Лекции по История

20. Руско-турската война и Освобождението на България 1877 – 1878 г.

Подготовката на войната от страна на Русия се осъществява в две направления – дипломатическо и военнотехническо. По отношение на първото на 15.03.1877г. Русия сключва спогодба с Австро-Унгария, а на 31.03.1877г. подписва с Великобритания лондонски протокол, който представлява модифициран вариант на проекта за реформи разглеждан на цариградската конференция. Това бил успех за руската дипломация тъй като отхвърлянето на протокола давало автоматично право на Русия да започне война с Турция. Третата дипломатическа стъпка на Русия била насочена към уреждане на отношенията и с балканските държави. Това станало чрез сключване на съюзнически договори със Сърбия, Черна гона и Румъния. Във военнотехнически аспект руската армия била подготвена да воюва на два фронта – Дунавски и Кавказки като главна роля имал дунавския фронт.
Началото на войната било обявено с манифест на руския император Александър ІІ издаден на 12.04.1877г. в Кишенев. В рамките на дунавската армия били сформирани три отряда: преден начело с генерал Гурко, източен и западен, като последния имал за задача да действа към важната крепост Плевен. Русите преминават на 15.06.1877г. при Свищов(който става първия български освободен град). За кратко време четите на генерал Гурко освобождават Търново и стигат до балкана. След превземането на Стара Загора русите се изтеглет тъй като от юг настъпва огромна армия начело със Сюлейман Паша. Решаващите боеве стават в началото на август на връх Шипка. С върховни усилия руските войски и българските опълченци многократно по-многобройните и по-добре въоръжени противници. С това се пресича възможноста армията на Сюлейман Паша да достигне до Плевен и да се обедини с частите на Осман Паша. След няколко крайни обсади в началото на декември 1877г. плевенската крепост пада а турските части се предават на генерал Тотлебен. Това е втория важен монет за изхода на войната. През зимата на 1877-1878г. руските войски преминават балкана на 04.01.1878г. е освободена София, а в средата на месеца и Пловдив. Няколко дни по-късно е превзет и Одрин, с което пътят на русите към Цариград е открит. Това принуждава Турция да подпише на 19.01.1878г. примирие в Одрин. Мирнията договор е подписан на 19.02 1878г. в цариградското предградие Сан Стефано. Съгласно неговите клаузи се образувала автономна българска държава за основа на чийто граници били взети териториите включени в българската екзархия. България също дала принос в освободителната война включително в българското опълчение командвано от генерал Столетов. В него взели участие над 10 000 родолюбиви българи. Символ на българското опълчение станало самарското знаме. Българските опълченци проявили огромен греоизъм в боевете при Шипка.
Западните страни – Англия и Франция , неможели да допуснат създаването на голяма държава на Балканите със силно руско влияние. Те свикали в Берлин конгрес на великите сили 01.06-01.07.1878г., който преразгледал санстефанския мир. Съгласно подписания от участниците берлински договор санстефанска България била разпокъсана на пет части: Северна България и софийска област образували Княжество България –зависимо от султана; Южна България формирала автономна област в пределите на Турция под името Източна Румелия, Македония и Одринска Тракия останали в границите на Османската империя., която поела ангажимента да проведе реформи в тези земи. Северна Добруджа била предостъпена на Румъния и Нишкия санджак на Сърбия, като компенсация за участието им във войната. Срока на временната руска окупация бил съкратен от 2 години на 9 месеца. Берлинския конгрес ощетил българския народ и поставил началото на българския национален жъпрос, чието решаване станал основен външнополитически проблем на новата българска държава.