Лекции по История

7. Формиране на новата българска живопис - Захари Зограф, Станислав Доспевски, Николай Павлович.

Захари Зограф е един от най-известните и изявените представители на Самоковската художествена школа, един от основоположниците на новата българска живопис и на жанровете пейзаж и портрет в нея. Негов учител и наставник е брат му Димитър Христов - Зограф, тъй като бащата Христо Димитров умира рано и не успява да обучи малкия си син. Силно влияние върху него оказва колекцията на Христо Димитров от западноевропейски гравюри и рисунки, както и немска илюстрована библия от XVIII век. Важно влияние за формирането на Захари Зограф изиграва и обучението му при Неофит Рилски, с който продължава след това постоянна кореспонденция. Освен зографското майсторство и занаят, които изучава според семейната традиция при брат си, Захари Зограф се учи и при западноевропейски майстори, преминаващи през България. От писмата му научаваме, че се обучава при "френци" и мечтае да получи по-сериозно академично образование в друга страна. Запазени са рисунки на Захари Зограф от този период - пейзажи, сред които "Водопадът край Бачково" - с размит туш, портрет на момиче. Скоро Захари Зограф придобива самочувствие на най-добър зограф на Балканския полуостров. Приема отговорни поръчки. Рисува през 1840 г. стенописи със социални и нравоучителни теми в Бачковския манастир - в артиката на главната църква и в църквата "Свети Никола" - "Богатия и бедния Лазар", "Смъртта на богатия", "Страшния съд" - с много детайли от действителността - бит, архитектура, костюм на тогавашните пловдивски чорбаджии и кокони, фолклоризация, образи на дяволи и блудници. Изобразява своя автопортрет, заедно с игумена и епитропа на манастира - израз на новото самочувствие на художника. В Троянския манастир изографисва главната църква в 1847 г. - рисува български светци, "Страшния съд", "Колелото на живота", "Акатист Богородичен", "Апокалипсис", ктиторски портрети и отново своя автопортрет, поставен край един от прозорците на храма. В 1849 г. създава стенописите на главната църква на Преображенския манастир. Представя Св. Иван Рилски, Георги Софийски и други български светци, "Апокалиспис", "Колелото на живота", "Страшния съд" с включени в него много социални елементи - образи на кръчмар, лихвар и др., отново автопортрет. Стенописите са разположени сред красиви орнаменти - гирлянди, растителни орнаменти с бароково влияние, драперии.
Захари Зограф с голямо желание се включва в изписването на централната църква на Рилския манастир - най-престижния паметник на неговото време. Участието в тези стенописи е въпрос на чест и оценка на майсторството му. Той изписва най-важните части от стенописите в наоса.
Захари Зограф е поканен да изпише нартекса на църквата във Великата Лавра "Св. Атанасий" в Света гора, също изключително престижна поръчка. Това е последното произведение на живота му, неговата лебедова песен. Захари Зограф изписва там сцени от Апокалипсиса, Страшния съд и Рая - тема, която за първи път има възможност да развие пълно. Сцените от Апокалипсиса са с иконография, взаимствана от прочутите гравюри на Дюрер. В сцените от Рая красиво облечени фигури се разхождат в прекрасни градини на фона на къщи, взаимствани от възрожденската архитектура на родния му Самоков. Захари Зограф също така изработва по поръчка 15 икони за църквата "Преображение Господне" в българския конак в Карея, столицата на монашеската република Света гора. Това са царските икони "Христос Вседържател", "Богородица Одигитрия", "Преображение Христово", "Йоан Кръстител" и др., негови последни творби. Други икони на Захари Зограф са: икона "Преображение Христово" от 1851 г. в Преображенския манастир, икона "Богородица -Живоносен източник" - в църквата "Света Петка Мулдованска" край Асеновград, икони в църквата "Св. Константин и Елена" и в Музея на иконата в Пловдив, икони в църквата "Света Петка" - Пловдив, икони в манастира "Св. Кирик и Юлита" край Асеновград, икони в Църковния музей в София - икона "Св. Трифон" от Пловдив, икона "Св. Евстахий" - конник с множество детайли и богати военни доспехи — в Копривщица. Захари Зограф е автор на няколко забележителни портрета - "Автопортрет" - с четка в ръка, портрет на Християния Зографска - съпруга на брат му Димитър, портрет на Неофит Рилски, акварелен портрет на съпругата му Катерина Хаджигюрова, портрет на момиче с книга в ръка - в Лариса, Гърция. Захари Зограф обновява и поставя на нови основи възрожденската живопис, създава светското изкуство у нас.
Станислав Доспевски - с оригинално име Зафир Димитров е син на Димитър Христов — Зограф. Той работи първоначално заедно с баща си при изписването на параклисите и централната църква в Рилския манастир. Получава академично образование в Русия - в Санкт Петербург, като завършва с медал. Той е школуван майстор, но продължава линията на Самоковската художествена школа. Той е автор на ктиторски портрети в параклисите на централната църква на Рилския манастир. Забележителни са и стенописите в къщата му в Пазарджик, където се установява да живее - ведути от чужди градове, предадени с голяма доза наивност. Станислав Доспевски създава забележителни портрети с маслена техника - Доменика Ламбрева, Димитър Зограф, Християния Зографска, автопортрет, д-р Чомаков, д-р Захариев и други изтъкнати възрожденски. Иконите, които прави също са с маслена техника и в духа на кавалетната картина. Станислав Доспевски допринася за развитието на светската живопис в българия.
Друг забележителен художник , свързан със създаването на новата живопис н България след получаване на академично образование е Николай Павлович /1835-1894 г./.Той учи живопис във Виена и Мюнхен - седем години академично художествено обучение. В Мюнхен Николай Павлович прави опит да постъпи при известния художник Карл Пилоти - автор на патриотични картини, драматични, с ярки цветове и контрасти. Всъщност не е известно при кого се е обучавал Павлович. Първа негова рисунка, която е достигнала до нас е "Гроздобер". Павлович изживява ред трудности след завръщането си в България. Вероятно творбите му не са възприемани от публиката, считани за католически. Творчеството му е свързано с опит да се обнови иконата със средствата на академичната живопис. Той създава икони за конкурс в Тулча, но не спечелва. Една от тези икони с образа на Богородица се намира в Музея в Троян - Богородица е представена като земна жена, нещо немислимо за България по това време. Николай Павлович успява да вземе преднина в историческата картина и графиката, където няма конкуренция. Той създава литографии с историческа и патриотична тематика - широко популярни, за масово разпространение. Илюстрира книгата на Георги Раковски "Няколко речи о Асена Первому, великому царя Болгарскому и сина му - Асеня Второму", сред които гравюрите "Ликът на Асен I", "Асен I пленява гръцкия император Тодор Комнин", както и поредицата, посветена на Райна Княгиня по романа на Велтман - "Райна Княгиня в пещерата", "Срещата на Райна княгиня и братята й", "Видението на цар Петър", "Белерофон", "Аспарух минава Дунава", "Крум" - 1867 г., "Войници поднасят на Крум отсечената Никифорова глава", "Покръстването на преславския двор", "Крум пред стените на Цариград", "Баба Тула", "Срещата на Йоан Цимисхий и Светослав". Сред живописните творби на Николай Павлович са поредица от портрети - "Автопортрет", "Портрет на младо момиче", "Д-р Петър Берон", "Портрет на неизвестна дама" - в Националната художествена галерия. Той създава нова концепция за портрета, с която изпреварва времето си. Портретите му са създадени под силно западно влияние, те могат да бъдат сравнени с по-късните произведения на Николай Михайлов.