Лекции по История

20. Съвременната историческа наука

Съществува една синтенция, според която човек трябва да познава миналото си, за да маже да гради бъдещето си. Водейки се от тези думи човечеството от векове наред обръща своя поглед назад във времето с надеждата да разбере начина на мислене, поведението, силните и слабите страни на своя род или нация. Интересът към миналото и в частност към историята не е от днес, не е преходен, и именно тази му вечност го прави уникален.
Днес в началото на 21 век човечеството все по-ясно разбира нуждата от историята, и то не само като наука, а като част от ежедневието. Интересът към миналото придобива все по- голяма практическа насоченост, като отделни събитя и факти се интерпретират по различен начин и в някои случаи имат силата да променят съдби. Съдбата на една нация до голяма степен се определя от успехите и грешките, които тя е допуснала в миналото и най-вече по начина, по който тази нация ще се поучи от тези грешки. Политика , култура, религия всички те са подвластни на миналото и няма как да не се съобразяват с него. Именно тука аз виждам мястото на съвременната историческа наука- да гради бъдещето на всеки народ оповавайки се на миналото му.
Историята като наука в последните години се разви доста бързо. Откриват се все повече нови факти и извори, което неимоверно много помага на историците да вникнат в контекста на всяко едно събитие с неподозирана до преди години точност, и да направят оценки и анализи, който до този момент са били скрити от неизвестността. Много митове и легенди разпалвали въображението на поколения наред сега намират своето логично обяснение. Хиляди спорни въпроси от историята на всяко едно общество откриват своя отговор,базирайки се именно на тези нови открития. Но разбира се трябва да отбележим и факта, че затваряйки една страница, откривайки един отговор, неизменно това поражда нови и нови въпроси и отваря нови страници, които трябва да бъдат прочетени и затворени от бъдните поколения. Именно в това се крие магията на науката история.
Съвременната историческа наука обаче е изправена пред редица проблеми. Най-сериозният според мен е това по какъв начин се интерпретират фактите и как те се поднасят на обществото.Казвам това, защото в България,а и в света като цяло се наблюдава тенденция да се дават мнения и оценки и дадено събитие от хора, които нямат квалификацията за това. Изказват се редица теории и мнения някои, от които нямат дори допирна точка с истината, но служат много успешно за пропаганда. И понеже достъпът до информация става все по-лесен и всеки има право да изрази позицията си в общественото пространство се лансират откровени лъжи. Дадено историческо явление или процес се използва извадено от контекста на времето и събитията само и само да донесе някаква полза на определени лица в настоящето. Редица псевдо историци,а и хора с различни професии- журналисти, политици, та дори и икономисти използват събития от миналото на страната, в своите изказвания, без дори да се замислят какви последици могат да нанесат на цялото общество, и как едно неправилно тълкование може да нанесе последици за години напред. Тук аз виждам мисята на съвременния историк да спре тези уродливи за нацията явления и да представи историята такава каквато е, съобразявайки се единствено с намерените факти и придържайки се към контекста на събитията в дадената епоха. Защото в България се нагледахме поколения наред държавници да подменят собствената ни история, водени от чисто политически и пополистки цели,без да си дават сметка за вредата, която причиняват на бъдещите поколения.
Българската история е изключително богата и интерсна за анализ. Това е безспорно предимство за съвременната ни историческа наука, но несъмнено с това крие и своите рискове. Казвам това защото в 1300 годишната ни история има много спорни въпроси и периоди забулени в мъгла.Отдалечеността в времето дава възможност за лансиране на различни тези дори от уважавани историци без обаче да могат да бъдат неоспоримо доказани. Такива спорни въпроси и едновременно с това актуални по една или друга причина днес са Произхода на българите,наличието на византийско и османско робство по българските територии и други. Все питания по които съвременните историци се опитват по скоро да се опровергаят един друг, отколкото да стигнат до някакво общо становище. Осъзнавам,колко трудно може да се постигне това, но според мен е единствения начин,по който ще се спрат провокациите от деструктивните елементи на обществото. Това е мисията на съвременната историческа наука- да обединява разделената и без това нация. Но това обединение трябва да се осъществи без да се подменя историята, а напротив,казвайки и отчитайки всички факти в тяхната цялости и пълнота, независимо дали ни харесват или не. Защото българите има, с какво да се гордеят в историята си, въпросът е то да им бъде поднесено правилно, за да може обществото да го осмисли и възприеме по начина,по който заслужава.
Друг важен проблем, който трябва да залегне по-осезателно в деиствията на съвременната историческа наука е отношението към другия. Днес страната ни е член на Европейския съюз и отношението към съседите ни,а и към другите държави в общността трява да бъде в дух на европейските ценности, а историята на всяка страна да служи по-скоро за сближаване с другия отколкото да се търсят начини за разделяне. Историята трябва да бъде използвана като национално богатство и представена по най-добрия начин на чужденците, така че те да могат да я разберат правилно и в контекста на времето. Със съседните нам държави диалога между историците трябва да бъде още по силен и да се открият тези общи черти в бита и културата ни, който са ни създали и запазили през вековете като нация. Защото само когато разберем поуките на миналото и ги оценим правилно ще успеем да изградим и бъдещето си по един по-добър начин.