Лекции по История

23. Животът на Андроник – Рицарят или чудовището

Андроник І Комнин(1183-1185) оставя трайна дира след себе си; управлението му е резюме на византийската цивилизация през ХІІ век.
Комнините оставят свещения дворец Тафне(?), тъй като империята вече не разполагала с толкова средства – нужни били 30 000 души – установяват се в малък, но много кокетен квартал на Константинопол – северната част. При Комнините, особено при Мануил(1143-1180), византийският двор просто не приличал на себе си. Строгият морал, макар и лицемерен, вече не съществувал. Постоянно се уреждали забавления в двореца, високопоставени дами пристигали с придружители; устройвали се концерти, състезания по реторика, акробати забавляват гостита. Самият Мануил Комнин бил много образован, и изкушен от литературата, рецитирал, взимал участие, за да покаже образоваността си. Говорело се за светски неща, авантюри, лов, почти нищо за религия. На мода са астрологията, гадателите, магиите. До днес е съхранен един хороскоп, направен за Мануил І Комнин. Навремето византинисти си направили труда да изследват именно този хороскоп, за да се сравни с предречените събития от по-късно време. Доказано е, че в него са отгатнати много от важните събития в живота на императора и империята. Доверието на императорите към астрологията било порицавано от църквата. Според нея такова откровение човек може да получи само в съня си. Самият император бил изкушен от любовните истории, и дори не се спрял пред един очевидно международен скандал. Съпругата му приела Ирина(Илина?), - той обаче се влюбил в братовчедка си Теодора, даже определил и стража за нея. Тя, изкушена, носела облекло, характерно за августата. През 1161 Мануил се оженил за Мария Антиохийска, една от най-красивите жени за времето си. По-късно народът започнал да я нарича “чужденката”, тъй като тя се обградила с кръг от така наречените “хора от запада”, които изместили гърците от високите постове във двореца. Именно сред това пъстро общество се появява и личността на Андроник Комнин. Не може да се отрече, че е блестящ представител на аристокрацията – висок, красив, мъжествен, добре образован, с познания върху езиците и литературата. Никита Хониат бил сред най-престижните стенографи на това време. Представя го като млад, красив мъж, с дълга черна брада. Андроник спортувал, живеел умерено – нещо, което било изключение за аристокрацията. Когато се случвало да участва във военни кампании, винаги избирал личният двубой с командира на неприятеля, и с оглед изхода на този двубой се решавала битката; винаги излизал победител, това му създало ореол на храбрец пред войниците. Притежавал качеството оратор – високо ценено във Византия. Това винаги е предпоставка за добра политическа кариера. Бил роден артист, умеел да се преструва било, че е тъжен, радостен. Най-трудното е, когато се преструваме, че се радваме на другите. Той умеел да прави тези неща, затова го наричали Хамелеона. Над 20 пъти императорът му прощавал най-различни забежки; бил неспокоен дух. Една от отрицателните му черти е, че е бил неимоверно жесток, не ценял абсолютно никак човешкият живот; за много дребни неща бил готов да премахне всеки, застанал на пътя му. Той е жертва и на една вътрешна ненавист във фамилията Комнини, тъй като баща му, Исак, бил брат на Йоан Комнин, и според една широка дворцова интрига Исак сметнал, че той е истинският притежател на императорското право, а не брат му Йоан. Когато видял на престола първият си братовчед Мануил, Андроник бил убеден, че тази чест трябва да е негова. Самият той често трябвало да пребивава в изгнание в чужбина, където бил отпращан. Бил често при султана. Това създава индеферентното му отношение към религията. Трудно можел да устои на идея за заговор или отмъщение, или за отхвърляне на дадена дума – това били неща, на които изобщо не държал. Мнозина познавачи на характера му казвали, че ако той беше използвал само добрите си качества, империята щеше да има съвсем друго развитие от това, което се случва. Отношенията между двамата братовчеди, пък и съратници в младежките увлечения, се влошават, когато станало ясно, че Мануил ще наследи престола. Това постепенно накарало Андроник да се отдръпне от братовчед си и да интригува. Освен това двамата често имали за обект на желанията си една и съща дама, и това винаги давало преимущество на Андроник, който бил по-желан. Може би нарочно, когато му били възлагани държавни задачи, Андроник ги извършвал твърде небрежно – това коствало живота на войниците, които водел, или загуба на малки погранични територии. Поради един такъв успех и небрежност унгарският крал откъсва Белград и околностите, и императорът го наказал, пращайки го на заточение в Киликия – една бедна и незначителна провинция в Мала Азия. Причината за това е, че той бил влязъл в договорни отношения с унгарския крал, и нарочно изложил византийските граничари на този риск. Известно време бил изпратен в района на Пелагония, но вместо да понесе с достойнство наказанието си, се отдал на любовни увлечения, и с това скандализирал близки на императора, чиито съпруги били обект на желанията му. Андроник е осъден и хвърлен в тъмница, живял 9 години в тъмница(1155-1164). Към края на този период може би успял да се скрие в една водосточна тръба, минаваща покрай килията му, и стоял дълго време там, но не можал да излезе без да бъде забелязан. Императорът изпратил съпругата си в тъмницата, 9 месеца по-късно обаче тя родила, и на Мануил му светнала крушката; Андроник опитал да избяга, предрешен, но външният му вид издавал, че не може да бъде роб; бил разпознат и върнат обратно. Когато бил ескортиран към столицата, той се престорил, че има силни колики, и поискал да се отдели в тръстиката, и изчезнал. Така стигнал до един приятел Ярослав, княз на величкото руско княжество. Става любимец на всички княжески гости, но Мануил настоятелно поискал този заговорник. Андкроник се завърнал при Мануил, и дал тържествена клетва, че повече няма да нарушава добрите нрави. Мануил обаче поискал от всички благородници да поднесат клетва за вярност на зет му Бела, син на унгарския крал. Мануил въвежда Титулът Деспот изместил всички други титли, заел второто място след императора – досега това бил Севастократорът. По-късно ще му се роди Алексий. Тогава все още нямал наследник. Проблемът обаче бил, че искал да се произнесе клетва пред един унгарски наследник. Пръв отказал Андроник, и след него всички останали, затова е изпратен като нищожен провинциален управник в Киликия – там се задържал малко, тъй като в конфликтите по границите с турците проявявал небрежност; напуснал Киликия и се озовал в Палестина, където доживявали последните години рицарите от кръстоносните походи в създаденото йерусалимско кралство. Там се залюбва с Филипа Антиохийска, сестра на съпругата на императора. Започнал публично да я ухажва 21-годишната кифла. Оказал се верен в тази любовна връзка; била готова да го последна навсякъде, дори да изгуби престижното си място в Антиохия. 10 години по-късно Фили починала, и тогава именно Андроник срещнал може би жената, която единствено обичл през живота си, Теодора – племенница на императора, и негова братовчедка. На 13 тя била омъжена за йерусалимския крал Бобан ІІІ. Андроник бил склонен да сключи брак с нея, но църквата забранила, защото това била 3-та степен роднински връзки; в крайна степен един свещеник със сила осъществил брака. Мануил наредил Андроник да бъде заловен и ослепен. В един такъв важен момент от живота му помогнала Теодора, която чрез свои хора разкрила заговора, и той се спасил, като избягал при царицата на Георгия, на която бил готов да служи, с цената на едно предатеслство на византийската кауза. Минал през Багдад, Бейрут, оставил след себе си много съпрузи-рогоносци, които го преследвали навсякъде. Султанът подарил на Андроник една крепост в Колония, която граничела с Византия, и той я превърнал в център на разбойнически набези срещу империята. По нареждане на мануил никифор Палеолог, трапезундския дук, заловил Теодора и децата и. Всички казвали на Мануил, че безскрупулният Андроник няма да се предаде; той обаче държал на Теодора, и се предал. Когато се явил в Константинопол, коленичил пред императора, и поискал прошка за всичко, и обещал, че ще бъде най-смиреният поданик на императора. Трогнатият Мануил, който не можъл да разчете артисцизма в Андроник, го изпратил в Енеон за управител(чисто заточение). Там ще го заварят събитията, които предопределят и финала на кариерата му. През 1180 Мануил умира, и властта преминала в ръцете на августа Мария, и малолетния и син Алексий ІІ, който тя късно родила, но поради това отпаднало желанието унгареца да наследи престола. Мария била регенка. Тъй като от рано се била обградила само с хора от запада, вече като регентка разширила кръга си, и изчистила от високите постове и други, и наложила една франкократия – това създало една тайна заговорническа организация сред ромейските патриоти. Сред многото ухажори, които имало покрай нея, Мария, изглеждала имала слабост към Алексий, племенник на покойния и съпруг, изтънчен аристократ с добро образование и външност, който заедно с нея започнал да управлява империята. Той обаче бил повече бохем, отколкото държавен мъж, и това давало все повече предимства на латинската върхушка, която започнала да се държи зле с гърците. За всичко това се докладвало в Енеон на Андроник, който станал неформален лидер на съпротивата. По това време особено много се заселил латинският квартал Галата(Пера) – генуизци, французи, италианци. Кварталът започнал да съпира такси за преминаване през Златният рог. В сената в самия дворец стражите били изцяло подменени, и за предпочитане били викинги и англичани. Интересно било, че срещу Мария Антиохийска и Алексий застанала Мария, дъщерята на покойния Мануил, която заедно със съпруга си била във връзка с Андроник в Енеон, за извършване на държавен преврат. През май 1182 около Андроник се формирала една не голяма войскова част; дошли аристократи със своите малки отряди, които по пътя към Константинопол увличали все повече хора, а самите константинополци били готови да отворят вратите на един представител на ромейската партия. Бива тържествено посрещнат в Константинопол, и тогава се извършило онова събитие – майската кървава баня. Близо 60-хилядният квартал Пера бил напълно разграбен, а жителите му били избивани от населението само защото са латини. Естествено, някои се спасили, и всички тези, отивали на запад, започнали да говорят за вероломството на гърците, за тяхното коварство, което създавало у западните хора впечатлението, че гърците са изключително подли и коварни. Това в годините и вековете ще се облича с литературни легенди и предания, за да се стигне до Просвещението, когато се формира сегашният мироглед за византийците. Тази кървава баня създава едно тежко усещане в Западна Европа, и като че ли е основният мотив, който ще подготви ІV кръстоносен поход, макар и 22 години по-късно. Причината за подготовката и масовостта му е именно това, което направили схизматиците-гърци. Влизането на Андроник в Константинопол било прието като едно спонтанно въстание; той дал да се разбере, че идва, само за да гарантира правата на племенните си Алексий ІІ, 14-годишен. Всъщност нямал никакви намерения да дели властта с него. Наредил да бъде изкусно удушен. След отстраняването на Алексий Андроник се обявил за василевс на ромеите. Между първите, осъдени от императора, била собствената му дъщеря, която заподозрял в заговор срещу него. От това станало ясно, че ще управлява с много твърда ръка, и няма да прави компромиси с нищо. След преврата Андроник позволил на тъмничарите да се възползват от регентката Мария; накарал Алексий ІІ саморъчно да подпише смъртната присъда на майка си. По-късно, когато Алексий е удушен, Андроник ритнал главата му, и казал “Да, това заслужаваш, копеленце мръсно, защото майка ти беше проститутка, а баща ти....”. Това давало тревожен сигнал, че на престола идва един безскрупулен човек, който не спазва нормите дори на лицемерният морал. Повтаряме – ако беше използвал положителните дарби, които има, може би щеше да се превърне в един от най-великите императори; той обаче управлява тиранично. Взима мерки обаче за спиране на корупцията в съдебната система, измамите. Увеличил многократно заплатите на преторите, т.е. съдиите, накарал ги да бъдат обективни. Променил Морският закон, който позволявал всеки, който намери кораб в морето без екипаж или капитан, да го присвои. За целта специални наемници убивали екипажа, и после го разграбвали, т.е. умишлено предизвиквали някаква авария. Подмяната на този Родоски закон, и съдебната реформа, увеличили авторитета на държавата и напълнили хазната. Управлението обаче се изродило в непрекъснати подозрения за заговори и нестихващи екзекуции. Той е единственият император, който се представя не с атрибутите на василевс, а като обикновен селянин – символ, че е народен император. Той обаче не вършел някаква народна кауза, а просто намирал в аристократичните среди хора, настроени срещу неговата политика. Започнали и екзекуции на обикновени докери, които при никакви обстоятелства не биха могли да застрашат властта на императора. Андроник смятал за изгубен всеки ден, в който нямало екзекуция. Навсякъде негови шпиони душели по пазарите, следвали арести и екзекуции. Много жертви дали Ангелите, Кантакузините, Палеолозите – известни фамилии със значителна власт и богатство, и това създавало огромен страх. Управлението придобило съвсем уродлив характер, особено когато започнал да парадира с връзката си с проститутката Марктика, която свирела на флейта, но и на други инструменти – това се правело публично. Това било несъвместимо с византийският морал. През август 1185 норманският флот на Двете Сицилии предприема поход срещу Византия поход, имащ за цел отмъщение за майската кървава баня. Дебаркирали в Драч, и по виа игнация достигнали Солун, който бил лесно превзет. Влизат в Солун, започват безогледна сеч сред населението. Били избити хиляди хора. И досега, ако отидем в Св. Димитър, ще видим иконата на Св. Димитър – една мозайка вдясно от олтара, която е наранена от пиките на норманите. Похитен е също така и гроба на светеца, изнесени са били мощи, икони, струпани на площада пред църквата, и изгорени. Тогава в Константинопол започнал да зрее бунт, всички обвинявали Андроник, че не взима мерки. Когато му казали какво става в Солун, той обвинил факта, че не всичките му “предатели” са унищожени. Ужасът в Константинопол бил голям, хората знаели, че това не е обикновен поход. При това положение Андроник се почувствал несигурен в града, и отишъл в едно свое имение със съпругата и любовницата си, неизменно придружаван от едно огромно куче, което могло дори да се опре на лъв; вършело повече работа от всичките му пазачи, било готово да разкъса всеки, който направел дори някакъв жест. От имението, противно на очакванията, продължил да се забавлява, въпреки 66-годишната си възраст. От живота на този човек би могъл да се направи страшен филм, в ролята на късния Андроник би могъл да влезе Шон Конъри, защото е изключително съхранен от времето мъж. В един момент напрежението в Константинопол минава всякаква граница, тъй като императорът наредил на началникът на стражата да започне масови арести по изготвен от него списък – на първо място стоял Исак Ангел, аристократ без особени данни. Когато стражата дошла да арестува Исак Ангел, той проявил необичайна смелост, убил един от стражите, взел коня му и побягнал из града, константинополци помислили, че е дошъл да оглави въстанието – бил закаран в Света София, и въпреки съпротивата му, коронясан за император. На сутринта бил изведен от храма, и вече бил изпратен в двореца. Това накарало Андроник, заедно със съпругата и любвницата си да напусне имението, и предрешен като руски моряк се качил на един кораб. Когато разбрали, че императорът е предрешен в кораба, всички се скупчили на пристанището. Корабът отплавал, но вятърът го върнал. Започнала една невероятна екзекуция – един садизъм, на който не е подложен никой византиец в 1126-годишната история на империята. Този разказ е увековечен от Никита Хониат. Екзекуцията продължила 3 дни, бил мъчен с отрязани уши, ръце. Мълвял само “Господи, помилуй”. Питал “Защо вилнеете над пречупена тръстика”. Убит е на Хиподрома, след като е малтретиран, и той издържал само поради изключителната си физическа сила. След няколко седмици се извършило едно цинично погребение, пародия на църковния ритуал. Това значи фактически, че той не получава опрощение за нищо.
Въпреки, че тъкмо времето на Андроник и късните Комнини показва счупване на традиционния византийски морал и класическата византийска култура, на западът например не се гледа като на варварският запад – всичко това би могло да изведе Византия, както и европейският югоизток и Балканите, в друга посока, ако беше въведена протекция на занаятите, и т.н.