Лекции по История

2. Гръцко и римско наследство по българските земи

Територията на днешна България се намира в близост до големите центрове на античната цивилизация, особено до Гърция. Гърците идват по българските земи не като завоеватели, а като съюзници.
По време на гръцката колонизация се образуват редица черноморски градове-колонии, от които възникват днешните черноморски градове. Така са създадени Одесос /Варна/, Дионисополис /Балчик/, Томи /Кюстенджа - днес Констанца в Румъния/, Месемврия /Несебър/, Аполония /Созопол/, Анхиало /Поморие/, Агатополис /Ахтопол/ и др. Гръцката колонизация започва през VIII-VII в. пр. Хр. и е завършена в VI в. пр. Хр. В тези градове се заселват много гръцки занаятчии и художници.
В Аполония е живял известният скулптор Каламис, направил огромна статуя на Аполон Лечител от бронз с позлата, превърнала се в символ на града. През I в. след Христа римският военачалник Лукул я отнася заедно с много други заграбени произведения в Рим. Статуята е известна само от изображения върху монети. Аполон държал в едната си ръка лаврово клонче, а в другата копие. На Каламис също се приписва и известната "Стела на Анаксандър" - релеф от Аполония. Принадлежала е на гражданина Дейнес, син на Анакнастър, висока е повече от 2 м. с орнамент в горния край, който не е запазен. Дейнес е изобразен в момент на игра с кучето си. Главата е в профил, но едното око е във фас, рамото не е предадено достатъчно убедително в профил - арахизиращи'елементи. Гънките на дрехата също са направени по доста архаичен маниер със стилизация. Но при предаването на тялото и обемите, на настроението се вижда голямо майсторство. Стелата се намира в Археологическия музей в София.
В село Равда е намерена друга стела, също изработена с голямо майстроство - "Стела на Каликрита, дъщеря на Хипарх". Изобразена е млада майка, която се разделя с детето си. Жената държи детето си на коленете си, но фигурата му е силно пострадала от ерозията на камъка. Пред нея стоя прислужница и й подава алабастров съд с благовония, свързан с погребалния обичай - бил е поставян на гроба. Стелата е от по-късен период - от средата на V в. пр. Хр. -Зрялата класика в Гърция. В този случай архаизацията напълно е избегната, а има омекотяваяне на гънките и формите. Друга известна Римските градове са заобиколени от крепостни стени и се строят по римската градоустройствена система - с прави и благоустроени улици, които се пресичат под прав ъгъл. Двете главни улици "кардо" и "декуманус" се пресичат под прав ъгъл в центъра на града и там се намира централния площад - форумът, около който са разположени обществените сгради и храмовете. Всички останали улици с упоредни на тези две и така се образуват правилни парцели, наречени "инсули", в които са разположени жилищните домове. Богатите домове обхващат цяла инсула и се състоят от множество помещения, разположени около перистил - басейн в главната зала и вътрешен двор - атриум. В градовете се строят също така театри и амфитеатри, стадиони и обществени бани - терми. Град Тримонциум /Филипополис, днес Пловдив/ е бил снабден с нова крепостна стена и преустроен. Открити са добре запазени римски стадион и античен амфитеатър, форум и части от римски мозайки, разположени в частни и обществени сгради. Красиви мозайки също така са открити в Улпия Ескус /с. Гиген/. Особено прочута е мозайката, представяща сцена от гръцки театър -"Ахейци" на Менандър, днес в Историческия музей - гр. Плевен. Изключително красиви са мозайките от вила "Армира" край Ивайловград, както и мозайки от Марцианополис - Девня, запазени и експонирани "ин сито" - на мястото им под защитни постройки. Ценни мозайки са открити и в Пауталия /Кюстендил/ и Августа Траяна /Стара Загора/. Римляните построяват нова крепостна стена на град Сердика. Тя е минавала по днешните улици "Леге" - източната стена, по ул. "Алабин" - южната, по "Лавеле" - западната, ул. "Екзарх Йосиф" -северната. И днес части от крепостните стени и кули са запазени на ул. "Екзарх Йосиф", в подлеза на Ларгото, под сгради на ул. "Витоша", "Лавеле", под сградата на "Халите", станцията на Метрото и др. Античният амфитеатър беше открит на днешната улица "Будапеща". Под днешния площад "Света Неделя" са се намирали важни обществени стради. Ротондата "Свети Георги" е била преустроена от римска сграда. И днес може да се види хипокаустната отоплителна система с топъл въздух под пода на помещенията.
От римския период датират множество скулптурни произведения - мраморен торс от Сердика /София/, мраморна статуетка от Рациария /Арчар/, портретна фигура на римлянка от Дуросторум /Силистра/, огромна фигура на "Деметра" от Ескус с височина близо 3 метра, с липсващи глава и ръце, изработена много майсторски, с тяло, което се чувства под дрехата. Характерни са надгробните плочи с портретни изображения, често на представителите на семейството, предадени много реалистично. В ред случаи те се съчетават с изображения на Тракийския конник, чийто култ е в разцвет през този период. Тракийският конник е популярно сред местното тракийско население божество, известно ни от множество релефи от римската епоха, представящи го в ход наляво или надясно, в съчетание с дърво, змия, женско божество и др.
Особено развит е римският реалистичен портрет, като до нас са достигнали портрети на римски граждани и гражданки, както и официални портрети на римските императори, свързани с императорския култ. В Никополис ад Иструм е открита бронзовата глава на император Гордиан III - един от т. нар. "войнишки императори" от III в. след Христа. Характерен е с леко заоблен овал, мекота на лицето, прилика с детски портрет, очите са уголемеви, носят израза на известен страх и несигурност, плод на тревожната и неспокойна обстановка в Римската империя. Портретът на император Диоклециян го представя с драматична бръчка на челото, широко разтворени очи, едра и груба моделировка на лицето. Особено показателен за края на античната скулптура и края на античната епоха е портретът на мъж от Обзор, много наивен и схематично направен.
След приемането на християнството от император Константин Велики за официална религия през 313 г., днешните български земи са също обект на християнизация. Това е особено характерно за романизираното население на градовете. След разделянето на Римската империя на две части - Източна Римска империя /Византия/ и Западна Римска империя, българските земи са включени в Източната, която продължава своето съществуване и развитие, като служи за мост между Античността и Средновековието. Изображенията на ранното християнство взаимстват символиката си от образите на езичеството и елинизма. Христос се представя в образа на "Добрия пастир" с идеята за овчаря, водач на стадото, паството, което трябва да бъде спасено. Мраморна статуя на "Добрия пастир" е открита в с. Селановци, Врачанско, а релефи с християнска тематика произлизат от различни райони на страната.
В Дуросторум /Силистра/ е запазена късноантична гробница на римски патриций. Стенописите се състоят от живописни пана, като всяко включва една фигура - прислужник с дрехи или дарове, а централното две - на господаря и неговата съпруга. Срещу входа е изобразена сцената "Извор на живота", включваща два пауна, симетрично разположени около съд с вода, а сводът е покрит с множество изображения на цветя, птици и животни, разположени в орнаментални пана. Темата е сходна на изобразената в прочутата "Казанлъшка гробница", но фигурите са персонажите са доста скъсени, очертани с контур, важна роля играе линията, което говори за упадък на античната живопис. Други гробници от римския период са открити в Хисаря, Стара Загора, с. Крупник, Благоевградско и др. Фамилната гробницата край Поморие следва в много от своите,,» елементи тракийските си предшественици. В района на църквата "Света София" в Сердика /София/ се е намирал античният некропол на града. Под църквата от VI век и около нея са открити гробници, покрити с полуцилиндричен свод, в които има стенописи, изобразяващи цветя, птици, християнски символи. На ул. "Гурко" е открита единствената гробница от античния некропол, в която има човешки изображения - на архангели.
В периода IV- VI в. се изграждат множество базилики с голям размер в градовете и край тях, за да могат да приемат многобройното новопокръстено население - при с. Голямо Белово, Червената църква при Перущица, Еленската църква при Пирдоп, Старата митрополия в Несебър, църквата "Света София" в София. В аула на хан Омуртаг край Шумен са открити части от раннохристиянска базилика с фрагменти от стенописи.