Лекции по История

23. Национално освободително движение в Македония и Одринско.

1. Обстановката в Маквдония и Одринско след берлинския конгрес. Дейността на българската екзартхия.
Въпреки предвидениете член 23 на берлинския договор реформи в двете области гарантиращи известна автономност на практика в тях продължава да господстват остарели социални порядки съпроводени със засилване на икономическата криза в империята резулатът от нейната сериозна финансова задлъжнялост към западните си кредитори което тя се опитва да реши за сметка на обикновенните поданници. Както е известно тези земи освен българи живеят още турци, гърци, сърби, власи, албанци и др., но българския елемент е навсякъде доминиращ. Турската власт се стреми да потдържа напрежение между отделните етноси, а същевременно сърби и българи се опитват да прокарат своето влияние в тях. При проведената вилаетска реформа новообразуваните административни единици са формирани така, че българското население в тях да живее слесено с други етнически групи. Единствено българската екзархия ръководена тогава от екзарх Йосиф І осъществява активна дейност за съхраняване на българщината в тези земи. Запазила своето седалище в Цариград българската екзархия се явява официален духовен представител не само на българите в освободениет земи, но и тези останали в пределите на османската империя. Дейноста на екзархията се проявява в две главни направления: от една страна тя успява да издейства от султана берати (фермани, укази) за назначаване на български владици в Македония и Одринско. Въпреки съпротивата на патриаршията българите имат владици в 7 епархии, а в останалите 8 са назначени епархийски наменици. Другото направление от дейноста на екзархията е насочено към развитието на просветното дело. Към края на 19в. благодарения на екзархията Мкедония и Одринско съществуват около 920 български училища с над 48000 ученици и над 1400 учители. По-известни са солунската мъжка гимназия „Св.Св Кирил и Методий“, с която са свързани Кузнам Шапкарев, Васил Кънчев, Григор Пърличев. Девическа гимназия в Силун е открита през 1882г. и гимназията „ д-р Петър Берон“ в Одрин.

2. Създаване и дейност на ВМОРО
За начало на организацията се приема датата 23.10.1893г. когато в Солун е създаден български македоно-одрински революционен комитет. Сред неговите учредители са д-р Христо Татарчев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Даме Груев и др. Важна роля в живота на организацията играе солунския конгрес проведен през 1896г. Според решенията му Македония и Одрин са формирани 6 революционни окръга: солунски, битолски, скопски, струмишки, серски и одрински. Солунския комитет играе роля на центален, приети са устав и правилник на организацията. Междувременно като виден деец на освободителното движение се включва и Гоце Делчев. През 1895г. през март в София е създаден върхорен македонски комитет. Той организира така нареченото мелнишко въстани през същата година, също така горноджумайското въстание през 1902г. И дветв въстания завършват без реален резултат. В същото между върховния македонски комитет в София и ВМОРО жъзмикват противоречия които се изразяват главно с тратегията и тактиката на борбара, а не толкова по отношение на крайната цел. Българското правителство тайно подрепя революционното движение в Македония и Одрин, но същевременно действа много внимателно за да не предизвика недоволството на великите сили и да не бъдат обвинени в нарушаване на берлинския договор.

3. Илинденско-преображенското въстание 1903г.
След неуспеха на горноджумайското състание през 1902г. през 02-04.01.1903г. в Солун се првежда конгрес на революционната организация, на който присъстващите 17 делегати вземат решение за подготовката на въстание. На конгреса обаче отсъстват редица от водачите, сред които Гоце Делчев, Даме Груев и др. Като цяло стратегията и тактиката на въстанниците следва тези на априлското въстание от 1876г. главна цел е да се предизвика международна намеса от страна на великите сили за решаване на българския национален въпрос. Най-активна е подготовката в битолския революционен окръг, който на 17-24.04.1903г. провежда свой конгрес, малко след това на 04.05.1903г. край село Баница Серско пада убит Гоце Делчев, което е тежка загуба за организацията. На 28-29.06.1903г. в местноста Петрова нива се провежда конгрес на одринския революционен окръг. В Македония въстанието избухва на 20.07.1903г., а в одринско на 06.08.1903г. Освен недостатъчно добрата подготовка, въстанническите действия в отделните окръзи не започват едновременно. От една страна това е предварително планирана тактика с цел да се постигне по-голяма продължителност на въстанието и намеса на великите сили, но от друга позволява на турската войска по-лесно да се справи с въстаналите райони. В крайна сметка въстанието завършва с поражение и тежки последици за българското население. Резултатът от него са над 200 опожарени села, над 6000 убити възстанници и мирни граждани и около 30 000 емигранти към българия. Планирания международен отзвук до някъде се постига, но до по-сериозни конкретни действия и решения на великите сили не се стига. Подписана е само така наречената Мюрцщегска спогодба през 10.1903г. между Русия и Авсро-Унгария, в която отново се настояа за провеждането на реформи от страна на Турция в Македония и Одринско. Така или иначе тези реформи не се осъществяват, а положението в тези земи не се променя съществено.