Лекции по История

22. Съединение на Княжество България и Източна Румелия 1885-1886 г.

1. Устройство и управление на Източна Румелия.
Съгласно берлинския договор и изготвения съобразно неговите клаузи органически устав на Източна Румелия тя се определя като автономна област в границите на османската империя със самостоятелно административно управление, но под пряката политическа и военна власт на султана.
Върховен изборен колективен орган на управлението е областното събрание, което има законодателни функции. Съставът му включва 36 представители избрани пряко от населението, 10 по право и 10 назначени от областния управител. На своите сесии областното събрание избирало постоянен комитет, който можел да реши определени въпроси и контролирал действията на изпълнителната власт между сесиите на събранието. Международните договори сключени с голямата порта се отнасяли и за Източна Румелия. За главни езици на областа били определени български, турски и гръцки.
Начело на испълнителната власт на областа стоял главен управител, който бил християнин и се избирал от султана със съгласието на великите сили за срок от 5 години. По предложение на главния управител султана назначавал главен секретар също християнин, който и за вътрешните дела на областа. Изпълнителната власт включвала още Директорат съставен от 6 дирекции всяка от които имала функциите на съответно министерство. В административно отношение областа била разделена на 6 департамента (окръзи) и 21 кантона (околии), като същевремено се запазили традициите на гражданите и на селските общини. Главния управител назначавал върховните съдии, окръжните и околийските управители, офицерите, но пак със съгласието на султана. След провеждането на първите избори през октомври 1879г. от 56 членове на областното събрание 40 били българи. Българите доминирали в постоянния комитет. За пръв областен управител бил назначен Алеко Богориди син на Стефан Богориди. За главен секретар бил назначен Габриел Кръстевич- също активен учасник в църковно-националната борба, който по-късно през 1884г. заема поста главен управител.
2. Организация, подхотовка и провъзгласяване на Съединението.
Въпреки, че идеята за съединението се появява непосредствено след берлинския конгрес, то първата трайна стъпка към неговото реализиране е направена на 10.02.1885г. със създаването на „българо-македонски таен централен комитет“ той се оглавява от Захари Стоянов и има за цел обединението на всички български земи разпокъсани от берлинския конгрес. През април същата година организацията приема окончателното име „български таен централен комитет“, като постепенно организацията си поставя по реалистичната цел, а именно обединението на княжетвото и Източна Румелия. Център на движението става Пловдив най-глеми град и средище на областа, главен пропагандатор на съединистката идея издавания от Захари Стоянов вестник „Борба“. Уяастниците в комитета потдържат активна връзка с княжеството. Александър Батенберг и българското правителство поначало се отнася положително към идеята за съединението без обаче да декларира официално позицията си опасявайки се от евентуални обвинения, че нарушава берлинския договор. Важно място в хода на подготовката на съединението заема проведеното на 25-26 юли заседание на комитета в Дермендере (Първенец), на което се взима решение да започне конкретна подготовка на съединението определено за средата на септември същата година.
Планът влиза в действие още в началото на септември 1885г. На 05.09. Захари Стоянов съставя прокламация за съединението и задейства местните комитети. В околните селища се струпват голям брой възстанници, които се предвижват към Пловдив. Важна роля в акцията играе четата на сержант Йордан Тишков сформирана в село Голямо конаре. Възстанническите отрядо потдържат връзка с командваната от майор Данаил Николав войса на областа. На 06.09.1885г. за кратко време са увладели резиденцията на главния управител, конака и пощата. Съставено е временно правителство начело с доктор Георги Странски поради доминиращия български етнически елемент в областа и разбираемото поведение на областния управител и администрацията съединистката акция протича без особени проблеми и сериозни въоръжени стълкновения. В тази ситуация княз Александър Батенберг няма друг избор освен да приеме реалноста. Със съгласието на Петко Каравелов той издава указ за свикване на народно събрание и всеобща мобилизация. На 08.09.1885г. княза издава специален манифес за съединението, а на 09.09 придружен от Петко Каравелов пристига в Пловдив и приема официално съединението. С този акт съединистката акция придобива окончатене завършек.
3. Защитата на съединението
Освен турция, която логично реагира остро на тези събития и обвинява българите в нарушение на берлинския договор, решаваща остава позицията на великите сили. Изненадващо на пръв поглед е поведението на Русия, която се обявява против съединението. Това се дължи не на нейното нежелание за обединение на българските земи, а на конфликта и с Батенберг. В Петербург знаят, че успеха на съединението би затвърдил позициите на княз Александър Батенберг на българския престол, а същовремено Русия търси начин да го отстрани. Англия пък с цел да се противопостави на Русия също заема необичайна позиция подкрепяйки съединението. На 24 октомври в Цариград е свикана посланническа конференция, която излиза със становище да бъде възстановено статуквото преди съединението, но българската страна демонстрира поведение показващо, че не възнамерява да се съобрази с това мнение.
Дипломатическите дебати в Цариград са прекъснати от едно неочаквано събитие. Изненадващо на 02.11 България е нападната не от Турция както евентуално очалва, а от Сърбия. Това създава проблеми от военно-тактически естество за кратко време българската армия трябва да се прехвърли от южната към западната граница, а същевременно Русия изтегля своите офицери от нея, при което командването и е поето от младите и все още неопитни родни кадри. По тази причина войната е наречена още „война на неопитните срещу генералите“. Междувременно българския народ е обзет от всеобщ подем, който в дадения случай се явява решаващ за изхода на войната. Главните сражения се водят при Сливница 05-07.10 където българската армия успява да спре агресора. Няколко дни по-късно след боевете при позициите „три уши“ и „гурголят“ българите преминават в настпление и освобождават Драгоман, а на 14.11 прекосяват границата и превземат Пирод само бруталната дипломатическа намеса на Австро-Унгария оспява да предотврати позорния разгром на Сърбия. Българската страна се съобразява с нейното искане и прекратява военните действия. На 09.12.1885г. е подпидано и официалното примирие между воюващите. Забележителната победа на българите във войната ги поставя в добра изходна позиция при започналите прегоеори. На 20.01.1886г. българи и турци подписват двустранно споразумение предвиждащо съюз между двете страни, отстъпки в полза на Турция в Родопите и кърджалийско и взаимна отбрана. На 19.02.1886г. е подписан и мирния договор със Сърбия съгласно който се възтановява положението преди войната. Окончателното ореждане на въпроса за съединението става с подписването на великите сили на така наречения топханенски акт на 24.03.1886г. Приета била идеята на Англия българския княз да бъде назначен от султана за генерал-губернатор на източна Ръмелия като по този начин се осъществява единна власт на българските земи. Военните клаузи от българо-турския протокол отпадат, но се потвърждават териториалните отстъпки в родопите и кърджалийско. Съединението е военна стъпка към решението на българския национален въпрос възникнал след берлинския конгрес. Въпреки, че не успява да обедини всички български земи съединението представлява важен етап от понататъчното развитие на този процес.