Лекции по История

20. Хиподрумът

Когато Септимий Север(?) търсел терен, за да построи коподрома, се оказва, че в града няма такова голямо място, затова се оказва, че трябва да се издигнат колони с насипи, за да се изравни терен – това придава още по-импозантен вид на хиподрома – имало магазини, виадукти, 3-4 етажни жилища. Преди да започнат състезанията, състезателите чакали сигнала на императора с камшик на устата; императорът давал знак с копринена кърпа. Трибуната на императора била украсена с мозайци; особено интересно било влизането на императорските гости; най-напред влизали с най-ниски чинове, после по-високите, и от там – самият император; глашатай ги обявявал – гостите били или акламирани, или порицавани. Например, един от министрите на финансите, управител на източните провинции – неколкократно публиката дава сигнал, че е извършил масови злоупотреби; след проверка това се оказва вярно. Понякога императорът обядвал в катизмата(?), за да създаде повече тържественост на съответния обяд; понякога идвали и чуждестранни гости; състезанията продължавали по няколко дни, някои нощували на самите скамейки. На хиподрома, или хатизмата, нямало място за жени. Византийското благоприличие изисквало жените да не се излагат на публичен показ, затова императрицата и приближените и наблюдавали от горната част на църквата Св. Стефано, и имали по-добра видимост от самия император. Тя стояла като мадона, замръзнала на трона си, почти не говорела, почти не се движела – това било удобен претекст да се скрият някои недостатъци – във външен вид, говор, образование, и т.н. Съпругата на Юстин била кръчмарка, на Лъв І Бес – месарка, Теодора, Юстиниановата, била актриса, или другото име на проститутка. Срещу императорската се издигала тъй нар трибуна-потир, където се извършвали най-важните екзекуции, свързани с тежки престъпления. Обикновените престъпници били екзекутирани на (?) площад. Цялата площ по протежението на хиподрома, отделяща състезателната платформа от скамейките, била оградена с дълбок ров, в който имало кръвожадни алигатори. Към състезателната част са били тъй нар корсоби(?), въоръжените стражи на хиподрома – нещо като спортна полиция. В центъра на хиподрома, където се намира една платформа, бил поставен известният Египетски обелиск, донесен от Теодосий І. Той е сред малкото неща, оцелели в днешният мегдан. Поради изписаният с йероглифи обелиск на това място често самозвани гадатели говорели за предстоящи събития. Това били пълни съчинителства, но се възползвали от това, че никой не можел да чете тези йероглифи. Имало и една имитация на пирамида, построена от Константин VІІ Багренородни. Когато рицарите превзели в 1204 Константинопол, първо ограбили бронзовите плочи на пирамидата, които сметнали за злато.
Хиподромът като парламент – политическа функция. На него Юстиниан обявил край на управлението си след недоволството, предизвикано главно от прекалено увеличените данъци. Само църквата Св. София му струвала 6-7 пъти бюджета на империята. Данъците били прекалено увеличени, засягали не само обикновените данъкоплатци, а абсолютно всички социални слоеве. На хиподрома Михаил V Калафат бил порицан за това, че изпратил в манастир благодетелката си императрица Зоя; трябвало да поиска публично извинение заради грешката си; Януари 532 избухва и бунта Ника; на хиподрома е убит и Андроник І Комнин.
Между VІ и Х век Хиподрома е може би последната институция в ранната империя, където народът имал право на участие, глас, корекция в управлението – това право намира израз само на хиподрома. Прави впечатление, че в Х век, когато Хиподромът е загубил голяма част от старото си достойнство, молбите придобили вид на ефимии – тълпите не искали, а молели за нещо; понякога се искало намаление на жизнено важните продукти – маслини, зехтин, вино, риба, вино. До VІ век тези продукти са безплатни, но след като империята губи изтока, нещата се променят. Църквата, която винаги заклеймявала масовите мероприятия, не е могла да забрани хиподрома, въпреки неистово положените усилия в тази насока, защото императорите не са съдействали на църквата за това. Едва в ХІ-ХІІ век, когато замират състезанията, църквата се почувствала удовлетворена, че това сборище вече не съществува. Понякога състезанията на хиподрома прераствали и в триумфални празници, ако моментът съвпадал с някоя важна победа. Така например на хиподрома, бил доведен с ярем на врата победенията Гелимер, крал на вандалите, който Велизарий изпратил в Картаген. Х век е запомнено едно бляскаво тържество на Хиподрома, след победата на византийските войски над халифата – войните с него били приемани като свещени, а не като обикновени. Пленените емири дефинирали вързани пред тълпата, която ги замеряла с плодове, а императорът слизал и газел главите им. Обикновено тълпите изпълнявали един стих, записан от съвременниците – Слава на Бога, който победи неверниците....... и т.н. Въпреки всичко, след церемонията на унижението, пленените могли да седнат под трибуната на императора, и да наблюдават игрите. Такова великодуше в римския Циркус Максимус било недопустимо. На Хиподрома се изпълнявали само смъртни присъдите; горе имало една тераса, обградена с редки колони, където константинополци имали право в топлите дни да се разхождат на прохлада. От там се откривала и една панорама към града, и това място винаги влизало в дестинациите на чуждите посланици, които посещавали императора. Понякога на Хиподрома били изпълнявани и някои “по-хуманни” присъди – рязане на ръце, крака, уши, които замествали според Еклогата старите смъртни наказания. На хиподрома се жигосвали и стари грешници – като например Константин V, един от най-върлите иконоборци, направил много пакости на византийските манастири и монашество. Хиподромът приличал на голям открит музей, в долните му етажи били изложени статуи на богове и богини – това било като скулптурна изложба. Поразените западни наблюдатели – обяснявали им, че на тези статуи се гледа само като на украса. Цялата история на Рим и Ранна Византия, била изписана с каменни барелефи, показани на хиподрома; всички от тях са вече изчезнали.
Упадък на Хиподрома.
Той може да се регистрираклед Х век, когато империята е изцяло ангажирана от идейта да възстанови някогашната юстинианова Византия, особено при Василий ІІ – да се стигне отново до Дунава, да се ликвидират сърбите. Императорът не отделял никакво внимание на хиподрома; бил изключително авторитетен като завоевател, и не смеели да го закачат за упадъка на хиподрома. На Михаил VІІІ му съобщили, че за едни 3-дневни игри, сда необходими 200 000 златни венециансик дуката, а целия годишен бюджет – само 100 000. Официално дейността на хиподрома е преустановена след събитията от 1204. Когато в 1529 френският пътешенственик .... посетил града, видял с очите си как турците разграждат остатъците от хиподрома.