции на изкуството не са достатъчно ясно осъзнати. Художниците работят предимно като учители по рисуване в средните училища. Министерството на народното просвещение и по-специално Константин Величков създават с множество усилия през 1896 г. Рисувалното училище - бъдещата Художествена академия. Съществуват стипендии за изпращане на най-даровитите да специализират в чужбина. Създава се "Дружество за подпомагане на изкуството" в 1894 г., започва издаването на списание "Изкуство" в 1895 г. Дворецът е поддръжник на академичното изкуство, на старите, утвърдени форми. Настъпва развитие на академичния реализъм у нас. Създават се салонни академични портрети. Развива се жанровата живопис - особено битовата картина, която има сериозни завоевания. Битовата живопис има не само познавателна, но и патриотична стойност. В същия период има интерес към битовата картина в Европа. Възприема се като възможност за приобщаване към Европа. Значително е въздействието на националната традиция. В областта на живописта и графиката продължават да работят Николай Павлович и Георги Данчов - Зографина. Николай Павловия с право може да бъде определен като колоритна фигура между двете епохи. Георги Данчов е съврзан с револиционните идеали, жиз съратник на героите от национално-освободителното дивжение. Тон работи първоначално като зограф, участва в изписването на Араповския манастир и в създаването на икони, сред които икони в църквата "Св. св. Константин и Елена" в Пловдив., Заточен е за революционната си дейност в Диарбекир. Създава карикатури и графични произведения. Творчеството му в първите години след Освобождението може да се приеме като мост към изкуството на свободна България. Той създава популярни литографии на патриотични теми "Свободна България", "Тракия и Македония", "Обединена България", графични портрети на Ботев и Захари Стоянов, живописен портрет на Левски, на Поликсения Стамболова, Автопортрет и др. В този начален, преходен период в новото българско изкуство значителна роля изиграва . група художници - чужденци, предимно чехи -Мърквичка^^Вешин. Те имат сериозна роля за развитието на художествените процеси, водещи до края на първото десетилетие на XX век. В периода от 1900 г. до Балканската война се формират новите естетически принципи и окончателно се оформят жанровете. Това е момент на разделяне с възрожденската традиция и приобщаване към европейското изкуство. Забелязва се връщане към вече отживели времето си проблеми и направления в европейското изкуство, но възприемани като актуални и подходящи в България - академизъм, импресионизъм. Обновителни процеси настъпват в битовата живопис у нас, ориентиране към евпорейските ценности в рамките на анахроничното развитие на българската живопис. След 1900 г. у нас импресионизмът не навлиза изцяло, в пълния си и цялостен смисъл. Тук се възприемат само някои прийоми, предимно чрез влиянието на импресионисти от Белград и Загреб. Няма обществени условия за развитието на такъв възглед за изкуството. Наблюдава се известно освобождаване от академизма, но в рамките на придържане към натурата. Привърженици на академизма са Иван Мърквичка и Антон Митов, въпреки че и те използват някои импресионистични похвати и светла палитра в по-късното си творчество, а като автори-новатори могат да се възприемат Ярослав Вешин и Иван Ангелов.
Иван Мърквичка пристига в България през 1882 г. на 26 годишна възраст. Завършил е художествена гимназия и Академия в Прага. Изразител е на демократичен възглед за изкуството, формирал
се в борбата между чехското и немското изкуство в Чехия. Близка му е история на България, в която открива сходнимоменти с развитието на Чехия. Мърквичка харесва природата на България, екзотиката и ориенталските форми в бита, патриархалността. Той е първият битописец в българската живопис. Изобразява живота на българското село и на представителите на селото в града - "Селянка от Скопие". Живее в Пловдив и това е плодотворен период от живота му – „Пловдивски пазар". Вниманието му привличат смесените форми между градското и селското в българските градове, пазарът като форма на социално общуване, празничните носии и облекла. Това е мащабна картина с множество персонажи. Забелязва се стремежът да се затвори и уравновеси композицията. Персонажите са поставени сред архитектурна среда, има ясна четливост на композиционните планове. Разточителното включване на детайла, допълнителен източник на светлина и равномерно осветление, многословност, бъбривост, литературност, разказвателност, наличие на множество детайли с равностойно значение, затруднение да се отдели главното - това са сред типичните елементи на битовата картина, пресъздадена в "Пловдивския пазар" на Мърквичка, отговаряща на принципите на академичния реализъм. В по-късните творби на художника се забелязва опит за изчистване от излишните елементи и за подчертаването на главното, индивидуализация на образите, търсене на характерност. В творбите "Продавач на птици", "Селянин с цигара" се забелязва по-голяма свобода в моделирането. Също така в подготвотелните работи -скици и рисунки има по-голяма живописност и свобода. Серия рисунки на Мърквичка да включени в Сборника за народни умотворения -илюстрация на костюмите, обичаите и характера на българина.
След 1889 г. Мърквичка живее в София. Включва се активно в обществения живот. Привърженик и радетел е на идеята за художествено обучение в гимназиите и занаятчийските училища, за изкуството в помощ на развиващата се българска индустрия. По идея на Мърквичка в 1892 г. се организира художествен отдел в Пловдивското изложение. Той участва с творбата си "Сватба в Софийско". Мърквичка става първи директор на рисувалното училища, един от създателите на "Дружеството за подпомагане на изкуството , както и на списание "Изкуство". Изобразява битови сцени с S^UBSSOLBSL селяни от Софийско. Животът в столицата му дава също така нови възможности за изява! Рисува портрети, сред които "Портрет на Иван Шишманов" - един от най-сполучливите, които създава. Мърквичка е новатор в областта на портрета – създава портрети в интимна среда - "Портрет на Заимов" - европейски тип портрет, с обощеност на състоянието на образа, сдържан, в естествена поза, в естествена среда. Отново има известна разказвателност в интериора, в детайла. Създава пленерен дамски портрет в доста тъмна колоритна гама, който по-скоро може да се възприеме като опит за създаване на пленерен портрет. "Портретът на Юлия Мърквичка" - в раздвижена поза, в диалог със зрителя, светла гама, живописване на натурата, разсеяна светлина.
Вторият период в творчеството на Мърквичка е свързан с промени на характера на творческия му почерк. Тогава са създадени прочутите му творби "Пашкулочистачките" и "Ръченица". Мърквичка излиза от тъмната академична гама, като има ново отношение към цвета и светлината. Опитва се да доближи осветлението до естественото. Използва няколко източника на осветление. Най-силно осветен е композиционният център, там са и най-ярките цветни петна. Рисува обредни сцени - "Гергьовден", "Задушница", в които съчетава битовия сюжет с духовно-емоционалния момент, с пресъздаването на опреуделени състояния и чувства. Творбата "Задушница" има сложно емоционално въздействие, градиране на състоянието, нюанси на скръбта, пленерна среда й богатство на формата, постепенно преминаване от тъмно към светло. През 1903-1907 г. създава жътварски композиции. Забелязва се известно влияние на ипресионизма. Художникът се опитва да обогати своята палитра, да използва разделно поставяне на мазката. В творбите му може да се забележи прилика с творчеството на Миле и Курбе. Пейзажната среда навлиза по-осезателно, но в част от пейзажите не се създава усещането зца пленерност. Светлината е от един източник, има опит за предаване на рефлексите, цялостност и тежест на формата. Творбата "Кози" се намира на границата между академизъм и импресионизъм.
Ярослав Вешин /1880-1915 г./ е роден във Вране край Прага, учи в Мюнхен. В България идва с определено академично образование и творчески постижения. Изминава сложен творчески път. Има творчество със значими мащаби. Подхожда към битовата живопис от свои позиции. Носи в себе си традициите на чехската реалистична школа - битови и исторически картини, творби и идеи, свързани с национално-освободителното движение. Преди идването си в България рисува поредица картини от словашкия бит, картини с литературни сюжети - по творчеството на Достоевски и др. Силен интерес има към пресъздаването на фигурата на коня, който не изгубва до края на живота си - препускащи кони, с вихрено движение. В 1896 т. Ярослав Вешин е поканен да дойде в България за преподавател в Рисувалното училище. За съжаление той не успява да заеме тази длъжност и отпътува за Мюнхен. След това Вешин пристига отново в България и остава тук до края на живота си. Свързва се с кръга на българските писатели, с цвета на българската интелигенция от епохата - Величков, Вазов, Цанко Церковски и др.
Забележителна творба на Вешин е "Вършитба'',
пресъздадена с динамика и вихрено движение не конете. Той създава поредица от малки по формат картини. "Конски пазар" - има известна литературност на сюжета, живописен разказ. Композицията е интересна, има индивидуализирани и противопоставени образи. Поредица "В мъглата" - живописни импресии, зимен пейзаж с носталгично звучене. Част от творбите са с акварелна техника, поставя началото на акварелната традиция у нас, В творбата "Вългищарят" използва битовия сюжет като повод за изобразяване на характери. Пресъздава образът на българския селянин в различни състояния, с различна философска окраска - "Пред ханчето". В поредица творби изразява хармонията между човека и природата, сред широкомащабен, мнбгопланов пейзаж - "Завръщане от пазар", "Завръщане", "Оран". Създава поредица от планински пайзажи. Сред тях са платната "Контрабандисти", "Дървари" - с монолитност на присъствието на планинския пейзаж. Сред тях са поредица от зимни ловни сцени, в духа на класическата ловна картина. Част от тях се намират в Националната галерия в Прага, други са изнесени от България заедно с царската колекция, към която са принадлежали.
Ярослав Вешин се изявява като военен художник, майстор на баталната картина. Лично е свидетел на бойните действия през време на Бълканската война. Създава цикъл, посветен на войната. "Атака", "Настъплението натурците при Люлебургас", "Обоз край река Еркене" са прочути негови композиции, свързани с военните действия. Разкрива образа на българина - войник, създава широки панорами на бойното поле. От полето на бойните действия са и поредица рисунки, като пресъздава в повечето случаи моментите след боя, падналите жертви. Отношението към войната е повик за човечност. Войната, смятана първоначално за освободителна и посрещната с ентусиазъм, прераства в трагедия и национална катастрофа.
Поредица от по-ранни батални картини създава по поръчка на Министерството на войната по случай 25-годишния юбилей на събитията при Шипка и Шейново. Рисува Юбилейните тържества на Шипка, портрети на военни и прочути личности, портрети на граф Игнатиев и на ген. Столетов в духа на представителната живопис, прегледи и маневри. Винаги използва елементи, които създават живот в репрезентативния сюжет. Прочута творба на Вешин е "Самарското знаме" - портрет на един от последните опълченци. Вешин пресъздава също така сцени от бита на българския войник - "Маневри край София", "Кавалерийски бивак", "Базисен склад - акварел, решаване на чисто живописни задачи, слънчеви лъчи, които преминават праз мараня.
Един от основателите на новата българска живопис след „Освобождението е Антон Митов /1862-1930 г./, потомък на старозагорски възрожденски род. Митов се формира като художник под влияние на литографиите на Николай Павлович. Творбата му ''Гроздобер'' показва съществена прилика е творчеството на Павлович и връщане към първите стъпки на битовата живопис у нас. Митов има намерение да учи в Русия, но заминава за Италия и учи в Торино и Флоренция. Там живее в средите на руската емиграция. Учи при Джузепе Черанфи. Прави етюди, които донася със себе си при завръщането си в България. Рисува исторически портрети. Работи като учител в Стара Загора, а от 1887 г. – в Пловдивската гимназия. През същата година организира първата си изложба заедно с Мърквичка, а през 1889 г. правят отново съвместна изложба. Митов е сподвижник на Мърквичка, те имат сходни реформаторски възгледи. Впоследствие Митов работи като учител в София и в преподавател в Рисувалното училище, а също така е редактор на списание "Изкуство".
Митов създава поредсица от пазарни сцени, сред които "Златар на пазара във Варна” атрактивни и илюстративни. Обвиняван е, че пренебрегва сюжетие от револиционната борба, патриотични теми, но се защитава, че рисува "реални картини, рисувани направо от натурата". Формата при Митов, в сравнение с Мърквичка е по-живописна, по-градирана, има въздушна среда, която моделира формите, дълбочината на пространството. От 1896 г. рисува поредицата "Софийски пазари". Съдържат ограничен брой персонажи, светлината е осезаема, има известна пестеливост и определени акценки, което е в полза на творбите. Митов запазва привързаността си към пазарните^ сцени до края на творчеството си. След 1900 г. творчеството му претърпява ново развитие, има опити за разчупване на формата, ново емоционално звучене. В платното "Чешма в Плевен" се забелязва влияние на импресионизма. В "Старозагорска кебапчийница", "Лимонададжия", "Белене на платно" се забелязва разделно полагане на маската, поантилизъм, богата въздушна среда, прозрачност, едри слънчеви платна. Портретът на Мърквичка, създаден през този период, е еклектичен, съчетава академизъм и импресионизъм. Лицето е изградено по академичен маниер, а проявите
на импресионизъм се забелязват в облеклото и интериора. Митов създава и батална живопис в периода след войните – представителни творби, в духа на ранните картини на Вешин. Участва с творби в
изложението във Флоренция и получава награда.
Иван Ангелов /1864-1924 г./ с право може да се възприеме като представител на импресионизма в рамките на академичната доктрина. За неговия живот се знае твърде малко, има малко запазени творби, като голяма част от тях са неподписани и недатирани. Учи във Виена и Загреб, запознава се с култура, която е на границата между славянството и западноевропейската култура. Учи в Мюнхен в Академията при Карл Пилоти, създател на немската историческа школа. Работи като учител във Варна, а след 1887 г. се премества в София. Проявява особен интерес към битовия сюжет. Персонажите са поставени в световъздушна среда. Рисува градски пайзажи и природни пейзажи. През 1888 г. прави първата си самостоятелна изложба, показва скици от Мюнхен, както и картини със старата архитектура на София и Софийско. Заминава за Италия, където преживява едногодишен плодотворен период. Италианската школа по това време е академична като цяло, но слънчева, богата като живописна пластика, доста близка до импресионизма. Иван Ангелов е силно повлиян от нея, но се обръща повече към творчеството на Миле и Курбе. Създава поредица от творби, насочени към образа на българския селянин. Работи като учител в Сливен и Пловдив. Създава жътварски сцени от Сливенско. Композициет му включват два или три персонажа в пирродна среда, създава широка панорама на българската природа. Значителна е ролята на пейзажа като среда и настроение в платната му. В картините "Жътварка", "Бог дал, бог взел", "Буря в сърцето" се забелязват известни социални аспекти и "емоционални мотиви", влияние на българската литература и поемата "Градушка" на Яворов. Трагичната социална съдба на българския селянин, конфликтите в българското село намират израз в композицията "Клетва при дознание чрез околни люде" - спор за межда в селото. Художествените обобщения на художника и проблематиката са близки на тогавашното общество. Творбата има известна недовършеност, повтаряемост на персонажите, въпреки характерността на типажите. Иван Ангелов създава поредица от малки по формат картини - "Розобер", с емоционална изразителност и романтична атмосфера. Поредицата "Идилии по време на жътва" се отличава с обобщеност на формата, лекота и показва връзка с европейската живопис. Забележителна е творбата "Веячка на боб" - светлината е мека, като през облак, използвани са красиви пастелни тонове. Повечето от тези творби са работени в периода след войните. Иван Ангелов не работи батална живопис, а се задълбочава още повече в битовата тема и пейзажа -"Ливади край София", "Сухите върби" и др.