Лекции по История

21. Възстановяване и уредба на българската държава 1879-1884 г.

1. Временното руско управление на България
Това е един специален период от новата българска история появил се в резултат на стремежа на Русия да наложи своето влияние в новоосвободениет български земи и същевременно да подпомогне конституирането на младата българска държава от друга страна в него рефлектират противоречията на Русия с големите западноевропейски страни, които в резултат на берлинския конгрес успяват да ограничат неговата продължителност от 2 години на 9 месеца. Във временното Руско управление се очертават няколко етапа – според едно три, а според други четири. Първият е наречен подготвителен и започва от есента на 1876г., когато е създадена „канцеларията за гражданско уптавление и освободението отвъд дунава земи“ до началото на реалните военни действия между Русия и Турция (юни 1877г.). Основна задача през този период е да се проучи ситуацията в страната и да се подберат и бъдещите кадри за нейното управление. Втория етап наречен военновременен започва от началото на военните действия и продължава до подписването на санстефанския мир на 03.03.1878г. През този период се предприемат първите стъпки за създаване на местна власт в освободените територии. Оформят се осем губерни и се правят опити за въвеждане на местно самоуправление. Третия етап известен като мирно време започва от подписването на санстефанския мир и завършва към края на май началото на юни 1879г. с изтеглянето на руските окупационни части от България. Някои изследователи разграничават в този период два отделни периода от санстефанския мир до берлинския конгрес и от берлинския конгрес до края на руското управление. След 03.03.1878г. на мястото на княз Владимир Черкаски, който до тогава оглавява канцеларията за гражданско управление, застава руския императорски комисар княз Александър Дондуков. Назначеното от него централно управление изпълнява реално функцията на правителството, а обособените в него 5 отдела– военен, съдебен, вътрешни работи, просвета и финансов изпълняват на практика ролята на съответните министерства. С това се поставят основите на българската държавна администрация. В този проце активно участие взимат известни от това време българи като: Марин Дринов, Петко Славейков, Петко Каравелов и др. Междувременно през периода на временно руско управление се наблюдават и първите прояви на съпротива срещу решението на берлинския конгрес. Те се проявяват под различни форми: изпращане на петиции до великите сили; създаването на комитетите „единство“, чиято цел е да обединят разпокъсаните български земи, а връхна точка в това движение е избухналото през есента на 1878г. Кресненско-Разложко въстание. Върросът за преразглеждане на берлинския договор се поставя и пред учредително събрание.
2. Изработване на Търновската конституция и избор на български княз.
Учредителното събрание, чиято основна задача е да изработи основни закони – конституцията на българското княжество, е свикана на 10.02.1879г. в старопрестолния град Търново в работата му взимат участие 229 народни представители подбрани по различен начин: 117 от тях вземат място в събранието по силата на тяхното служебно положение, 88 са избрани пряко от народа, 19 са назначени от руския император, а 5 от тях представляват различни общностни организации и здружения. Проектът за органически устав е изготвен от известния руски юрист Сергей Лукинов с участието на княз Дондуков и професор Марин Дринов. Първоначалния вариант има умерено консервативен характер, но след като е изпратен в Петербург аз одобрение та са направени някой поправки в по-демократичен дух. Те включват главно ограничаване на някой от правомощията на монарха,чийто избор се одобрява от великите сили и султана и разширяване на възможноста за участие на народа в управлението, който традиционно храни топли чуства към Русия.
По време на обсъждането на конституцията в очредително събрание се очертават дже основни идейно-политически течения. Първото наречено условно „либерали“ представлявано от Петко Славейков, Петко Каравелов, Драган Цанков и др. се обединява за широко народно представителство в управлението на страната за ограничаване на правата на монарха и по-големи граждански права и свободи. Другото течение – на консерваторите представлявано от Константин Стоилов, Димитър Греков, Григор Начович, Марко Балабанови др. се бори за въвеждане на имуществен ценз у избирателите, ограничаване броя на депутатите в народното събрание, двукамерен парламент, както и за още по-големи права на княза в крайна сметка надделяват либералите и на 16.04.1879г. събранието приема една твърде демократична за времето си конституция известна като Търновската конституция, която гарантира основни граждански права и свободи в страната.
3. Избор на български княз.
Въпреки демократичните начала на Търновската конституция тя предоставя на монарха сравнително големи правомощия. Това прави въпроса за личноста, която ще вземе българския престол твирде важен, както за българския народ така и за великите сили. На 17.04.1879г. учредителното събрание се трансформира в първото велико народно събрание, което има за задаяа да избере български княз. Сред няколко стотин потенциални кандидати събранието се спира на 22 годишния поручик от австрийската армия Александър Батенберг, който обаче също е племенни на руската императрица. Това прави кандидатурата му приемлива, както за западнно- европвйските сили, така и за Русия. С избирането му българската държава вече има своя конституция и свой законен монарх, което и позволява да води пълноценен политически живот. След пристигането си в България на 26.06.1879г. княз Александър Батенберг полага клетва и встъпва официално на българския престол.