Лекции по История

21. Храмът на божествената премъдрост

В християнската традиция няма практика да се назовават храмове на името на Христос. Има изключения, но са много редки, защото по презумпция всеки храм дължи всичко на бога, независимо от конкретния светец. Храмът на божествената премъдрост е нещо твърде особено. Тъй като не може в култова практикуваща религия да има някакъв образ, се приема, че божествената премъдрост може да бъде определена с Христос, когато 12-годишен за пръв път проявява мъдростта си. Този Иисус, наричан Емануил, е представен обикновено в една сомбинирана иконографска картина, като Иисус – над него може да се види триъгълно око, гълъбът, символизиращ св. Троица, понякога на заден план може да се види Дева Мария; честването на божествената премъдрост е на 25 март, Благовещение. Моментът на съобщението свише е моментът на божествената премъдрост. В това име се крие нещо много сакрално – премъдростта на Бога, която догажда, но не предопределя съдбата на хората; за Бога няма живи и мъртви, за него има социални, расови, и каквито и да било други различия; чрез своят промисъл той знае съдбата на всеки един човек, но рядко се намесва. Когато става дума за някакви важни събития, които определят бъдещето на голямо число хора, или трябва да се извърши нещо важно, тогава може да има намеса. Под божествена премъдрост се визира именно това. Столицата ни е единственият град, носещ името на божествената премъдрост.
В края на ХІV век, когато единствената значителна сграда е Св. София, градът носи това име. Значимостта на тази църква била оценена от турците, тя е превърната в джамия. След две поредни земетресения е изоставена, и после в южната си част е изцяло запазена с част от покрива, като към централната част покривът е срутен. Западната част, където се влиза в църква, са били барутните складове на местиня турски гарнизон, и само по щастлива случайност не е предизвикан пожар. Управата на София след Освобождението го превръща в склад за газ, където държели газта за осветление на улиците. Така или иначе, софиянци и от околните села, палели свещи в южната част, оформена като параклис, и нарекли църквата Св. София, Вяра, Надежда и Любов. При проучванията на Богдан Филов, и при освещението, той се счита за храм на божествената премъдрост. Такъв храм има в Охрид, Киев, Йерусалим – не са повече от 8-9 във света. Най-величественият от всички е онзи, който винаги е бил предмет на най-голямо влияние – Юстиниановият храм Св. София в Константинопол. Знаменити географи като Александър фон Хумболт оценяват Константинопол като един от най-красивите градове в света, поради географското си положение – Св. София била в южната част на града; има 7 хълма; градът се виждал от далече, заради стените, с които е обграден. Несъмнено, през целият византийски период, след построяването на храма, той е нещо като символ на самия град, а и преносно – на самата Империя. Византия често като лого се предава със силуета на Св. София. Тя не е изглеждала, както днес. Била и вътрешно, и външно, в пъти по-блестяща, не е имало нито минаретата, нито укрепителните съоръжения. Св. София е свидетелка на много и важни събития в Константинопол. Там се провеждат всички, без изключения държавни актове – кръщаване, венчавка, коронясване, опело, отбелязване на важни победи и годишнини, провеждане на църковни събори. Св. София е един цял институт. Не случайнот кагота Юстиниат завършва, подарява 365 имота на църквата. Това дава възможност да се натрупат средства, които да могат да се използват за един вид научна дейност. В подземията имало помещение-книгохранилище, управлявано от хартофилакс. Св. София има около 500 свещеници, които извършвали по определен ред богослуженията. Храмът се издига там, където Босфора и Златният Рог се докосват, и е бил забелязван много далеч, от Мраморно море. Всички византийски коронации между 537 и 1453 били извършвани само там. Коронацията на един византийски император е недействителна, ако не се е случила там. Знаем случая с Михаил VІІІ, последният император на Никея. Константин ХІІ Драгаш Палеолог, последният император, обявен за такъв още като деспот на Морея, не посмял да се короняса като император, тъй като патриархът по това време е подчинен на папата, защото това би значело, че се подчинява на унията. След превземането на града в продължение на 492 ходжите в Айя София, както я наричет турците, се чели корана с гола сабя в знак на това, че този храм е првзет със сила. Едва 1935 Ататюрк прекратява дейността на богослуженията в джамията Св. София, и я обявява за музей с думите, че Св. София трябва да принадлежи на човечеството, а ако искаме джамия, да си построим още една.
Построяването на храма е свързано със събитията от Бунта Ника, когато предната малка църква на това място е опожарена. Юстиниан взема решение на това място да изгради величествен храм, какъвто няма в целия християнски свят. Днес я има катедралата в Толедо, .... 4-то място – Св. София.
На 23 фервуари 532 е осветен и положен първият основен камък. Архитекти на строежи били..... Създали плановете на архитектурата, и контролирали строежа, построен за удивително краткото време 5 години. Тъй като нещастната история винаги е във фокуса на вниманието на хиляди лаици, дълго време се обсъждаше възможно ли е да бъде построена за 5 години, при тогавашните инженерни възможности и съоръжения. Имаме данни за поетапното строителство на църквата от първия до последния момент, имаме описано абсолютно всичко. Все пак, работят 10-15 000 души. При тази численост на работната ръка, срокът застава на мястото си. Само по изграждането на Амвона, който сега отсъства, са изразходвани средствата от годишният доход от Египет. Огромни средства са били вложени в интериора на храма; Юстиниан дори искал да украси стените на 3 м височина от пода със златни плочи, но бил разубеден от съветниците си, че един ден, когато наследниците му обеднеят, ще ги свалят, за да ги продадат за пари. Затова целият храм отвътре е изработен с мозайци, част от тях позлатени. Турците ги консервирали с гипс и вар. Те са частично разкрити, само на някои места, за да дадат представа за интериора на храма. По този начин те са абсолютно съхранени.
Както и Константинопол, така и Св. София, е съчетание на най-различни видове цивилизационно влияние. Това, дори и да се търси от архитекти и скултори, трудно може да бъде изпълнено по този начин. За цялостното завършване на храма, според финансистите на Юстиниан, са похарчени 40 тона злато. На 27 декември 537 храмът е завършен, и когато Юстиниан бил поканен да го открие, казал “Соломоне, аз те надминах”. Естествено, и дума не може да става за съхранение между каменно-дървения храм в Йерусалим и Св. София. Храмът е добре описан от Прокопий Кесарийски, и възпят в поетичен вид от Павел Силенциарий. Първоначално храмът трябвало да бъде естествено продължение на самия императорски дворец. Идеята при построяването на храма била свързана с типичният византийски цезаропапизъм, за подчинение на църквата на държавата. Императорът, а на патриархът, бил водещ. За него имало специален трон. Може би поради това, когато в Х век пратеник на германския император посещава храма, пише, че богослуженията и интериора му приличат по-скоро на един театър. Византийските литургии продължавали по 9 часа. Храмът е бил една атракция, каквато никога по това време в Европа не се вижда. Когато Симеон строи Преслав, кръглата му църква по величие и размери трябвало да наподобява Св. София. За да се внуши идеята за красотата на космоса, куполът на Св. София се издигал на 55 м височина от пода. От там право нагоре се спускал и големият полилей, който тежал 9 тона, заедно с носещата верига. При диаметър 30 м, това представлява като вид една 18-етажна в момента сграда. Конструкцията му създава илюзия, че куполът виси във въздуха, тъй като най-горната част е подпорена с тънки колони и прозорци – от отражението на светлината, изглеждало сякаш покривът изглеждал като капак. Тази архитектура имала недостатъкът, че не може да поеме тази огромна тежест, и след първото земетресение, няколко години след построяването, куполът пропада, и трябва да бъде изграден, и тогава други архитекти дават идеята да се напряват понтафорси(?), които загрозяват храма, но за сметка на това го правят устойчив на всичко. Основите на храма били заляти от тонове олово. Това олово създава възможност да гаси земните трусове, и по този начин конструкцията да остане непокътната. В храма има съзнателно премерена полутъмна атмосфера. Липсва типичният католически готически интериор, където има огромни митражи, които украсяват храма. Идеята е да се създаде молитвена обстановка. Свещите са винаги ароматизирани. Храмът третира две основни теми: Богът и човек, като възприятието на Бога зависи от гледната точка. Католическият храм трябва да създаде у вярващия впечатлението, че той е нищожен в сравнение с Божието величие. Православният цели да създаде удоволствие, и вътрешно съсредоточие на вярващия. Първи пояс – над 2 метра височина, там са ликовете на светците – направено е така, че да могат да се виждат от всички. От друга страна, мраморните плочи на пода били така изпълнени, че изглеждали като леко развълнувано море. Човек имал впечатление, че се движи едва ли не по вода. Времето е изтрило тази повърхност, и днес не може да се види. Пожари и земетръси ощетявали от време на време църквата. След превземането на града от Кръстоносците храмът е бил поне като интериор напълно унищожен. Те сваляли тежките брокати, завеси, които отделяли отделните части на храма, използвали ги за съшиване на дрехи. Огромната златна и сребърна посуда също е ограбена. По този повод Никита Хониат пише: За ограбването не може да се слуша равнодушно. Светите(и изброява целия инвентар) били натрошени на парчета, за да се поделят от рицарите. Влизали с катъри и мулета, за да изнесат част от плячка. Според Жофроа дьо Вилардуен и Робер дьо Клари са изнесени вещи за над 400 000 златни венециански дуката. Стремежът на византийските императори и патриарси по-късно да възстановят църквата в предния и вид не бил възможен. Изнесени са големи части от Кръста Господен, поради което и сега вървят легенди, че тук-там са открити части от него. Когато градът, и по-късно храмът, а това е станало в следобедните часове на 29 май 1453, 16-17 часа, когато турците влизат в храма, е повторно разграбен. Според Бакалов са намерили твърде малко, тъй като при коронясвянето на последните двама императори им се слагат боядисани корони, тъй като нямало злато дори за корони. Много от трофеите на Св. София са били по-късно занесени в Мека, като триумф на Исляма. И до днес легендите разказват, че когато турците влизат в препълнения храм и византийци търсят убежище, е вървяла литургия, и в момента, в който влизат турците, свещеникът, който държал светия потир, ..... изчезват. Според същата легенда той ще се появи в същия вид, когато храмът и градът станат отново християнски.
Всички, които имат възможност, да отидат в Цариград, се препоръчва да видят този храм, но да имат повече от 2 часа време, за да имат някава представа, но днес той не изглежда така, както е бил, дори и след погрома на кръстоносците. Полагат се усилия, като атракция привлича много погледи. Наблизо се намира Капалъ чария, която преди 20 години беше впечатлителна, но днес едва ли.