Лекции по История

3. Историческият ареал на Византия

По-голямата част от съществуването си Византия е разположена в Европа, Азия и Африка. Азиатски територии – Мала Азия – ядрото на Византия, Ивирия (Грузия), Северна Месопотамия, Сирия, Палестина. От Африка – Египет, Мавритания, Нубия. Има територии освен споменатите и в п-в Крим, важен за търговията, както и северното прикавказие. Сумарно – 3 500 000 кв км при Юстиниан І – най-голяма територия на Византия, почти колкото днешна Индия. По-голямата част империята владее по-малки територии, част от Балканите, част от Индия, и т.н. – 700 – 740 000 кв. Км. При Василий ІІ например е толкова. С течение на времето и упадъка на империята, особено след ІV кръстоносен поход и при реставрацията на империята тя държи само югоизточна Тракия, части от континентална Турция, части от островите, части от Мала Азия, губи изцяло Сирия, Египет и Палестина и остава само с около 200 000 кв км. Последните години тя има само районите около Босфора, части от Западен Пелопонес, Солун и части от Тракия – 15-20 000 кв км.
Природни условия – поради разположението в средиземноморието Византия има разнообразие в природните условия.
Най-често използваните пътища са морските. Византия наследява отлична пътна мрежа от Римската Империя. Основен път е Виа Диагоналис. Смята се, че по римските пътища ден преход е около 40 км.
Морският транспорт е бил най-бърз, най-евтин, и може да пренася на огромни разстояния огромен тонаж от стоки. Византия ползва източния дял на Средиземноморието.
Втората половина на ХІ век Византия губи контрола над средиземноморието поради силната конкуренция от Венецианската република. В 1091 година имп Алексий І Комнин е принуден да сключи капитулантски договор с Венеция с цел препречване пътя на норманите към Бизантион, като в замяна се давали големи привилегии на венецианците в Солун и Константинопол. Това принуждава Византия да води протекционистична политика на “самозадоволяване”. В ХІІ век Византия вече не е някогашната сила. Византийците имали не лоши, но не и с блестящи познания за географията. Те смятали, че някъде където се намира днешна Москва, земята свършва, и започва Великият океан; някъде южно от Сахара започвал океана пак според техните вярвания. Имат добра представа за Индия и Шри Ланка – там са намерени много византийски монети и находища от VІ-VІІ век. Византия е сред малкото средновековни държави с ясно определени граници, охранявани от морски военен флот или сухопътни войски.
В периода след VІІ-VІІІ век най-охраняваната граница е източната, където ще бъдат разположени аркритите. Светът извън териториите е бил определян като свят на безредие, варварски свят. Ред, дисциплина и закони е имало според тях само в свещената римска империя. Морските граници са били охранявани с каботажен флот – отнася се най-вече за региона на Солун, потстъпите към Дарданелите, Мраморно море, и най-вече Константинопол. През Х век при рязкото охлаждане на отношенията с България Петър предупреждава Константинопол за предостоящо нахлуване на русите.