Лекции по История

2. Периодизация на византийската история

330 год. – начало
1453 – край
І. Ранновизантийски (късноримски) – от ІV до средата на VІ век; подпериоди
Преход от античност до Средновековие – от 330 до 610 – Византия се конституира като отделна държава.
527-565, управлението на Юстиниан І – първият, който се осъзнава като император на Византия.
330 година Бизантион – столица – 11.05.330;
от 629 година – гърцизация на империята. Този период завършва в 717 година. След продължителна междуособица, при която последният от Ираклеоните Юстиниян ІІ(685-717) е подменен със други императори – 7 на брой, на престола идва Лъв ІІІ Сириец, чието име четем в някои по-стари курсове като Исавър. Вече е доказано, че не принадлежи на исаврийската династия, а на сирийската от град Германик. Това е ранновизантийският период, характерен с бавната подмяна на робовладтелските отншения с колонатните; изворите говорят за колонии-лидери и колонии–аскрипцити(свободни и приписани). Това говори за настъпващите нови социални и икономически отношения, защото с нарочни актове императорите закрепват голяма част от населението, за да осигурят работна ръка; хората стават крепостни. В античността този проблем се решава с постоянно добавяне на роби, добити от завоевателни походи; незначителна част от тях се възпроизвеждат чрез бракове; роден от робиня-майка и свободен е роб; роден от баща-роб и свободна майка е свободен. Роденият от двама роби е роб. Поради високите цени на робите Византия налага тази нова система.
Църквата в това време има специална роля – става официална институция, монополизира духовния живот на империята, получава и юридически правомощия; регистриране на бракове и кръщения, съди за морални престъпления; църквата успява да внуши на властите, че робството е ненормално състояние за хората. Първоначално робите се освобождават на 7-ма година от заробването или на големи християнски празници. Във Византия обаче роби съществуват до самия края на империята. Те са обаче съвсем различен тип, често се случва да са по-богати и от най-заможните свободни; те просто са хора с особен статут в домовете на господарите си-аристократи. Други роби-негри се набирали от Централна Африка – обикновено се занимавали с отглеждане децата на аристократите, или били домашна прислуга.
2. Средновизантийски период – втора половина на VІІ век до края на ХІІ – епоха на иконоборските борби – 726-843 година – това е могъщо движение, обхващащо не само клерикалните среди в империята, а и широки слоеве от византийското гражданство; в тях се включват и хора, съвършено различни от религиозните интереси; в тази борба има и много идеологически компоненти; възражда се патриотичното съзнание на византийците. В периода на иконоборството гръкът е противопоставен на латинеца – понятието “елин” става положително. В този период империята изживява разцвет в облестта на културата, военното дело, науките, архитектурата. От 726 до 1025 година Византия е най-могъщата империя в Европа. Родоначалник на македонската династия е Василий І. В това време Византия възвръща господството си на Балканите.
* Епоха на цивилните императори(отнасящи се небрежно към армията и въоръжението). Престола заемат Константин VІІІ и после неговите дъщери. Този период трае до смъртта на Зоя в 1056 година. Така и по кръвна линия македонската династия е прекъсната. След 1056 идва епохата на цивилните императори. В този период Византия изживява мощни инвазии отвън. Те създават в Паристрион зоната на миксоварварите, от които един ден ще произлязат и Асеневци, кумани по произход.
В епохата на Комниновата династия, започваща с Антонин І Комнин, който има далечна връзка с Йоан Владислав. В 1081 година е поставено началото – тя управлява до 1185 година. Комнините извършват огромна реформа – създават съсловна монархия. До идването на Комнините Византия се отличава от цяла феодална Европа по това, че тя няма генетична аристокрация – там аристократ е този, който притежава държавен пост. За да го имаш, не е било нужно да си роден благородник, а да имаш съответните качества. Хората се представят с познания и квалификация, не с произхода. Това свършва при Комнините. За да запазят властта в ръцете на династията, създават кланово управление – всички постове се раздават по братовчедска линия. При Комнините първият след императора е севастократора, за разлика от преди, когато това е бил кесаря. Асеневци копират изцяло византийският комнинов модел във второто българско царство. Променя се във Византия цялата императорска формула – имп. Подписът се извършва лично от императора, с червено мастило. Алексий, в христа Бога верен цар на римляните комнин. Същото виждаме в титуларната формула на Асеневци – Йоан в христа Бога верен.... Александър. По този начин всички стари титлоносци, които никак не е било задължително да са роднини на императора, вече задължително най-високите длъжности се дават на близки на императора. Така Византия за първи път се уподобява до западноевропейската феодална структура – нещо, което на запад е особено характерно, където никой не може да заеме длъжност в кралската армия или висшия клир, ако не е роден аристократ.
Късновизантийски период – ХІІІ – средата на ХV век.
Той започва... “Византия в изгнание”. До 1261 година Византия не същуствува. Обособени са три държавици, претендиращи за наследници – Никейската империя(династия на Ласкаридите управлява там); (“Където има империя, има и патриарх”), Епирският деспотат(клон на комнините, около границите на Албания и Гърция го създават; най-известен от тях е Теодор Комнин) и Трапезунд(в Анадола). Никога Трапезунд не успява реално да се намеси в борбата за константинополския престол. Крайната победа благодарение на Иван Асен ІІ е за никейците. През 1261 година управителят на Никейската империя, Михаил VІІІ Палеолог трябвало да опекунства Йоан Ласкарис(по-късно) одушен по нареждане на императора, заема мястото му. Въпреки, че той започва с узурпация на властта, той е сред последните значими императори на Византия (1261-1282). Събитията в България в началото на ХІІІ век са инспирирани от Константинопол. Михаил Палеолог умира, когато успява да организира бунта на сицилианците в 1282 година.