Лекции по История

5. Изкуството след падането на България под турска власт - църковна архитектура, стенописи и иконопис. Кремиковски и Драгалевски манастири, Бачковски манастир, църквите в Арбанаси

Краят на Втората българска държава и включването на българските земи в Османската империя променят коренно развитието на българското изкуство за векове, отлагат неговия Ренесанс. Поставен е краят на дворцовото изкуство и култура, спира да работи дворцовият скипторий и другите официални ателиета. До голяма степен са разрушени столицата и другите големи градове, те добиват ориенталски облик. Но българската култура остава жива, тя е проникната от народностен и светски дух след като държавната и църковната власт вече не съществуват. Тя е огнище на българския дух и средство за борба с поробителя, "държава на духа" по думите на големия руски учен Димитрий Лихачов.
Турската власт поставя ограничения при строежа на християнски храмове. Само някои от българските боляри получават разрешение да строят със собствени средства малки църквички. Такава е постоената от ктитора Радослав Мавър в Драгалевския манастир "Св. Богородица Витошка" - 1476 г. Зографът е изписал в притвора на църквата портретите на Радослав Мавър и жена му Вита, облечени според тогавашната мода с преплитане на турски и западни елементи в облеклото си. Изобразена е сцената "Страшния съд", като в част от нея е включена композицията "Сгъването и разгъването на небето" и зодиакалните знаци, персонификации на ветровете и четирите посоки на света.
В Кремиковския манастир в края на XV век е възстановена църквата "Свети Георги" в памет на починалите в 1493 г. деца на ктитора. Боляринът Радивой е изобразен заедно със съпругата си и двете си деца Драгана и Тодор. В облеклото им отново се забелязват мотиви от турската традиция, а болярката има много интересна шапка и забраждане, което дава възможност да се изучи костюма на епохата. В притвора са представени сцени от Богородичния цикъл - "Зачатие на Св. Ана", "Рождество Богородично" и много рядката сцена "Песнопение", в наоса "Дейсис" - на северната стена, "Св. Георги", сцени от Христологичния цикъл, а на западната стена отвън - сцената "Страшния съд". Тези стенописи принадлежат към група паметници от XV век, които показват известно стабилизиране през втората половина на века и ново активизиране на художествените центрове след първите години на нашествието. Изписва се отново църквата "Св. Петър и Павел" в Търново. Стенописите в наоса й са от XV и XVI век. Сред тях прави впечатление композицията "Дърво Йесеево", като^, неговото разположение е уникално - преминава по всички стени между другите стенописи, като съдържа и женски образи. В проскомидийната ниша е разположена сцената "Пиета" - уникално разположение, като Богородица и Йоан са представени прегръщащи Христос. В църквата има и много рядко изображение на Св. Христофор като Богоносец -носещ на гърба си Христос и силно огънат от тежестта му. Изобразени са и руските светци Борис и Глеб. Има спорове за времето на построяване на галерията, която впоследствие е била многократно преправяна. Стенописите в нея са от XVI век и включват календарни сцени, както и фрагменти от "Страшния съд". В малък параклис вдясно от наоса са запазени части от човешка фигура - само два крака, стъпили върху възглавничка, които дават основание да се предполага, че това е част от ктиторска композиция. До земетресението в 1913 г. е имало изображение от XV век над вратата, което е включвало образа на църквата и е давало възможност да се съди за първоначалния й план и вид. Предполага се, че това може да е било ктиторска композиция, но по-вероятно са били образи на светците - патрони на храма Св. Петър и Павел.
Други паметници от XV век са метоха "Орлица" край Рилския манастир, църквата на манастира "Св. Димитър" в Бобошево и стенописите в църквата на Погановския манастир "Св. Йоан Богослов". В метоха "Орлица" долният слой стенописи е датиран в 1491 г. и включва сцените "Богородица с архангели", "Петдесетница", "Томино неверие", "Възнесение", "Преображение" и "Успение Богородично", разположени в най-горния регистър на стените. В Бобошево един фрагмент от стенописите на църквата на манастира "Св. Димитър" е датиран в XV век - един свитък, част от сцената, представяща структурата на небето. Стенописите в Погановския манастир са изящни и раздвижени, представят един от най-добрите образци на епохата. Това са група паметници от XV век, които показват принципите на общобалканското развитие при новите условия. Някои от принципите на палеологовото изкуство преминават в целите Балкани през Константинопол. Забелязва се активност на голяма част от оцелелите зографи. След 1500 година се активират художествените ателиета в Атон. Там се изграждат множество манастири, църкви и параклиси, създава се монашеско изкуство, което оказва силно влияние върху по¬нататъшното развитие на изкуството на Балканския полуостров. Забелязва се влияние на критско-венецианската школа. Има връзки с Италия, влияние на изкуството на Ренесанса и маниеризма. От XVI век насам се внасят и книги с гравюри от Европа, сред които^ Библии, илюстрирани с гравюри, донесени тук от немските реформатори. Тези нови образи и стилистика оказват също своето влияние върху развитието на изкуството тук. При стенописите се утвърждава единна система на месторазположение на сцените в отделните църковни комплекси. В най-долния регистър се поставят орнаментални мотиви и драперии, над тях следва пояс от образи на светци в цял ръст, над тях -светци в квадратни рамки или медалиони.Горният регистър и основите на свода се заемат от евангелския разказ, като обезателно се включват циклите на "Празниците" и "Страстите Христови", допълвани с цикли от живота на Богородица - Мариологичен цикъл и сцени от живота на светците и чудесата на Христос. Срещат се случаи на разместване на хронологията на сцените от евангелския разказ, характерни за провинциалните паметници. Обичайно се следва хронологията на разказа в съответния регистър, започвайки от олтарното простраство на южната стена и продължавайки на западната и северната. На свода се разпологат различните превърпъщения на Христос, най-често в богата орнаментална рамка - "Христос Пантократор", Христос Ветхий денми", "Бог-Онец", "Христос Емануил", "Христос - Ангел от Великия съвет" , а в абсидата - "Богородица Ширшая небес" - с образа на Христос, поставен в медалион на гърдите й. Орнаменталните мотиви заемат всички възможни свободни полета - палмети, квъдратчета, звезди, триъгълничета, мрежовиден орнамент, ивици и др.
В края на XVI век са изписани църквите "Св. Никола" и "Св. Петка" във Вуково, църквата "Св. Никола" в с. Марица, ц. "Св. Стефан" - "Новата митрополия" в Несебър, ц. "Св. Иван Рилски" в Курило в 1598 г., а църквата в Карлуковския манастир в 1601 г. Оформя се характерният за този период тип еднокорабна църква с малки размери, засводена с полуцилиндричен свод с обтегачи и без купол. Това е свързано със забраните за строеж на големи култови сгради, както и ограничените финансови възможности на населението. Известен живописец от периода е Пимен Зографски, канонизиран за светец от православната църква. С неговото име се свързва изображение на Св. Никола в едно илюстрирано евангелие. Според преданието с неговото творчество може да се свърже изписването на300 църкви и 15 манастира в Софийско - т. нар. "Софийска Света гора". На ръката на Св. Пимен Зографски се приписват стенописите на Карлуковския, Илиенския, Елешинския, Подгумерския, Сеславския манастири, както и на ц. "Света Петка Самарджийска", всичките от XVII в.
В църквата "Св. Никола" в село Марица стенописите са от XVI и XVIII век. Иконографска особеност тук е изписването на Св. Георги и Св. Димитър в единна композиция. Дейсисът има същото разположение тук както в църквата в Кремиковци - на северната стена. Възнесението се намира върху източната стена, като Христос от същата композиция е разположен върху свода. На южната стена са разположени композициите "Рождество", "Сретение", "Кръщение", "Възкресение на Лазар", "Влизане в Йерусалим" и пояс с образи на светци в квадратни рамки. На северната стена са сцените "Съдът на Пилат", "Разпятие", "Снемане от кръста", "Мироносиците на гроба", "Слизане в ада", като всички те имат неочаквани иконографски особености, нерегламентирани от иконографския канон. В Несебър в ц. "Св. Стефан", построена през XI век, стенописите са 1599 г. Те включват изображения на прави светци, Христологичен цикъл, като сцените не вървят по хронологичния ред на евангелския разказ. В притвора през XVIII век е изобразен "Страшния съд".
В края на XVI, началото на XVII век в Търново са добавени нови стенописи в църквата "Свети Димитър", построена и изписана първоначално в XII век. Забелязва се влияние на Критската школа, особено във фоновете на сцените, в които има ивици. Отново липсва обичайният хронологичен порядък в сцените от Христологичния цикъл.
В 1614 г. е изписана църквата в с. Добърско - малка, засводена, с богато стенописван интериор и орнаменти във всяко свободно поле. Характерно е наличието на зидан иконостас, върху който са поставени икони, синхронни с изписването на църквата. В стенописите е включен образът на Св. Кирил Философ, както и групов портрет на дарителите - ктитори. Особено интересна е композицията "Преображение Христово", в която Христос е в сияние, което напомня за космически кораб. В църквата "Св. Спас" на Алинския манастир стенописите са от 1626 г. Инетересна особеност е изписването на Бог-Отец върху свода, но с надпис "Исус - Христос - Саваот", както и застъпването на няколко от медалионите със светци поради липса на достатъчно място. Изобразени за сцените "Дейсис", "Благовещение", "Старозаветна троица", "Възнесение", медалион с допоясен образ на Христос Вседържател, сцени от цикъла на "Празниците" и "Страстите Христови", образи на Св. Богородица Оранта, Св. Иван Рилски, Св. Тодор Статилат и Св. Тодор Тирон, Св. Козма и Дамян и др. Има пояси с орнаментална украса. Запазени са части от зидана иконостасна преграда, върху която е поставен иконостас от XVII век, който също има оригинална орнаментална украса.
През втората половина на XVII век са изписани църквата и трапезарията на Бачковския манастир, голяма част от' цървите в Арбанаси, стенописите в Билинския, Трънския, Килифаревския манастири, църквите "Света Петка" и "Свети Панталеймон" във Видин. В тях могат да се отбележат елементи, които предвещават националното Възраждане.
Стенописите в главната църква и трапезарията на Бачковския манастир са от 1643 г. В притвора на църквата са изобразени ктиторът Георги и синът му Константин, облечени в богато украсени везани дрехи - кафтани. Характерен е образът на Христос Вседържител в купола на главната църква. Голяма част от стенописите в трапезарията включват композицията "Дърво Йесеево", като сред персонажите са включени античните философи и Сибилата. Представени са също сцени от "Акатист Богородичен", "Вселенските събори" и "Дейсис".
В църквата "Рождество Христово" в Арбанаси стенописите са полагани на няколко етапа. Най-ранните са от XV век, а през XVI век са изписани галерията, женското отделение и параклисът "Св. Йоан Предтеча". Представени са композиците "Дърво Йесеево", "Страшният съд", "Колелото на живота", включващо зодиакалните знаци и образ на Слънцето, както и изображение на българско хоро от сцена, посветена на псалмите Давидови. Църквата "Св. Архангели" има интересни архитектурни особености - сляп купол и две странични конхи, служили за певници, които обаче не се виждат отвън. Изобразените светци имат интересни облекла с много орнаменти и богата декорация, представени са в раздвижени пози. Представен е Бог - Саваот. Фонът на сцените е син, със златни звезди. Забелязва се влияние на критско-венецианската школа. Стенописът "Архангелски събор" над вратата на наоса датира от XVIII век. Иконостасът с дърворезба е от XVII век, като стилово иконите могат да се свържат с ръката на същия автор, изписал фреските. Стенописите в църквата "Св. Атанас" са от XVII век. Те са разположени в наоса и притвора на църквата, както и в параклиса "Св. Харалампи". В южния параклис стенописите са по-късни, като могат да се разчетат имената на зографите - даскал Цою и Недю, както и годината на изписване - 1729. Сред сцените прави впечатление композицията "Христос -Недреманное око". С името на зографите Цою и Недю може да се свърже и възникването на Тревненската зографска школа. Имената им се свързват според запазен надпис и с изписването на църквата "Успение Богородично" в манастира "Св. Богородица" в Арбанаси. Създаването на стенописи в църквите в Арбанаси продължава и през XVIII век. Появяват се нови и сложни цикли, сред които "Акатист Богородичен",твърдо навлиза и се утвърждава иконографията на образа на Бог - Саваот, но се забелязва и известно закостеняване на формите. Стенописите в църквите в Арбанаси с право могат да се разгледат като предистория на възрожденските школи.
В Роженския манастир има фрески от няколко етапа. Отделни изображения датират от XVI век - "Богородица с младенеца" и "Христос на трон", разположени в ниши. В наоса фреските са от 1730 г. - цикъл "Акатист Богородичен", сцени от Христологичен цикъл с известно разместване на хронологията, битови елементи. Правите светци са с богати царски облекла и мантии с подплати и кожи , а ореолите им са релефи. Забелязва се раздвиженост, известна театралност и бароково усложняване и усукване на формите. В наоса има два иконостаса с много богата и красива дърворезба от 30-те години на XVIII век, които могат да се разгледат като ранна проява на Мъзраждането. В т. нар. Параклис на Мелания има стенописи и иконостас от XVIII век. Представен е криторският портрет на Мелания монахиня и образи на светци - лечители. Иконостасът е цялостен, като резбата и иконите са синхронни на изписването на праклиса. В притвора на църквата се застъпват слоеве от няколко периода с различни колорити. Сцените в долния регистър са по-късни. Включват ктиторски портрет, "Дейсис", сцената "Успение Богородично", разположена в ниша. На южната стена на църквата отвън са разположени сцените "Страшния съд" и "Стълбата на изпитанието", които включват образи на дяволи и фантастични животни.
През периода след падането на България под турска власт продължава развитието на иконописта. Запазени са множество икони -икона "Дейсис" от Бачково от XV век, "Успение" и "Сретение" от метоха "Орлица", "Богородица Пътеводителка" от Созопол, "Дейсис", "Старозаветна троица", "Свети Георги" от Пловдив, поредица икони от Несебър, който продължава да бъде голям и важен център на иконописта - "Богородица Пътеводителка", "Христос Велик Архиерей", "Христос Вседържател" и др. От Созопол произлиза една релефна икона от XVI век, с образите на Св. Георги и Св. Димитър. Поредица икони могат да се възприемат като предистория на Тревненската художествена школа. Иконата "Христос" от Тетевен в колекцията на Криптата е създадена през 1703 г. и носи името на поп Никола, а неговите икони "Св. Богородица" и "Архангел" са в колекцията на Църковния музей. Характерно е вдълбаврнето на централното поле на иконата - т. нар. "ковчег", разбовани елементи в горната част, както и поставянето на релефни метални обкови. Иконата "Рождество Христово", прозилизаща от едноименната църква в Арбанаси показва влиянието на критско-венецианската школа. Иконата "Архангелски събор" от 1735 г. носи имената на Георги, Драган и Недю, които се срещат и в стенописите в Арбанаси. Иконата "Света Богородица", която понастоящем е в музея в Търново, също произлиза от Арбанаси, но от църквата "Св. Архангели". Характерно е усложняването на разказа. Съчетава се иконографията на Богородица Одигитрия - Пътеводителка с иконографията на Богородица - Небесна царица - с корона на главата. Иконата "Св. Илия с житийни сцени" от град Елена от 1735 г. има карамфили по фона си.Това са елементи, които по-късно се проявяват в иконите от Тревненската художествена школа. По думите на Атанас Божков, зографите от епохата на турското робство не само "подновяват" моделите на великото минало, но те поемат отговорността да запазят действената сила на старите модели. Те събуждат и естетическа радост.