Лекции по История

24. България по време на войните 1912-1918 г.

1. Балканският съюз и първата българска война 1912-1913г.
В края на 19 и началото на 20 век България постига значителен стопански просперитет и политическа стабилизация. Най-ярък израз на тези процеси е обявяването на независимостта на България през 1908 г. След неуспеха на преображенското въстание 1903г. българската държава приема друг курс за решаване на българския национален въпрос, а именно чрез военна намеса отвън.
Въпреки постигнатите испехи България е прекалено малка държава за да се противопостави сама на Турция. За целта тя търси съюз сред другите балкански държави, с които има общи интереси. Същевременно било необходимо и съгласието на великите сили. В крайна сметка се стига до сключването на съюзни договори между България и Сърбия през 02.1912г. и между България и Гърция през 05.1912г. Постигната е и устна договорка с Черна гора за нейния неутралитет в предсроящите събития. Наред с дипломатическите била извършена и военно-техническа подготовка на армията, осъществено било превъоръжаване на стойност над 200 милиона тогавашни лева. Направена била и необходимата пропаганда в обществото за да бъде убедено то в патриотичния характер на предстоящата война. На 20.09.1912г. съюзниците отправят ултимативна нота на Турция да приложи незабавно член23 на берлинския договор, тоест да проведе и предостави автономия на Македония и Одринско. Турската страна естествено отказва и на 05.10.1912г. България и Гърция обявяват война два дни по-късно това прави и Сърбия. В хода на военните действия се очертават два етапа. Първия от 05.10. – 20.11.1912г. и втория от 16.01 – 16.04.1913г. През първия етап съюзниците постигат забележителни успехи, като най-голема заслуга за това има българската армия. Този етап завършва с подписването на временно примирие, след което започват преговори в Лондон. В началото на януари 1913г. в Турция е извършен преврат, след който новото правителство се оттегля от преговорите и продължава военните действия, които са въстановени на 17.01.1913г. През втория етап съюзниците продължават победоностното си настъпление, а едно от най-забележителните събития е превземането на одринската крепост от българската армия. В началото на април Турция е принудена отново да подпише примирие. Войната завършва с подписването на лондонския мирен договор на 17.05.1913г. Съгласно новите клаузи всички земи назапад от историческата линия Мизия-Емос и егейските острови са предоставени на съюзниците. Сега обаче се очертават нови противоречия между самите съюзници, а междувременно Румъния и Черна гора също предявяват претенции.
2. Вторта балканска (междусъюзническа) война 1913г.
Противоречията между бившите съюзници, както и неуредениете в предварителните договорености териториални въпроси довеждат до избухването на война между Българя, от една страна и Сърбия и Гърция от друга. Срещу България започват военни действия и Турция и Румъния, значителна вина за създалото се положение има и българският монарх Фердинанд, който предявява максималистични претенции. На 16.06.1913г. Фердинанд нарежда на българската армия в ролята си ба върховен главнокомандващ да нападне довчеращните си съюзници. Изморената и изтощена българска армия естствено неможе да се противопостави ефективно, особено след намесата на Турция и Румъния. В конфликта България е изправена пред тотална капитолация, а Фердинанд се обръща към великите сили за намеса. На 18.07.1913г. българската страна иска примирие. При воденето на преговорите българската странба е принудена да направи големи компромиси. Мирният договор със Сърбия и Гърция е подписан на 28.07.1913г. в Букорещ, а с Турция на 16.09.1913г. в Цариград. Голяма част от завоюваните и населени с българи земи са отнети от Българи и предадени на Гърция, Турция и Събия. Българи губи почти цяла Македония без пиринския край, източна Тракия и Южна Добруджа. Това било първата национална катастрофа за България.
3. Участие на България в първата световна война.
В края на лятото 1914г. започва първата световна война между двата големи военно-политически блока – Антантата(Англия, Франция и Русия) и тройния съюз (Германия, Австро-Унгария и Италия).
В началото на войната България декларира неутралитет изчаквайки понататачния развой на събитията. Първоначално победи на германското оръжие, както и по-сигурните гаранции които Германия дава за теритотиалните придибивки на България довеждат до присъединяването на страната ни към тройния съюз.
Българи се включва във войната през октомври 1915г., започвайки военни действия срещу Сърбия за кратко време. Българската армия настъпва дълбоко в сръбските територии и изтласква сърбите чак до Адриатическо море. В началото на септември 1916г. България започва военни действия и срещу Румъния, като за кратко време овладява цяла Добруджа. Според подписания на 07.05.1918г мирен договор в Бъкорещ Южна Добруджа се връща на България, а в северна се установява съвместно управление на централните сили- кондоминиум.
Междувременно през 1916г. и особено през 1917г. Германия губи инициативата във войната, а силите на антантата преминават в контра настъпление. Положението на фронта и вътре в страната се влошава, в резултат на което в края на септември 1918г. избухва така нареченото войнишко въстание. Излизането на България става на 29.09.1918г. с подписването на солуското примирие. Няколко дни по-късно под натиска на масовото народно недоволство Фердинанд е принуден да абдикира от престола, на който се възкачва синът му Борис ІІІ. В резултат на подписания на 27.11.1919г. в Париж Ньойски мирен договор България не само се лишава от нови територии, но са и наложени огромни финансови и други материални задължения, които тя трябва да изпалща десетилетия напред.