Лекции по История

4. Изкуството на втората българска държава. Столицата Велико Търново, живописен стил в архитектурата, стенописи и иконопис, Боянската църква.

Столица на Втората българска държава става Търново. Там избухва въстание срещу византийската власт, ръководено от братята Асен и Петър. То е обявено в 1185 г. в търновската църква "Свети Димитър" в момента на нейното освещаване. Новата столица постепенно се превръща в голям културен и книжовен център, средище на живописна школа.
На хълма Царевец е построен дворцовият квартал. На хълма "Света гора" е имало манастири и библиотеки, той е бил средище на духовния живот. На хълма Трапезица са живеели болярите, а в ниското край река Янтра е бил кварталът на занаятчиите и търговците, наречен "Асенова махала". Всеки хълм имал отделни крепостни стени и порти. Хълмът Царевец бил укрепен с крепостна стена, облицована с големи каменни плочи, между които били поставени напречни каменни греди и пълнеж от речен камък и хоросан. По ъглите на крепостната стена се изтигали кули-бойници, сред които и Балдуиновата кула. Днес тя е възстановена погрешно на около 2-3 метра разстояние от мястото, на което се е намирала. Хълмът Царевец е бил терасиран на пет нива, като на първото е крепостната стена, на второто - стопански съоръжения, цистерна за вода, жилища за стражата, а на третото ниво - тронната зала. Тя вероятно е била украсена със стенописи, тъй като са открити отделни фрагменти от фигури. На третото ниво също ке е намирала дворцовата църква "Света Петка" и част от жилищните сгради, на четвъртото ниво - дворцовите сгради, а на петото ниво на върха на хълма - патриаршеският дворец и патриаршеската църква "Възнесение Господне", днес възстановена. Общо при археологическите арзкопки на Царевец са разкрити основите на 370 жилищни и стопански сгради, 22 църкви и 4 манастирски комплекса. Струпването им на тази твърде ограничена площ е придавало на хълма изгледа на средновековен град, с тесни и криви улици, с къщи, струпани една над друга.
Хълмът Трапезица е сравнително слабо проучен. Там са открити основите на 18 църкви, които вероятно са били построени в именията на болярите и са служели за малки частни църкви. При много от тях са запазени само основите, а при други - части от зидовете със стенописи върху тях - фигури на светци - войни с разкошно и богато облекло и въоръжение. Строени са в края на XII век - началото на XIII век.
В Търново се оформя специфичен декоративен строеж -съчетаване на редове от различен строителен материал - камък и тухли с керамопластична украса в горния край - от четирилистници и панички. Архитектурата е лека, живописна, с по-малки» размери. Използват се слепи арки по фасадите с декоративна функция - праватя фасадата по-лека, разчупват я. Важен паметник, който поставя основата на по-късната Търновска архитектурна школа е Бачковската костница -от края на XI - началото на XII век. Използвани са псевдоконструктивни ниши, които разбиват фасадата и керамична украса. Това е един от най-ранните случаи на използване на различни материали - тухли и камък, както и на локализиране на керамичната украса. Църквата има два етажа - костница и същинска църква. Стенописите са работени от грузински майстор - Йоан Аверопулос и са напълно в духа на изтънчената византийска живопис. Изобразени са сцените "Дейсис", "Страшния съд", "Лоното Аврамово", "Видението на пророк Иезекиил". По-късно през XIV век е добавен портрет на цар Иван Александър, дарител на манастира.
Важен етап в развитието на стенописта са откритите перз 1974-1975 г. фрагменти от стенописи в църквата в село Паталеница, Пазарджишко. Силен контур, известна театралност и архаизация на образите, както и известна уплаха в погледите са характерните елементи при тези стенописи. Създаването им се свързва най-вероятно с времето на възстановяването на Втората българска държава - края на XII век. По същото време се издига и църквата "Свети Димитър" в Търново. В близост до Паталеница е била крепостта Баткун, свързана с Иванко. Крепостта е била опожарена от византийците. В църквата в Паталеница са запазени части от сцените "Тримата отроци в огнената пещ", "Възкресението на Лазар", "Слизане в Ада", "Преображение Христово", както и малко по-късни образи на Богородица и на Св. Димитър. Образът на неизвестен светец върху един от стълбовете е предаден с плътна, категорична линия, почти равен тон и леко загатната моделировка на формата. Обръща се внивание на характеристиката на лицата. В зенита на свода се намира композицията "Възнесение". Това разположение е характерно за периода и може да се сравни с разположението на тази сцена в църквата "Св. София" в Охрид и Земенската църква "Св. Йоан Богослов".
Търново става център на художествена школа. Майсторит пътуват из цялата страна и създават произведения на изключително високо ниво в църкви и манастири, които са разположени далеч от столицата. Важен паметник е църквата в село Беренде - гробищна църква, вероятно от началото на XIII век. Има спорове около периода на създаването й. Строителният надпис не е запазен като само има негово копие в Археологическия музей в София - в него се споменава името на цар Иван Асен II, "цар на българи и гърци". Забелязват се известни интонации на Палеологовия ренесанс. Контурът е нюансира , забелязва се изтънченост на образите и широта на търсенията. Характерно е наличието на нововъведения. За първи път се появява композицията "Христос - недреманное око". Изобразен е и голям образ на Св. Петър в олтарната част, подобен на икона - уникално явление. За първи път тук се появява изображение на Св. Кирил Философ, но част от изследователите го възприемат като образ на Св. Кирил Александрийски, а не за образ на славянския първоучител.
Важен паметник в столицата Търново е църквата "Св. Петър и Павел". Архитектурата на църквата "Св. Петър и Павел" може да се свърже с времето на царуване на цар Иван Асен II, като в даден момент е преустройвана и са били затворени арките на артиката. Има няколко етапа на създаване на стенописите, от които най-ранният е от първата половина на XIII век. Към него се причисляват три образа на неизвестни светци, както и много жив и изразителен образ на Св. Самон. За изображенията е характерна широката живописна мазка, моделиране с цветове, красиви и изразителни лица с румени бузи. Стенописите от XIII век с нищо не отстъпват на стенописите от Боянската църква. Църквата е била отново стенописвана през XV век.
Изключително важен паметник в Търново е църквата "Св. 40 мъченици", част от манастирския комплекс "Великата Лавра", разположен на брега на река Янтра в подножието на Царевец. Тайна стълба е свързвала комплекса с Царевец. При археологически разкопки в комплекса е намерен добре запазен скелет в саркофаг. На ръката си е имал пръстен с печат с текст "Калоянов пръстен", а в пръстта наоколо е намерена висока концентрация на сол и остатъци от червена боя - от царско облекло. Смята се, че това е гроб на цар Калоян, пресенес и погребан в двора на манастирския комплекс през 1207 г. При разкопки в комплекса са открити и други погребения на знатни личности от Втората българска държава. Църквата "Св. 40 мъченици" е построена през 1230 г. в чест на победата при Клокотница. По нареждане на цар Иван Асен II е поставена паметна колона с надпис, а също така са пренесени две по-стари колони с надписи - на Омуртаг и Симеон. Симеоновата колона, намерена при Родосто, е поставена наобратно в църквата. Открити са части от смалтова мозайка, разноцветни подови настилки, мраморни детайли. До църквата е долепена допълнителна постройка с неясно предназначеине, вероятно мавзолей. Голяма част от стенописите са унищожени по време на голямото земетресение през 1913 г. - сцените "Успение Богородично", "Стълбата на Яков", "Света Ана", представена като "млекопитателница". Оцелелите стенописи са свалени. В притвора се е намирал календар, който е уникален и съдържа календарни сцени, свързани с църковните празници. Голяма част от тях са унищожени. Запазени са сцените за месец август и март, също така образа на Св. Елисавета Млекопитателница, кърмеща Йоан Кръстител - много рядък вариант на иконографията. Образите на двама светци понастоящем са в Историческия музей в Търново. При построяването на пристройката са били затиснати няколко композиции от първоначалните стенописи, които са били открити при проучванията. Те са запазени в много добро състояние - "Пророк Илия, хранен от гарвана", Св. Кириак Отшелник и неизвестен светец, характерни с раздвижени и експресивни фигури и фина моделировка.
Живописта на епохата се отличава с многообразие на вижданията и липса на единна линия. Според Андре Грабар съществува една архаизираща линия и друга, която по-изтънчена, дворцова. Според друга теория, защитавана предимно от Никола Мавродинов, във Втората българска държава има две школи -Търновска и Македонска /Югозападна/. У нас много трудно могат са се откроят школи, тъй като липсват повече от един паметници, направени от един и същи колектив, за да може да се проследи движението и да се направят сравнения. По-убедителна е теорията за арахизиращата линия, която може да се проследи от църквата "Св. София" в Охрид и Паталеница и по-късно в Земенската църква. Стенописите в Земенската църква "Св. Йоан Богослов" са създадени през XIV век и при тях може да се установи връщане към архаизиращата линия. Използван е равен контур и равен тон. Преобладават земните бои. Много фигури са небрежно изработени. Особеностите могат да се обяснят с по-голямата свобода в проивнциалните духовни огнища. Сцената "Изковаването на гвоздеите" е много рядка, като в нея са подчертани битовите елементи. Сцената "Молитва в Гетсиманската градина" се характерира със силен ракурс и изразителни форми, търсене на реалистична многоплановост и многословна образност в разказа. Изобистван наивните детайли. На южната стена са разположени ктиторските портрети, които представят деспот Деян, съпругата му Доя и децата им. Образите имат подчертана портретна характеристика. Доя е облечена с характерно за епохата облекло, с красива украса на главата.
Важен паметник от XIV век са стенописите в църквата "Преображение Господне" в Хрельовата кула в Рилския манастир. Съществувала е и голяма Хрельова църква, но тя е била разрушена при изграждането на днешната църква през XIX век. В стенописите в кулата от 1385 г. са включени сцените "София - премъдрост божия", разположена в центъра на купола - в средата Христос - слово -олицетворение на премъдростта, заобиколен от голи фигурки -даровете на Св. Дух - символична композиция със сложен смисъл. Изобразени са също така Псалмите Давидови чрез образи на музиканти и танцьори - илюстрация на текста "...и всяка твар да слави Господа", както и сцени от житието на Св. Иван Рилски.
Стенописите в скалните църкви край село Иваново, Русенско, също са свързани със столичния център и с неговата художествена школа. Стенописите, направени на изключителна висота и с голяма изтънченост и изсканост, показват тендеции, свързани с Палеологовото изкуство. Създадени са с висок професионализъм и естетика. Стенописите датират от XII до XIV век. Килиите на монасите и скалните църкви са издълбани в скалите на каньон, през който протича река Русенски Лом. Наименованията на църквите са поставени от местното население в ново време. Достъпни за посещение са няколко църкви. В църквата в "Господев дол" са запазени стенописи от XII - XIII век - сцените "Слизане в Ада", част от сцената "Успение Богородично", "Св. Керамида", Св. Никола и Св. Спиридон, както и образ на Христос, който се вижда от голямо разстояние и е дал наименованието на църквата и местността. В "Съборената църква" е запазена сцената "Петдесетница" - "Слизане на светия дух", прави фигури на светци и ктиторски портрет на жена с макета на църквата. В "Затрупаната църква" са запазени композициите "Видението на Петър Александрийски", Св. Панталеймон, "Архангелски събор", представящ архангелите с царско облекло. В отделна композиция Христос поставя корона на главата на слабо запазена царска фигура, която вероятно представя ктитора на църквата - цар Иван-Асен II. Най-добре са съхранени стенописите от XIV век в скалната църква "Света Богородица", наричана от местното население просто "Църквата" или "Църквето".Ктитор на църквата е цар Иван Александър /1331-1371 г./. При срутване е разрушен оригиналният вход от западната страна на църквата и сега в нея се влиза през източната част - през олтара,JO>M който води пътека. В притвора са разположени сцените "Йоан Кръстител при Ирода", "Обезглавяването на Йоан Кръстител", "Разкаянието на Юда", "Обесването на Юда", "Христос пред Пилата", "Разкаянието на Петър", "Увенчаване на Христос с трънения венец", като тази сцена включва поругаването. В наоса са разположени сцените "Сънят в Гетсиманската градина", "Предателството на Юда", "Христос пред Ана и Каяфа", "Кръстният ход", "Поднасяне на отцет и жлъчка на Христос", части от сцените "Преображение Христово", "Сретение", "Рождество Христово", в олтарната част - сцените "Тайната вечеря", "Умиване на нозете", "Кръщение", "Влизане в Йерусалим", "Слизане в Ада", "Ангелът на Гроба Господен", "Осезание Томино". Преобладават охровите багри, жълто и червено, топли тонове. Изобразени са голи фигури - палачът в сцената "Бичуване Христово" изглежда като антична статуя. В много от композициите са включени антични елементи - атланти, лъвове, сложно разработване на пространството. Изобразен е ктиторски портрет на цар Иван Александър с модел на църквата в ръка. В намиращия се встрани параклис са изобразени сцени от живота н монаси - отшелници, сцени от житието на Св. Атанасий и Св. Герасим.
Изключително важен и основен паметник на Търновската художествена школа е Боянската църква "Св. Никола и Св. Панталеймон", рисувана от столичен майстор с изключително умение. Този паметник на средновековното български изкуство с право се определя от специалистите като един от най-ценните у нас. Считана за предвестник на Ренесанса в България, Боянската църква е единствения паметник, който дава представа за майсторството на българския художник, свъразн със столичното изкуство на Царевград Търнов и Търновската художествена школа. Боянската църква има три етапа на изграждането си. Първата част - най-източната е построена и изписана в края на X, началото на XI век. През XIII век по времето на местния севастократор Калоян църквата е достроена - построена е втората, двуетажна част. Третата част е пристроена през XIX в. - в 1889 г., като представлява втори притвор. Севастократор Калоян е поканил от Търново живописец, който създал своя шедьовър през 1259 г. - 6767 г. от създаването на света, според надписа в църквата. За съжаление този талантлив живописец не е оставил никъде името си и впоследствие го наричаме Боянския майстор. Върху част от стенописите му е имало по-късни, които сега са свалени.
Стенописите от първия слой в източната част сега се проучват. На втория етаж са запазени фрагменти от стенописите от 1259 г., сред които ктиторски образ - фигура на мъж.
От стенописите от 1259 г. на първия етаж на църквата особено значение имат ктиторските портрети, направени с голямо майсторство. Изобразени са севастократора Калоян и съпругата му Десислава, а срещу тях е царската двойка - цар Константин Тих и царица Ирина. Изобразени са във фронтална поза, която им придава монументалност и величавост. Художникът вероятно е^ работил царските образи по памет. Царят и царицата са изписани с всички символи на царската власт, с царско червено облекло. Образът на владетеля има портретни черти. Образът на царицата е с характерните византийски черти - овално лице и тънки устни. Ктиторската двойка не е изобразена фронтално, а полуобърната, което им придава раздвиженост. Калоян е с тъмносиня дреха, а Десислава - със златиста, като те са покрити със сложна орнаментална украса. Лицето на севастократор Калоян е с характерни български черти - здрав, румен и червендалест. Лицето на Десислава е с яйцевидна форма, но няма характерната за византийското изкуство пълна симетрия. Образът на Десислава е изключително красив. Интересно е положението на ръката й, с която придърпва шнура на наметката си - характерен за западноевропейската живопис от периода. Десислава е изобразена с красива и оригинална шапка - забраждане, характерно за епохата и красиви обеци. И до днес това си остава един от най-красивите и привлекателни образи на българки.
В източната част на наоса са разположени сцени от Христологичен цикъл, а по стените - образи на светци и светци -воини, като всеки се отличава с индивидуални черти. В сцената "Христос сред книжниците" Христос е предаден с истински детски черти и изразително лице. В сцената "Тайната вечеря" могат да се отбележат редица реалистични битови елементи, почерпени от действителността - софра с български ястия, български тъкани с орнамент - месали. В сцената "Разпятие" реалистично е предадено голото тяло на Христос, с ред добри познания за анатомията - костите и мускулите. Ангелът от сцената "Благовещение" е изключително красив, с античен тип красота и изразително лице. В западната част на църквата са предадени сцени от житието на Св. Никола. В една от сцените - "Разрушаването на идолите" двама съдии се опитват да съборят антична статуя - изображение на богинята Венера, което показва добри познания за атничната скулптура. В сцената "Свети Никола спасява корабокрушенците" морето е предадено наивно и с най-лаконични средства, но с поразяваща динамичност. Корабът е западен, рицарски, украсен с щитовете на кръстоносците, каквито художникът е можел да види в близката Латинска империя. Моряците са с бели забрадки, разпространени в Западна Европа. В сцената "Чудото с килима" от житието на Св. Никола, елинистическият декор включва атлатни и лъвове. Предполага се, че за много от образите художникът е ползвал протитипи, личности и елементи от живота, които е наблюдавал в Бояна и околността. Любовта към ^кивота, пълнокръвността на образите бликат от неговото творчество. Реализмът тук не се изчерпва с отделните битови детайли, а се съдържа в отношението към трактуването на сцените и образите.
От периода преди XV век са запазени отделни икони, които имат изключително голяма стойност. В Цепина са намерени две каменни релефни икони с образите на Св. Петър и Св. Павел, които сега са в Ермитажа. Тяхното създаване се свързва с първите години на Втората българска държава - края на XII век, но е възможно да са малко по-ранни - от периода на Византийското владичество. Чрез тях може да се проследи възникването на иконостаса от по-ранните олтарни прегради от релефни плочи с орнаменти. Сега над долния ред резбовани каменни плочи се поставя ред каменни царски икони, между които са поставени колонки, свързани с арки. Светците са в цял ръст, има линеарност и известна схематизация, растителни орнаменти -рамка от повлеци и палмети.
Изработват се миниатюрни икони върху различен материал - керамика, стеатит, дърво. През времето на Втората българска държава продължава традицията да се правят керамични икони с различен размер като масово и достъпно производство. В крепостта Червен са намерени овъглени керамични икони, паднали пред иконостасната преграда в църквата. От Червен произлизат керамичните икони от XIV в. със сцената "Възнесение Христово" и "Св. Никола" -пресъздаден в цял ръст. Множество керамични икони са правени по матрица, като една икона е използвана за образец.
Малките релефни иконки от стеатит имат голямо разпространение във Византия до XIII век. Стеатитовите иконки продалъжават да се разпространяват в България - доработени византийски образци и местни произведения. Има залежи от стетатит в България, които се използват за това. До нас е достигнала една стеатитова иконка с трима светци - воини - скупена, с допълнително гравирани надписи. Византийската икона е формирана под влиняие на елинизма, има мека и пластична форма, докато тук линията е остра и експресивна. Производството на икони се побългарява особено в периода, когато Византия загубва интерес към икони от този вид - през XIII - XIV век. Преобладават образи на светци - воини, забелязва се по-умело боравене с линията, която е остра и категорична. В Търново е открита икона "Св. Теодор Тирон" - фрагмент от стеатитова икона. Има и иконки, изработвани от пясъчник - местно производство, от по-достъпен материал, заместител на скъпите материали.
Ред икони се изработват от метал или кост. Открити са енколпиони от слонова кост - фрагмент от сцената "Успение Богородично". Имало е икони, украсени със скъпоценни' камъни и благородни метали. До нас е достигнала сребърна ризница за икона от Враца, с украса от емайлови медалиони и гнезда за скъпоценни камъни. Малки икони са се изработвали от злато и сребро, част от тях са имали и елементи от емайл. Запазена е една малка двустранна икона от Елена, със образите на "Богородица" и "Честния кръст".
Във Византия са се правели множество мозаечни композиции в църквите, както и мозаечни икони. В България мозайката е била по-рядко разпространена, поради високата й цена. До нас е достигнала една мозаечна икона с много високо качество - "Св. Богородица Одигитрия" от XIII в., произлизаща от Хераклея от района на Одрин, която понастоящем е в Отдела за средновековно изкуство на Националната художествена галерия в Криптата.
Масово иконите се изработват върху дърво, като се следват традициите на византийската живопис. Провинциалните образци се отличават с по-свободно тълкуване на образите. Едни от най-ранните запазени икони са "Св. Арсений" и "Св. Иван Рилски" от Рилския манастир - от XIV век. Свети Арсений е изобразен с червен ореол, което е анахронизъм. Има по-голяма свобода в линията, образът е много характерен. Иконописецът има силно живописно чувство, живописта му има светло и леко звучене. При иконата "Св. Иван Рилски" се забелязва аналитично изграждане и удължаване на лицето, както и търсене на анатомичните му детайли.
Иконата "Св. Никола с житийни сцени" от XIII-XIV век произхожда от района на Черноморието. Светецът е с червен ореол, сцените - клеймата са доста повредени. Иконата "Св. Георги" от Пловдивско, която понастоящем е в Отдела за средновековно изкуство на Националната художествена галерия в Криптата, се датира от част от изследователите в XIV век и се свързва с полъха на палеологовото изкуство. Характеризира се със светла живопис, лек контур, раздвиженост на силуета, изразителност и красота на лицето на светеца. Може да се свърже с някои икони от Зографския манастир - Фануилската и Аравийската чудотворни икони, които също изобразяват Св. Георги.
В Несебър е функционирало значително иконописно ателие. До нас са достигнали поредица от икони с високо качество. Една от иконите от XIV век е билатерална - двустранна - с изобразени от едната страна "Христос Пантократор", а от другата страна - "Св. Богородица Елеуса - Умиление". Отличава се с деликатна живописна моделировка, леки деформации на главата - похват за постигане на по-голямо въздействие. Забелязва се търсене на нюансирани живописни стойности и бягане от силата на контура.
Прочута несебърска икона е "Богородица Одигитрия" от 1342 г. със сребърен обков, подарък от вуйчото на цар Иван Александър, както гласи надпис върху обкова. Върху обкова е изобразена уникалната сцена "Предаване на Мария на Йосиф". Иконата представя класически вариант на Богородица Пътеводителка -възвеличена, метафизически отчуждена и опечалена. Христос е пътя, спасението на човечеството и тя го показва. Погледът на Богородица е обрънат към нас, лицето й има полуусмивка. Поредица от подобни образи се създават в Несебър през следващите векове.
Забележителна е икона с образа на Богородица от Бачковския манастир от 1310 г., почитана като чудотворна. Тя е покрита със сребърна ризница с надписи на грузински език, която не е сваляна и иконата не е реставрирана и почиствана.
Прочута и уникална билатерална икона е Погановската икона, която се намира понастоящем в Отдела за средновековно изкуство на Националната художествена галерия в Криптата. Тя е пренесена тук заедно с олтарни двери и фрагменти от дейсисен ред на иконостасната преграда от Погановския манастир "Св. Йоан Богослов". Иконата е подарена на манастира в края на XIV век от Елена Палеологина, която е съпруга на византийския император, дъщеря на Константин Деянович - Драгаш и внучка на българския цар Иван Александър. На предната страна е изобразена "Богородица Катафиги" -"Убежище", а втората й страна съдържа видението на Св. Йоан Богослов, което се счита за интерпретация на Апокалипсиса. Изобразено е видението на пророците Йезекиил и Авакум, които виждат Христос в сияние от 7 кръга, символизиращи седемте малоазийски църкви. Подобно мозаечно изображение има в Солун в църквата "Хосиос Давид" на манастира "Христос Латом".
Ред много ценни икони се съхраняват в Църковно-историческия музей в София - билатерална икона от Созопол от XIV век - "Света Богородица с младенеца" и "Разпятие", "Христос Вседържател" от XIII-XTV век, релефна икона "Св. Георги и Св. Димитър" - със следи от енкаустика, "Богородица Страдаща" от XIV век от Пловдив, "Св. Климент Охридски" от XIII-XIV век. В музей на Бачковския манастир са иконите "Дейсис" от XTV век и "Архангелски събор" - XIII-XTV век. В колекцията на Отдела за средновековно изкуство на Националната художествена галерия в Криптата се пази и иконата "Христос Пантократор" от XIV век.