Лекции по История

6. Изкуството на българското възраждане - възрожденски художествени и резбарски школи: Тревненска, Самоковска, Банска, Дебърска.

Началото на българското Възраждане се счита официално за поставено от Паисий Хилендарски и неговата "История славянобългарская" в 1762 г. Но според проф. Никалай Генчев "История славянобългарская" не е начало, а връх на процеса на Възраждане. XVII в. може да се разгледа като Предвъзраждане, негова предистория, а началото може да се определи от XVIII в., когато се забелязват качествено нови натрупвания. От 1704-1710 г. има произведения, които според стиловите особености могат да се определят като начало на Тревненската художествена школа. От 70-те години на XVIII век се разширява обзорът на българското население, вечи има лица, които се обучават в чужбина, връзки със света. В последните десетилетия на XVIII в. се формират още две художествени школи - Самоковска и Банска. Поставят се основите и на Дебърската резбарска школа. Забелязва се преливане между народното изкуство, утилитарните произведения и църковното изкуство. Едни и същи майстори произвеждат и за едните и за другите нужди на населението. Фолклорът навлиза дори и в най-представителни паметници като Рилският манастир, а фолклоризацията има широко разпространенеие в пределите на религиозното мислене.
Тревненската художествена школа се развива в продължение на 200 години. Първите произведения са от 1704 г., което потвърждава наличието на прояви на Възраждане преди Паисий Хилендарски. Има също така ранни икони от Арбанаси и Тетевен, които могат да се свържат с Тревненската школа. Основател на школата според преданието е Витан Карчов /Викентий/ от Трявна. След него със зографство се занимават синовете и внуците му - над 100 зографа - Папа Витан Стари, Папа Витан Млади, Йоаникий Папавитанов и др. Друг известен зографски род от Трявна е Захариевият, който също дава множество зографи - Кръстьо Захариев, Цаню Захариев, Кънчо Захариев, Кою Цанюв, Симеон Цанюв и др. Иконите се характеризират с красиви лица, богати дрехи, покрити с цветя. Поредица от ранни икони с дати и подписи от 1798 г. се пазят в Отдела за средновековно изкуство на Националната художествена галерия в Криптата на храм - паметника "Александър Невски". Съществуват стотици селища, в които има икони на тревненци. Тревненските икони имат разпространение върху широка географска територия - достигат до Тулча и Добруджа, а на юг конкурират Самоковската и Банска школа — в Ковачевица, Драглище, край Банско. Дейността на школата продължава до началото на XX век. Зографите от Трявна работят също така резба и стенописи.
Ранният етап на резбарската школа е представен с резба по иконите. Резбата е развита в бита и преминава свободно от битовите в религиозните потребности. В Трявна се правят прекрасни резбовани тавани. Особено прочути са таваните на Даскаловата къща и съревнованието при тяхното изработване. Резбата се развива като равностоен елемент наред с иконописта. Работа на тревненци са всички иконостаси в Северна България. Тревненски иконостаси, двери, тронове и аналои има и в Румъния. Те работят също така и в Подбалканската долина — Казанлък, Калофер, Сливен. В Калофер се създава подшкола, подчинена на Тревненската, както и в Ново село -създатели на иконостаса в ц. "Свети Илия" в Севлиево, иконостаса на "Никуля църква" в с. Гумощник и др. Репертоарът на тревненци е разнообразен - елементи от растителния свят, чудовища, митологизирани образи. Имат пристрастие към цветята — слънчогледи, розети. Човешката фигура не присъства активно. Майсторите режат свободно, личи следата от резеца, фактурата, не заглаждат. Не се ограничават във височина, има ажурни колонки, тимпани, простраствени форми. Използва се подчертана изразност на техническите средства. Често използват ореха като материал. Има тенденция за завладяване на пространството - горната част на иконостаса на църквата "Свети Архангел" в Трявна е издадена напред. Множество са резбарите от Тревненската школа — от Папа Витан Млади до поп Кою Витанов. Поп Кою Витанов е свързан с изработването на Севлиевския иконостас и иконостаса в Преображенския манастир, той е автор и на множество икони. Други забележителни иконостаси са иконостасите в Батошевския манастир, както и в църквата "Свети Никола Летни" в с. Млечевско, Севлиевско.
Стенописи от тревненски майстори има в ц. "Свети Архангел" в Трявна в проскомидийната ниша и в олтара, като стилистично отговарят на стилистиканата на иконите. Други стенописи от Тревненската художествена школа има в ц. "Св. Петка Мулдованска" край Асеновград, където са работили предсдтавители на Захариевската фамилия и в Раковишкия манастир кари Видинг където са зографисвали тримай тревненци през 20-те, 30-те години тна XIX век. Стенописи на Цаню Захариев и Кънчо Захариев, както и техни икони има в църкви в района на Добрич. Тревненските майстори освен зографи и резбари са и много добри строители и архитекти. Майстори от Трявна строят в територии, които се простират до Румъния и Близкия изток и в годините след Освобождението. През 60-те години на ХЖ век се появява нова проблематика, свързана с патриотичните теми и освободителното движение. Образите на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий стават много популярни, оформя се иконографията на образите им. В иконата "Св. св. Кирил и Методий" от Цоньо Симеонов - Кирил е с монашеско, а Методий с епископско облекло.
В Трявна работя и жени-зографки - Кина Калчева и др. Функционира домашна манифактура за икони и малки домашни иконостаси.
Паралелно с високия стил на школата съществуват и примитиви, привличащи със своята яркост и своеобразие, едновременно смешни и наивни, с искреност, която завладява. Забелязва се недостиг на светлосянка, любов към детайла и занимателното. Примитивите нарушават баналната правилност и са адресирани към определени слоеве от населението. Такива са иконите "Св. Георги" и "Св. Димитър" в Криптата.
Забележителен паметник на Тревненската художествена школа - иконописна и резбарска е църквата "Св. Архангел" в Трявна. Иконостасът показва богатите възможности на школата с резбата и иконите си. Множество икони са показани в иконната сбирка в храма, както и в Музея "Тревненска художествена школа". Резбар на иконостаса в ц. "Св. Архангели" и Папа Витан Млади, творил през 20-те - 30-те години на X IX век, изтъкнат иконописец и резбар. В "Св. Архангел" има множество негови икони, както и творби на неговия брат Симеон и на Йоаникий Папавитанов. Иконите им са с голям размер и се характеризират с рафинираните образи и разказвателния си сюжет. Икона "Св. Богородица Страдаща" от ц. "Св. Архангел" на Папа Витан Млади - в иконната сбирка на храма - с голям размер, разказвателен сюжет, по известната картина "Матер долороза" на Гуидо Рени - Богородица наранена от кама, пред нея Разпятието, тема, често разработвана от Тревненската школа. Икона "Архангел Михаил" от ц. "Св. Архангел" - Йоаникий Папавитанов, син на Папа Витан Стари. Други негови икони са: "Света Богородица" и "Христос" от Къпиновския манастир, "Христос" от ц. "Свети Архангели" -Арбанаси, "Великомъченица Варвара" - от Севлиево, "Свети Димитър" от ц. "Св. Йоан Предтеча" - Габрово, "Света Богородица" от ц. "Св. Троица" - Габрово. Характеризират се с изтънчен колорит и замечтан израз. Други икони на Папа Витан Млади е имало в ц. "Св. Андрей" в Преображенския манастир. Запазени са само няколко икони на Папа Витан Стари - "Христос" и "Богородица" в Криптата, "Св. Никела" - в Църковния музей, "Архангел Михаил" - с 8 житийни сцени и "Св. Никола" - с 12 житийни сцени - в Къпиновския манастир.
Банската художествена школа е обвързана с другите школи хронолически и решава същите художествени проблеми. Специфични задачи са породени от връзките с просветителските проблеми на българското Възраждане. Основателите Тома Вишанов - Молера и Димитър Молеров са близки с Неофит Рилски. Забелязват се особени интонации в тяхното развитие. Влиянието на Русия навлиза по книжовен път. И тук има множество изображения на светите братя Кирил и Методий. Възходът на школата е едновременно със Самоковската художествена школа. Зоната на разпространение е в района около Банско, на юг по течението на р. Струма и до Атон, в Рилския манастир и в близост до Самоковската школа.
Тома Вишанов - Молера се появява в периода около Наполеоновите войни. Отведен е от керваните на търговците от района в "Немско" и учи там - вероятно във Виена. Връща се в България през 80-те, 90-те години на XVIII век. Има връзки с елита на град Банско -търговци, лихвари, хора с ново национално самочувствие, пътуващи по света. Още в 1750 г. хаджи Вълчо от Банско е ктитор в Хилендарския манастир на Атон. С негови дарения е построена една четвърт от Хилендарнския манастир в 1757 г., параклиса "Св. Иван Рилски" в Хилендар с ктиторския портрет на Хаджи Вълчо в близост до килията на Паисий, църквата "Успение Богородично" в Зографския манастир и килията "Черни вир". Лаврентий - игумен на Хилендарския манастир и брат на Паисий Хилендарски е също от Банско. Градът е истинско духовно огрище. В тази среда се създава художествената школа, която поставя високи изисквания към художниците.
Тома Вишанов иска да бъде европейски художник. Като образован в чужбина, той изтползва познанията си, включва елементи от стиловете барок и рококо, но това предизвиква противодействие в България. Произведенията му вероятно са били обявени за католически. За разлика от него Христо Димитров, основател на Къпиновския манастир, "Христос" от ц. "Свети Архангели" -Арбанаси, "Великомъченица Варвара" - от Севлиево, "Свети Димитър" от ц. "Св. Йоан Предтеча" - Габрово, "Света Богородица" от ц. "Св. Троица" - Габрово. Характеризират се с изтънчен колорит и замечтан израз. Други икони на Папа Витан Млади е имало в ц. "Св. Андрей" в Преображенския манастир. Запазени са само няколко икони на Папа Витан Стари - "Христос" и "Богородица" в Криптата, "Св. Никола" - в Църковния музей, "Архангел Михаил" - с 8 житийни сцени и "Св. Никола" - с 12 житийни сцени - в Къпиновския манастир.
Банската художествена школа е обвързана с другите школи хронолически и решава същите художествени проблеми. Специфични задачи са породени от връзките с просветителските проблеми на българското Възраждане. Основателите Тома Вишанов - Молера и Димитър Молеров са близки с Неофит Рилски. Забелязват се особени интонации в тяхното развитие. Влиянието на Русия навлиза по книжовен път. И тук има множество изображения на светите братя Кирил и Методий. Възходът на школата е едновременно със Самоковската художествена школа. Зоната на разпространение е в района около Банско, на юг по течението на р. Струма и до Атон, в Рилския манастир и в близост до Самоковската школа.
Тома Вишанов - Молера се появява в периода около Наполеоновите войни. Отведен е от керваните на търговците от района в "Немско" и учи там - вероятно във Виена. Връща се в България през 80-те, 90-те години на XVIII век. Има връзки с елита на град Банско -търговци, лихвари, хора с ново национално самочувствие, пътуващи по света. Още в 1750 г. хаджи Вълчо от Банско е ктитор в Хилендарския манастир на Атон. С негови дарения е построена една четнвърт от Хилендарнския манастир в 1757 г., параклиса "Св. Иван Рилски" в Хилендар с ктиторския портрет на Хаджи Вълчо в близост до килията на Паисий, църквата "Успение Богородично" в Зографския манастир и килията "Черни вир". Лаврентий - игумен на Хилендарския манастир и брат на Паисий Хилендарски е също от Банско. Градът е истинско духовно огрище. В тази среда се създава художествената школа, която поставя високи изисквания към художниците.
Тома Вишанов иска да бъде европейски художник. Като образован в чужбина, той изтползва познанията си, включва елементи от стиловете барок и рококо, но това предизвиква противодействие в България. Произведенията му вероятно са били обявени за католически. За разлика от него Христо Димитров, основател на Самоковската школа, също учил в чужбина, остава напълно верен на традициите на православието.
Сборна икона от Митрополитската църква в Благоевград от началото на XIX век убедително може да се свърже с ранния период от творчеството на Тома Вишанов. Забелязват се типичните за него лица -с изпъкнали очи и чела, специфичен негов типаж. Иконата представя Разяпние с евангелистите и сцени от живота на Христос, с богата орнаментация с барокови мотиви. Представено е ново разбиране за пространството и за композицията. Нарушена е фронталността, иконата е превърната в картина. Забележителна икона с образа на Христос, произхождаща от Разлог, сега в музея в Банско, представя изтънчено лице в духа на Веласкес. Може да се определи като един от най-интересните образи в нашата иконопис. Група икони от Добринище - "Кръщение", "Разпятие" - кръст, в музея в Банско, показват испанско и немско влияние, експресивност. От най-ранните произведения на Тома Вишанов е иконата "Йоан Кръстител" с подчертан драматизъм и сгъстяване на израза. Иконата "Света Богородица" от музея в Банско е датирана в 1790 г. Отличава се с издължаване, финес, изобразяване на възрушна среда, потоци, които трептят. Иконата "Св. Богородица" от 1815 г. показва признаците на компромиса - тихажът е същия, но има кокетен израз и втвърдяване на формата. Иконата "Възкресението на Лазар" от ц. "Св. Троица"също вероятно принадлежи на Тома Вишанов - включва образите на апостолите и градена гробница. Иконата "Успение на св. Иван Рилски" от Художествената галерия в Кюстендил представя две светлинни полета - реално и мистично. Царски двери от резбован иконостас от XIX век - в музея в Банско, представят типичната палитра на Тома Вишанов, екзалтация, която граничи с театрализацията. Някои автори предполагат съществяването на връзка на Тома Вишанов с изработването на прекрасния иконостас в гробищната /горялата/ църква в Банско. Ако авторството на иконостаса е много спорно и по-скоро може да се причисли към второто поколение зографи в Банско, то е сигурно авторството на Тома Вишанов в иконите на иконостаса от 1808 г. - "Богородица с младенеца", "Йоан Кръстител", "Христос", "Св. Георги", "Св. Димитър", "Св. Матий"г^'Св. Тодор" и др. Иконите са силно пострадали при можара в 1958 г. и вече трудно може да се съди за тяхните качества.
Стенопис на Тома Вишанов - Молера от 1798 г. се намира в абсидата на ц. ""Св. Лука" в постницата "Св. Лука" в Рилския манастир. Той го представя като завършен художник. Фигурите на ангелите летят, има въздушност и богати драперии. Тома Вишанов е решил творбата си в духа на Вато и Фрагонар. Той разлага цветовете, прелива ги, използва нова палитра. Използва смесена техника на базата на фреското. Той не продължава да работи в същата църква, а стенописите са поръчани на друг зограф. Вероятно е предизвикал недоволство с различната трактовка на образите. По-късно в 1811 г. Тома Вишанов работи стенописите в църквата "Покров Богородичен", която също се намира в постницата "Свети Лука" на Рилския манастир. Той рисува стенописите в притвора на църквата - сцените "Покров Богородичен", "Коронацията на Богородица", "Богородица -Живоносен източник", "Изгонване от Рая", "Митарствата на душата", "Праведно и грешно изповедание. В нравоучителните сцени са включени изображения на грешнииц, на дяволи с надпис "ефиоп" -влияние на руски печатни наръчници, както и най-ранното изображение на разпънат монах. Използвани са множество орнаменти, гирлянди, птици, небе със звезди. В абсидата на църквата е изобразена Богородица, заобиколена от ангели.
Димитър Молеров, син на Тома Вишанов, принадлежи към второто поколение бански зографи. Името му се среща в надписите също като Димитро Разлоги, Димитри х. Тома Икономович, както и подписи с тайнопис. Той е с по-малък талант от баща си, но по-трудолюбив, методичен и популярен. Помага в работата на баща си в църквата "Покров Богородичен" в Рилския манастир заедно с Неофит Рилски. В разработката на някои икони също работят съвместно. От 30-те години на XIX век работи в Рилския манастир самостоятелно -стенописи в метоха "Пчелино", в параклиса "Архангелски събор" в жилищните крила на Рилския манастир, а в параклисите на централната църква "Св. Никола" и "Св. Иван Рилски" - заедно със сина си Симеон Молеров. Изобразява множество историзиращи образи - св. св. Кирил и Методий, български светци, ктиторски портрети.
Димитър Молеров е много продуктивен. Той е автор на повече от 100 икони. Сред тях са иконите "Богородица Умиление" -около 1840 г. - сега в музея в Банско, венчилка от с. Гостун - с "Разпятие" и образите на евангелистите, а от другата страна "Кръщение". Негови икони има в църкви в множество села в района на Банско.
Стилът на Симеон Молеров - внук на Тома Вишанов -Молера е най - твърд. В някои от иконите той принизява своята взискателност. Негови икони, които не са с много високо качество има във възрожденската църква в с. Добърско - икона "Въведение Богоридчно". Той има свой типаж, който изобразява в иконите. Иконата "Св. Никола" от Тешево - в музея в Банско - представя светеца в цял ръст, в много рядка иконография. Иконата "Сретение" на Симеон Молеров е в църквата "Света Троица" в Банско. Група икони от манастира "Зограф" на Атон съшо могат да се свържат с името на Симеон Молеров - икона "Св. св. Кирил и Методий", икона "Архангелски събор" - в манастирската трапезария - рядка й късна тема, включваща образите на Христос и апостолите .в медалиони. Рядката икона "Символ на вярата" - основните постановки на вярата, всеки символ илюстриран в отделна композиця. Иконата "Архангелски събор" съдържа специфичната за Банската школа тема, а иконата "Зографските мъченици" - представя 26 различни типажа. Симеон Молеров е сред последните зографи, които работят на Атон.
Художникът Велян Огнев е преселник в Банско, но се включва активно в художествения живот и заема важно място в художествената школа. Той рисува стенописи, като . цялостно реализирана негова концепция може да се види и днес в собствената му къща - Веляновата къща в Банско. Това е един от най-добрите образци за възрожденски интериор у нас. Представени са множество интересни образи - конник, вълк, орнаменти, различни от алафрангите в пловдивските къщи, акцентът е към декоративно-занимателната страна. Реализирана е цялостна програма за естетическото обогатяване на един дом.
През 80-те и 90-те години на XIX век се наблюдават късните прояви на школата, свързани с примитивизъм и упадък. Школата продължава работата си и връзката с просветителските тенденции. Работят родовете Сирлещови и Голеви. Характерни за периода са стенописите в църквата в с. Бистрица край Банско от 1882 г., дело на примитивистите Михаил и Йоан Голеви. Те имат монопол за работа в тази част на страната - в района на Банско, Мелник, Кюстендил, Гоцеселчевско и работят без контрол. Принизяват се високите постижения на школата, има пределна фолклоризация, включват се астрологически сцени. В Бистрица е представено
"Колелото на живота" в наоса на църквата. Дебърската художествена школа е свързана предимно с резба и строителство. Тя е създадена от майстори от Дебърско, наречени мияци - от селата Гари, Тресонче, Галичник, Осой, Западна Македония, пътуващи из страната и създаващи значими произведения. Основател
на школата е Макрий Негриев. Той работи иконостаса в църквата "Света Богородица" в Пазарджик заедно с Димитър Церовчето. Друг забележителен дебърски майстор - Петър Филипович
- Гарка, създава иконостаса в скопската църква "Свети Спас", в Бигорския манастир, Крушевската църква и много други. Родът Филиповци от с. Осой създават иконостаса в църквата "Света Богородица" в Казанлък, в църквата "Св. Благовещение" в Прилеп, както и иконостасите на ред софийски църкви. Иконостасите в църквата "Св. Св. Константин и Елена" и църквата "Света Марина" в Пловдив, църквата "Св. Богородица Дълбоката" в Асеновград също са дело на дебърската школа. Човешката фигура присъства много активно, дори има автопортрети на художниците. Пресъздават се сцени от Стария и Новия завет, образи на птици и чузовища, но няма драматизъм и сблъскване между тях. Образите са пресъздадени с възхищение. Има развитие и острота на формата, ръбове, ажури, развитие на няколко планове, активна светлосянка, развитие на силуета и на вътрешния рисунък, многослойност. Човешката фигура се движи сред огромни цветя. В църквата "Света Марина" в Пловдив са пресъздадени сцени на борба между птица и змей, образи на Св. Георги и др., които напомнят за античното изкуство. В ц. "Света Богородица"
- Пазарджик чрез средствата на резбата е пресъздадена сцената "Богородица - Живоносен източник", както и сцени от Стария и Новия завет.
Самоковската художествена школа е типична възрожденска школа. Самоков е важен железарски център, там работят известните самокови. Изпълняват се поръчки за Турската империя и градът се откроява като важен център през Възраждането. Самоковската художествена школа има 100 години активно творчество. Създават се произведения на монументалната живопис, икони, дърворезба, гравюри
- щампи, развиват се приложните изкуства - керамика - под влияние на Бусинската керамика. Развива се също така специфичната украса на интериора и екстериора на възрожденските къщи, различна от алафрангите в Пловдив. Използват се барокови орнаменти, типични местни орнаменти, монументализация и свой собствен живот в стенописите, които могат да се видят не само в частни къщи, но и в джамията и синагогата в Самоков. Високи са постиженията на Самоковската резбарска школа. Тя има ограничен географски и времеви периметър. Появява се през 90-те години на XVIII век. Тогава е създаден изключително красивият иконостас в Митрополитската църква в Самоков. Централната му част е изработена по поръчка от атонския майстор Андон в 1793 г., а страничните табли са изработени от Атанас Теладур от Солун в 1827 г. Огромна и монументална творба е иконостасът на главната църква на Рилския манастир. Характеризира го монументалното разгръщане в пространството, издадените напред елементи в горната част, подобно на еркерите в архитектурата на възрожденската къща. Той е работен съвместно от Атанас Теладур и две резбарски фамилии от Самоков - Фандъкови и Дапгини. Резбата имитира златарските произведения. Няма ажури, остри ръбове, формата е омекотена. Човешките фигури имат ограничена «роля. Има богато присъствие на животински и фантастични фигури - грифони, лами, лъвове и птици. Иконостасът се отличава с монументалност, грандиозност и необхватност, а позлатата днес му придава неземна красота. Резбата в България чрез проявленията на художествените школи създава паметници, които са национално богатство, изключитгелно високи постижения, паметник и апотеоз на Възраждането.
Самоковските зографи за разлика от резбарите имат като периметър на дейността си целия регион и пътищата към Атон от началото до средата на XIX век. Създател на школата е Христо Димитров — атонски зограф, получил образование и усъвършенствал майсторството си на Запад. Учил е вероятно в частна школа или Академия, но не е известно точно къде. Сведения за Христо Димитров има в кондиката на Митрополитската църква в Самоков след 1793 г. Роден е в края на 50-те, 60-те години на XVIII в., умира в 1819 г. Работи икони и стенописи. От творчеството му са запазени отделни икони, някои от които с надписи. Икона "Свети Николай" от 1808 г. с надпис на Христо Димитров има в ц. "Св. Георги" в с. Голямо Белово, а "Христос Вседържител" - 1797 г., дарение "от руфет дюлгерски" - в Митрополитската църква в Самоков, в параклиса "Архангелски събор" - почистена, реставрирана, с богати барокови орнаменти и цветя, типична за стила на художника и за школата, както и икони в параклиса "Св. Йоан Богослов" в жилищните постройки на Рилския манастир в югоизточното крило. В кондиката на Митрополистката църква в Самоков има сведения за пари, които Христо Димитров е получил за зографисване на икони. Няколко негови подписани икони се намират в Пловдив и Самоков.
Стенописите, които могат да бъдат свързани убедително с ръката на Христо Димитров, за съжаление не са подписани. Той работи в Рилския манастир, като с творчеството му най-убедително могат да се свържат стенописите в църквата "Свети Лука" в постницата "Свети Лука". Христо Димитров продължава да работи там след прекъсването на работата на Тома Вишанов - Молера. Това е израз на непрекъснатата конкуренция и противопоставяне между двете школи -Самоковска и Банска. Христо Димитров рисува в църквата "Свети Лука" цикъла "Акатист Богоричен", цикъла от житието на Св. Лука, включително уникалната сцена "Свети Лука рисува Богородица по натура", както и старозаветни сцени, размесени със сцените от Празниците. В притвора на църквата представя чудесата на Христос и притчите, на свода представя Христос, заобиколен от знаците на зодиака и ангелските чинове и по този начин изразява .идеята си за структурата на вселената, движена от Христос. Във външния притвор са разположени сцените "Страшния съд", "Чисто и нечисто изповедание", "Архангел Михаил изважда душата на богатия", "Водене при врачка" - сцени с нравоучителна и социална натовареност, които стават много популярни по време на Възраждането. Стенописите в манастирската костница, построена в 1795 г., също могат да се свържат с името и дейността на Христо Димитров. В църквата "Въведение Богородично" са изобразени сцени от Богородичния цикъл, както и сцени от Страстите Христови. Фонът на стенописите е син, със звезди. На свода са изобразени "Христос - Ангел от Великия съвет", "Новозаветна Троица", "Св. Богородица", разположени в богато орнаментирани медалиони. Образите на светците са с класицизиращ тип на лицата, богато облекло, декорация с цветя по дрехите, барокови дипли. Забелязва се усложняване на архитектурния декор, теренът е разнообразен с цветни петна. Има ново внушение на образите. Стенописите в църквата пи гроба на Св. Иван Рилски имат голяма прилика с тези в костницата и постницата и до голяма степен също могат да се свържат с името на Христо Димитров. Изобразени са сцени от живота на светеца, Христос Вседържател в купола, заобиколен от небесните сили, Дърво Йесеево в арките, сцени от цикъла на празниците. Стенописите се характеризират с по-широко и раздвижено изграждане на пейзажа, както и класицизиращ типаж на образите.
Димитър Христов - Зограф, син на Христо Димитров и Иван Образописов принадлежат към второто поколение самоковски зографи. Участват от 1843 до 1846 г. в изписването на централната риломанастирска църква - най-голямата задача на века и най-представителен паметник на Възраждането. Това е продължение на линията, която тръгва от стенописите на Христо Димитров в костницата и постницата на Рилския манастир. Следва се единна тематична програма. Никой не прави революция и резки промени, но се използват многобройни и редки теми, за да се запълни огромното пространство със стенописи, отговарящи на православната иконография. Характеризират се с блестяща форма, ярки багри, игра с линията, изобилие от детайли. Присъстват елементи на фолклоризация, социални и нравоучителни теми - сцени с дяволи и врачик, познати ни вече от постницата "Свети Лука". Димитър Зограф защитава престижа на школата, изявява се като правоверен православен зограф от висока класа и с блясък на формата. Димитър Христов участва в изографисването на повечето странични параклиси и на^ част от параклисите в жилищните крила, с изключение на тези, в които работят представителите на Банската школа. Изписва в тях множество ктиторски образи. Негови икони се намират в Девическия метох в Самоков - иконата "Христос Вседържател", при която следва схемата на баща си Христо Димитров. Иван Образописов също е автор на множество качествени икони. Синът му Никола Образописов следва също неговия път и е сред изявените представители на школата. Той изписва църквата в метоха "Орлица" в 1863 г. със сцени от живота на Св. Иван Рилски, включително "Пренасянето на мощите на Св. Иван Рилски" - сред реалистичен пейзаж с множество детайли и персонажи в носии, характерни за околните села. Никола Образописов е автор на картината "Хоро в Самоков", днес в Музея в Самоков - един от първите опити в България да се пресъздаде бита в кавалетна картина. Друг живописец от Самоковската художествена школа е Коста Вальов - женен за най-малката дъщеря на Христо Димитров - Сузана. Той също участва в изписването на главната църква на Рилския манастир.