Лекции по История

3. Изкуството на първата българска държава. Столиците Плиска и Преслав - архитектура, скулптура, металопластика

При своето създаване през 681 година Българската държва обединява в себе си многобройно славянско население, прабългарски племена, предимно в Североизточна България, романизирано население в градовете, остатъци от тракийско селско население. Получава се постепенно и плодотворно смесване на различни културни натрупвания. Славяните нямат строителна традиция, живеят в хижи и землянки, керамиката им червена на цветя - естествения цвят на глината, с украса от геометрични елементи. Керамиката на прабългарите е сиво-черна, при тях се срещат скулптурни изображения - т. нар. "каменни баби" в района на Шуменско и Волжска България, живеели са в юрти, но са имали и укрепени станове в прародината си -Велика България. За тях е характерен варварският култ към златото, за който свидетелства съкровището на хан Кубрат от 600 г. след Христа, открито в Малая Перешчепина, сега в Украйна, съдържащо разнообразни предмети от злато с тегло 20 кг.
Столицата на Първата българска държава - Плиска е построена в равнина, на място, където преди това е имало славянско селище и римски военен лагер. Тя е разположена на площ от 23 кв. км, разделена е на две части - Вътрешен и Външен град, с трапецовидна форма. Вътрешният град е с площ 2 300 кв. м и е обграден с масивни каменни стени. Външният град е бил обграден с дълбок ров, запълнен с вода, палисада - висока ограда, до която е натрупан вал от пръстта, получена при изкопаването на рова - укрепление, което е създавало сигурна защита при нападенията на византийската войска. От жилищните постройки във външния град не е запазено нищо, защото са били землянки, юрти и други подобни нетрайни постройки, в които са живеели обикновените жители на града. Във Външния град са намерени основите на 20 църкви, вероятно построени по време на покръстването през IX век. Те всички са с еднакъв план и размери, с изключение на една - "Голямата базилика" - монументална базилика, построена в духа на раннохристиянските църкви, с три кораба, три абсиди, атриум и размери 40 х 100 м.
Във Вътрешния град се е намирал царския дворец и жилищата на болярите. Архитектурата на Вътрешния град е монументална. Крепостните стени са с дебелина 2,5 - 3 м, което предполага, че са имали височина 12 - 15 м. Изградени са от големи дялани каменни блокове, подредени шахматно, без спойка. Крепостта е била с четири порти, ориентирани към четирите посоки на света. Главната порта е била източната. От двете страни на всяка порта се издигали четириъгълни кули, на ъглите на крепостта - кръгли, на определено разстояние по стените на крепостта - петоъгълни кули за стражата. Вратата се е спускала отгоре и вероятно е била дървена с метален обков. Отвътре е била поставена още една двукрила врата. Върху каменните блокове на крепостните стени са открити интересни графити, изобразяващи конници, шамани, сцени от живота в града, надписи, непретенциозни рисунки, вероятно издълбани с острие от стражите.
Вътрешният град е бил благоустроен - имал е канализация, водопровод с глинени тръби, бани. Старият Крумов дворец е имал огромни размери, но е бил разрушен след пожар при превземането на столицата от византийците през 811 г. Новият дворец вероятно бил построен непосредствено след това още при управлението на хан Крум, като е използван материал от стария. Дворцовата зала, наречена "Голям дворец" е била трикорабна базилика. Изглежда е била двуетажна, защото в преддверието са запазени следи от стълби. Жилищните постройки са били в т. нар. "Малък дворец", който се е състоял от две части - за хана и за жените му. Бил е разположен непосредствено до крепостния зид, което е давала възможност за бягство в случай на нужда през мрежа от тайни ходници, които водели вън от града. На долния етаж били сервизните помещения, а на втория етаж - спалните помещения. В близост до "Малкия дворец" са запазени правоъгълните основи на езически храм -капище, преустроен в дворцова църква, като е добавена абсида от изток. Във Вътрешния град са били построяни и стопански съорежения - складове, изби за вино, обществена баня с хипокаустно отопление -влияние на римската строителна традиция, съоръжшение за вода -"Голямата цистерна" с обем 600 кубически метра вода. Столицата Плиска е поразявала със суровия и монументален характер на архитектурата си.
В края на IX век цар Симеон премества столицата в Преслав. Новият престолен град е разположен на няколко хълма край река Тича. Според описанието на Йоан Екзарх той поразявал с красотата си, с украса от "камък, дърво и шарки". Строителството в Преслав се е отличавало не със сурова монументалност, а с разкош. Тук отново има Външен и Вътрешен град. Те са били укрепени с крепостни стени от камък. Крепостта на Преслав е съществувала до XVIII в., когато каменните блокове са били използвани от турската власт за укрепване на Шуменската крепост. Големият дворец е с размери 19 х 40 м. Залата е трикорабна базилика, в дъното на която е строял тронът. Подът е бил покрит с черен мрамор. Наскоро беше разкопана и голямата Дворцова базилика в Преслав, с богата подова украса от керамика и погребения на знатни личности. Особено забележителна е малката дворцова "Кръгла църква", наречена също така "Златната църква". Тя е разположена върху малък хълм, върху заздравяваща терена тераса с малки кули по края. Църквата има открит двор - атриум с аркада, преддверие с кули от двете страни, в едната от които има запазени остатъци от стълбище. Стените на самата църква се състоят от ниши, от които източната е уголемена за олтарна абсида. Пред всяка ниша е имало колона. Намерени са части от керамични плочи -прочутата преславска декоративна керамика, също мраморни фрагменти с места за инкрустиране на друг материал - керамика, мозайки, полускъпоценни камъни. От керамични плочи са се образували подови настилки, облицовки за стени и корнизи. Използвал се е т. нар. "мотив без край", стилизирани растителни елементи, розети, палмети, паунови пера, правоъгълници, мрежи от квадрати с точка в средата и други геометрични елементи. Такива мотиви са използвани при украсата на Кръглата църква, както и при други църкви и манастири в района на Преслав, особено в местността "Патлейна". В подножието на "Кръглата църква" е открита пещта, в която е произвеждана керамиката за нейната украса, други такива пещи са открити в местността "Патлейна". Това доказва убедително, че керамиката е местно производство, а не е вносна. Особено високохудожествено произведение е откритата в "Патлейна" икона от керамични плочки, съставящи изображение на военния светец Св. Тодор Стратилат. Тя се състои от 20 плочки с общ размер 60 х 70 см. Образът е изграден пластично с помощта на цветовете - топли тонове -охри. Открити са и малки по размер керамични икони, като много от тях са с изображения на двойки светци. Те са формирали малки иконостаси, като над тях са били разположени керамични аркади. Открити са и малки керамични медалиони с изображения на Св. Богородица, Христос на трон, Кирил Александрийски и др.
Скулптурата е била особено развита по времето на Първата българска държава. Монументално поризведение, вероятно от първата половина на IX в. е Мадарският конник. Намира се на височина 23 м. на отвесна скала в района на Мадара, където има множество пещери и светилище още от Античноста. Композициятна има известен характер на ловна сцена поради включването на образите на лъв и куче, но всъщност има за задача да възвеличи образа на хана. Конят спуска крака си бавно, това придава величавост. Поваленият лъв символизира победените врагове. Конникът и лъва са изработени във вис@к релеф, а кучето в нисък. Скулпторът е работил с голямо умение и пластичност. Има няколко надписа около композицията, съдържащи имената на владетелите Омуртаг, Кормисош и Тервел. Предполага се, че Мадарският конник е направен по времето на хан Омуртаг. Съществена е приликата му с паметници на персийското изкуство. За датирането е спомогнало детайлно проучване със специално осветление, което е дало възможност да се установи, че стремето е от вид, непознат през Античността.
От украсата на Плиска са запазеин скулптурни изображения на лъв, при които авторът е имал смътна представа за анатомията на животното. В Преслав се формира скулптура школа. Работели са се корнизи, капители с богата украса. Капителите са оформени с животински и растителни елементи - палмети, акантов лист. На един капител е изобарезн заек, който се крие, на друг - заек, който яде грозде. Намерени са глави на лъвове и маймуни, които са били използвани за водостоци. В църквите са се поставяли плочи, които са служели за олтарна преграда, също покрити с релефни изображения. В някои случаи камъкът е превърнат в дантела. Изключително интересни са Старозагорските плочи от X в. с размери 1 х 0,80 м, 4 здрави и една повредена. Върху тях има стилизирани изображения на лъв, лъвица с лъвче, двуглав орел, грифон и два пауна около съд - "Извор на живота". Тук творецът показва много по-добри познания за анатомията и движението на лъва - въпреки стилизацията на формата, изображението е много вярно. Личи и връзката с античните образци. Друга много интересна плоча произхожда от Нова Загора, представяща жена - кентавреса, която свири на флейта.
От монументалната живопис на Първата българска държава до нас е достигнал само един паметник - първият слой от стенописи на софийската ротонда "Свети Георги" от X век - огромни ленящи ангели, с изключително красиви лица и част от фриз с пророци. Вероятно в България не е имало блестящи стенни мозайки, каквито познаваме от паметниците на византийското изкуство, поради огромните средства, необходими за тяхната направа. Отделни златни камъчета, използвани за мозайки, са били открити в "Кръглата църква" на отвесна скала в района на Мадара, където има множество пещери и светилище още от Античноста. Композициятна има известен характер на ловна сцена поради включването на образите на лъв и куче, но всъщност има за задача да възвеличи образа на хана. Конят спуска крака си бавно, това придава величавост. Поваленият лъв символизира победените врагове. Конникът и лъва са изработени във вис@к релеф, а кучето в нисък. Скулпторът е работил с голямо умение и пластичност. Има няколко надписа около композицията, съдържащи имената на владетелите Омуртаг, Кормисош и Тервел. Предполага се, че Мадарският конник е направен по времето на хан Омуртаг. Съществена е приликата му с паметници на персийското изкуство. За датирането е спомогнало детайлно проучване със специално осветление, което е дало възможност да се установи, че стремето е от вид, непознат през Античността.
От украсата на Плиска са запазеин скулптурни изображения на лъв, при които авторът е имал смътна представа за анатомията на животното. В Преслав се формира скулптура школа. Работели са се корнизи, капители с богата украса. Капителите са оформени с животински и растителни елементи - палмети, акантов лист. На един капител е изобарезн заек, който се крие, на друг - заек, който яде грозде. Намерени са глави на лъвове и маймуни, които са били използвани за водостоци. В църквите са се поставяли плочи, които са служели за олтарна преграда, също покрити с релефни изображения. В някои случаи камъкът е превърнат в дантела. Изключително интересни са Старозагорските плочи от X в. с размери 1 х 0,80 м, 4 здрави и една повредена. Върху тях има стилизирани изображения на лъв, лъвица с лъвче, двуглав орел, грифон и два пауна около съд - "Извор на живота". Тук творецът показва много по-добри познания за анатомията и движението на лъва - въпреки стилизацията на формата, изображението е много вярно. Личи и връзката с античните образци. Друга много интересна плоча произхожда от Нова Загора, представяща жена - кентавреса, която свири на флейта.
От монументалната живопис на Първата българска държава до нас е достигнал само един паметник - първият слой от стенописи на софийската ротонда "Свети Георги" от X век - огромни ленящи ангели, с изключително красиви лица и част от фриз с пророци. Вероятно в България не е имало блестящи стенни мозайки, каквито познаваме от паметниците на византийското изкуство, поради огромните средства, необходими за тяхната направа. Отделни златни камъчета, използвани за мозайки, са били открити в "Кръглата църква" в Преслав, което е станало причина за наименованието й "Златната църква". За съжаление не е възможно да се реконструират тези мозайки, както и другите бляскави паметници на X век, получил сполучливо наименование Златен век на българската култура.
По времето на Първата българска държава съществува силно развитие на приложните изкуства. Българските првизведения носят следи от персийски и византийски влияния, от връзките на българите с други народи и цивилизации. С българите се свързва прочутото съкровище от Надь Сент Миклош, открито на територията на Австро-унгарската империя, на място, което днес е в територията на Румъния. Съкровището днес е сред шедьоврите на "Кунститоришез музеум" - Виена. От различни автори то е свързвано с Атила, определяно за готско, унгарско и др. Според надписите с гръцки букви може да се датира от времето на хан Омуртаг, като е възможно надписите да са нанесине по негова поръчка върху по ранни предмети. Може да се приеме, че предметите са изработени през един по-дълъг период от време - от VII до края на IX век, като вероятно представляват царски сервиз или колекция. Формите на съдовете са еклектични. Някои от дръжките са поставяни по-късно. Изображенията съдържат множество растителни и животински елементи, хипостази, тотеми, свързани с представите на българина. Изображенията са поставени в медалиони. Човешките фигури представят божества и митологични герои - иранската богиня Анахита, Ганимед и орела, грифони, антропомолфни изображения, конници. Вероятно изображенията са свързани с вярванията за структурата на вселената и борбата на силите. Твърде подобна на съдове от съкровището е чашата на Жупан Сивин, открита в Преслав. Грифони са изобразени ва короната от Преславското съкровище, където теглят колесницата на Александър Македонски, който се възнася на небето.Освен тази корона Преславското съкровище включва красива огърлица с изображение на Света Богородица, 2 медалиона, 2 чифта обеци, 2 пръстена, копчета от срлебро, злато и.цветен емайл.
Особено характерни са прабългарските и българските коланни накити. За тяхното своеобразие говорят и писмените източници на епохата, които уточняват, че по тях българите се отличават по военно звание и сан. Един коланен накит е намерен в двореца в Преслав и се състои от език за колан, сърцевидна апликация и две правоъгълни апликации. Пет щитовидни апликации, украсени с палмети, са били открити край село Акалан до Цариград.Колан с апликации с форма на езичета е бил намерен в с. Садовец край Плевен, а ремъчен край с форма на щит в средата с полупрозрачен камък - край с. Ветрен, Силистренско. Известни са два златни накита от Мадара -първи накит от 7 копчета напълни полусфери, 2 кръгли апликации с палмети, произлизащ от християнски гроб; втори накит от 9 малки и 3 по-големи елипсовидни копчета с места за стъклени инкрустации, 5 езиковидни апликации с шнуровидна плетеница от гроб на врйн.
В последните години на съществуването на Първата българска държава столицата се премества в Охрид /днес в Македония/ - важен център на книжовността и културата в западните райони на държавата. С периода на царуване на цар Самуил се свързва първоначалния етап на строителството на базиликата "Света София" в Охрид и крепостта на града, както и базиликата на остров Свети Ахил в Преспанското езеро, където е гробът на владетеля. С българското изкуство в района могат да се свържат най-ранните стенописи в църквите в Костур /днес Кастория в Гърция/ - от църквите "Свети Стефан", "Свети Врачи Козма и Дамян". Първоначалния етап на изграждане на църквата в село Водоча край Струмица в Македония е от IX век, с едностъпални арки на прозорците, украсени с прост венец от тухли.