Лекции по История

4. От Рим към Константинопол

Преход от късен Рим към ранна Византия. За много от византинистите това е едно и също. Донякъде това е така, доколкото според проучванията на Питър Браун късната античност свършва в средата на VІІ век. Преди за граница се смяташе 313 година. След смъртта на Марк Аврелий в 180 година центърът на римския свят постепенно се измества на изток. Варварският натиск води до упадък на империята. Рим, Милано, Марсилия – малко центрове на запад, докато на запад големите градове са над 80. Не случайно когато Диоклециан създава тетрархията, избира за своя резиденция Никомедия на изток, преди Константин Велики да установи Босфора като център.
Римските сенатори се събират в латифундиите си, а не в града. Не се интересували от политическия живот, почти не знаели какво става на изток. Единствената активна институция е католическата църква. За разлика от на изток, Рим е единственият център на духовната власт. Това е важен фактор за хомогенността на западната култура. В средновековието западът е много по-единен от изтока. От тази гледна точка езиковото разнообразие на изтока има отрицателен характер.
382 година западноримският имп Грациан спира издръжката на езическите храмове и се отказва от титлата Понтифекс Максимус (главен жрец).
Според по-старата марксистка литература, опитваща се да обясни прехода, робовладелските отношения са в криза, което налага идването на феодализма. Да, но християнската църква отрича владението, което е важен фактор за отпадането на “робовладелския строй”.
402 – идват готите на Аларих.
Определената в миналото дистанция между варвари и римляни ще се запази в следващите 2-3 века. Варварите са били образ на хаос; това създава противоречие на религиозна основа. Единствено франките остават изповедници на ортодоксалната вяра. Незасегнати от византийската реконкиста на запад са франките. Не би могло да бъде иначе, тъй като силите на Византия не биха стигнали да се справи със силното франкско кралство.
Античният свят е скупчен около региона на средиземноморието. Ако продължим линията на изток, тя ще мине през земите на Иран (на север и юг – Пакистан и Индия), към Китай.
Китай е моделиращата на изтока империя. Това са единствените оазиси на мира в тази епоха. Разликата е, че Китайската империя е поглъщала варварите, докато римската империя запазва в ядрото си местното население и се държи донякъде на страна от варварите. Китайската империя има по-големи успехи, защото не се дистанцира от тях. Средиземно море може да бъде пресечено за 12 години, което за онази епоха е изключително голяма скорост. Както казва Питър Браун, в този начален период от средновековието, най-голямата ценност е храната. Европа се отървава от кошмара на недохранването чак в ХVІ век.
Константинопол внася 175 000 тона жито главно от Египет, той не може да разчита само на региона си за изхранването си.
Византийците имат хигиеничен режим на хранене – хляб, зехтин, маслини, риба в огромни количества. Свинско и телешко са смятани за просташка храна. При това положение хлябът е основен за изхранването. По-късно Тракия става важна за изхранването на империята.
Конфликтите между България и Византия почиват на две основи – едната е слизането на българите на юг в Тракия, другата е контрола на пътя Виа Диагоналис. Петър Мутафчиев – автор на тезата за ролята на планината в българската история.
Римляните толерират отделните вероизповедания, и това е голям бонус за тяхната цивилизация. Това прави изключение единствено за юдейската религия. Ранното християнство, смятано за юдейска секта, е получило негативите си от отношението към юдаизма. В 410 година Британия е вече изоставена от римляните. В 480 година Рим е принуден да се оттегли и от Галия. Старофренският език се ражда на основата на келтски диалект и латинския. Тогава фонетично се е четяло това, което е написано. Оттеглянето на римляните дава път на германските племена. ІІІ век е особено важен за съдбата на Европа и Римската империя – векът на най-тежката и продължителна криза, обхващаща всички сектори на стопанския, културен, и т.н. живот – криза, видима и за самите и съвременници. Кризата обхваща и духовната разруха – хората предпочитат краткото енциклопедично разнообразие, отколкото дълбоките трактати. Театърът се подменя, навлиза повече пантомимата. Църквата цели монопол над словото. Криза и в политическата с-ма – римският републиканизъм никой не го е отменил официално. Период на преход – от гражданство към показност, от република към монархия. Тогава Диоклециан прави генерална реформа, която да започне от обикновения бит и да стигне до концепцията на властта. Префектури, диоцези, провинции... оставя на запад колегата си Максимиан с титлата август, оттегля се в Никомедия, управлява изтока, но и запада, създава принципа на старомерното престолонаследие. В Рим, както и във Византия, никога няма процедура за престолонаследие. Остатъчна практика от републиканизма – той е бил посочван.
Известният сенатор Симах, запазил езическите си предпочитания, в империя, където християнството е господстваща религия, твърди, че....
Киприам в 258 пише “Светът вече остаря и няма същата си свежест....”
Колосална диференция – годишният доход на сенатор (те са 300 до 600 души) е 120 000 солида. На един дворцов служител – 1000 солида. На търговец, който върти добра търговия – 200 солида. На землеобработвател – 5 солида. Под тези 5 солида се намира огромната част от населението. Има случаи, в които годишния данък възлиза на 2 солида (номизми).
Когато варварите се появяват на историческата сцена, римското общество вече умира от собствените си рани. 19 век се смята, че цивилизацията изчезва под външен натиск, днес имат сериозни основания тезите, че просто се самоизчерпва. Ако не беше християнството, тази цивилизация щеше да рухне по-рано...