Лекции по История

1. Тракийско изкуство - тракийски гробници, съкровища, тракийски градове

Траките са едно от най-старите племена, населявали Балканския полуостров. Съществуват спорове в науката за времето на тяхната поява в нашите земи. Според една от теориите, тракийското население е автохтонно по своя произход - живяло с тук постоянно, не е дошло от друго място. Основание за това дава приликата и тясната връзка, приемствеността, която свързва изкуството на траките и това на населението от Неолита и Халколита по нашите земи. Според други теории, убедително подкрепени с археологически находки и сведения от гръцки източници, траките се появяват по нашите земи през II хилядолетие пр. Хр. Те са заемали обширна територия между Карпатите и Егейско море, между Черно море и поречието на реките Морава и Вардар. Тракийската цивилизация е една от най-старите цивилизации в света, втора по значение след гръцката. Траките са използвали гръцката азбука, пишели са на гръцки език, като има достигнали до наши дни откъслечни имена и текстове като неразчетения надпис на пръстен от Езерово на тракийски език с гръцки букви. Траките са живеели разпокъсано на племена; често обединявани в племенни съюзи. Някои от най-развитите племена са достигнали до класова диференциация и образуване на държава, като племето одриси, живяло по поречието на р. Тунджа близо до днешните градове Казанлък, Ямбол и Стара Загора, създало Одриската държава със столица Ссвтополис. В днешна Северна България са живяли мизи, в Добруджа - гети, в Северозападна България - трибали, в Софийско - серди, около Пазарджик - беси, в южната част на Родопите - асти, по поречието на р. Струма - меди. Има писмени сведения и за други тракийски племена, за които не е напълно изяснено къде са живеели - едони, кикони, одоманти и др. Най-старото име на Пловдив е тракийско - Пулпудева, следи от тракийско време има запазени и в други наименования на градове и местности в страната. Разпокъсаността на траките е намалявала тяхната сила и те са били покорени от римляните окончателно във II в. след Хр., въпреки тяхното свободолюбие и героична съпротива.
Траките са живеели предимно в малки селища, но през Елинистическата епоха се формират и тракийски градове. Град Севтополис е бил столица на Одриската държава на владетеля Севт III от IV в. пр. Хр., изграден в близост до днешния град Казанлък, понастоящем останал на дъното на язовир "Копринка" при неговотйо изграждане. Град Севтополис е бил укрепен с крепостни стени с трапецовидна форма. В единия му край е бил разложен царския дворец. Предполага се, че централната зала на двореца е изпълнявала роля и на храм, тъй като в нея е открито ритуално огнище - есхара. Градът е бил изграден планово по хиподамовата система с улици, пресичащи се под прав ъгъл, с централен площад агора в средата, където са били разположени основните храмове и обществени сгради. Запазени са надписи, свързани с култовете в града. Домовете на гражданите са били от два вида - пастаден и перистилен, в зависимост от разположението на помещенията около двора, много от тях са били двуетажни и богато украсени с декоративни стенописи. Край града в некропола са били разположени гробниците на знатните граждани. Градът е прекратил съществуването си през III в. пр. Хр. Друг значителен тракийски град е Кабиле, разположен край днешния град Ямбол. Градът е бил укрепен, имал е две части - горен и долен град, множество жилища с ритуални огнища - есхари. В горния град на скалите е издълбан релеф, представящ богинята Кибела. Градът е продължил своето развитие по римско до Късната античност, като в него са били построени обществени сгради и храмове, бани - терми и базилики. Друг тракийски град е открит в Северна България в района на град Исперих земите на гетите - град Хелис или Даусдава - "Град на слънцето" или "Град на вълците" според различните антични извори. Градът е бил укрепен с масивни каменни стени. В него се проучват многобройни жилища, а в района се намират няколко некропола и важно тракийско светилище. Понастоящем районът е включен в територията на резервата "Сборяново".
Траките са били езичници, почитали са много богове, подобни на гръцките. Специфично тракийско божество е тракийският конник, изобразяван в многобройни релефи през Римската епоха. Самобитни са били обичаите, специално погребенията и днес България е осеяна с тракийски могили, които при разкопки дават богат археологически материал. Строили са се големи каменни гробници, изградени от големи, добре одялани каменни блокове - квадри. Такава е тракийската гробница до село Мезек, Свиленградско. Тя се състои от дълъг 15 метров коридор, покрит с фалшив свод и две преддверия, следващи едно след друго. След тях се достига до гробната камера, покрита с коносообразен купол. В гробницата и край нея са намерени множество погребални дарове. Особено интересни са златни обеци с лъвски глави, нагръдник, канделабър и статуя на глиган. Друг вид гробници са изградени от тухли. Такива се срещат в района античния град Севтополис - в Казанлък, край град Шипка и Мъглиж. Особено прочута е Казанлъшката гробница, датирана от началото на III В. пр. Хр. Гробницата е omkpuma случайно през 1944 г. при изкопаването на окопи на военна батарея на хълма "Тюлбето" в Казанлък. Тя има кръгла гробна камера, към която води тясно преддверие. Стените са измазани с фина гипсова мазилка, върху която са нанесени декоративни цветни полета и фигурални композиции. Сцените в камерата представят свещен брак в смъртта между владетеля и неговата съпруга, надбягване с колесници, а тези в преддверието - среща между две войски. Смята се, че те представят моменти от погребалния ритуал, символични сцени, свързани с отвъдното и моменти от тракийската история, тъй като един от войните е разпознат като образ на тракийския владетел Севт III. Сцената в погребалната камера, представяща неизвестен тракийски владетел, хванат нежно за ръка със своята съпруга, с право се счита не само за един от върховете на тракийското изкуство, но и за един от най -значителните паметници на живописта от Елинистическата^ епоха. Много добре с изразено душевното състояние на жената - дълбоката покруса от смъртта на съпруга. Изобразени са прислужници, които се движат като шествие към съпружеската двойка и носят любимите предмети на покойника, водят любимите му коне. Втората тракийска гробница, изградена от тухли е тази при Мъглиж. Тя също е имала декоративна украса и фигурални композиции, които за съжаление са пострадали силно преди откриването й. Запазени са фрагменти от орнаментална украса - черни амфори и червени палмети. Множество гробници с разнобразни форми на основата и покритието са открити в района на Шипка - Шейново, като с право районът получи наименованието "Долината на тракийските царе" - гробниците под могилите "Арсеналска", "Шушманец", "Хелвеция", "Крън", "Славчова", "Сашова" , "Оструша", "Голяма Косматка" и др. Забележителна е гробницата, открита през 2000 г. край Старосел, внушителна с размерите и монументалния си вид - една от най-големите в България до момента. Изказват се предположения, че тя е принадлежала на тракийския владетел Ситалк.
Изключително интересна е откритата в 1985 г. тракийска гробница край с. Свещари, Разградско в резервата "Сборяново край днешния град Исперих. Тя има специфичен интериор. Състои се от погребална камера, преддверие и едно странично помещение, което вероятно е служило за поставяне на дарове. Всички те са покрити поотделно с полуцилиндрични сводове. Погребалната камера има по стените си релефни дорийски и йонийски колони, между които са разположени релефни изображения на кариатиди. Над тях има дорийски фриз с метопи и триглифи, а в люнета е разположена фигурална композиция, представяща хероизацията на владетеля. Сцената включва изображение на владетеля на кон, който получава венец от богиня. Придружават ги слуги и прислужници с дарове и части от въоръжението. Символиката на сцената наподобява тази от Казанлъшката гробница. По украсата на интериора Свещарската гробница наподобява оформлението на екстериора на гръцки храм.
Траките са познавали и владеели много добре златарството. Те са създали прекрасни ювелирни произведения. Златарството е било добре познато и на техните предшественици, обитавали района на Варна през времето на Халколита, създали множество златни изделия - скиптри, апликации и гривни, открити при разкопките на Варненския халколитен некропол, известни като най-старото злато в света. При работа с багер в района на Казичене край София е намерена златна купа от 24 каратово злато с диаметър 40 см и тегло 4 кг. Тя има геометрична украса с жлебове. Купата датира от X в. пр. Хр. Вероятно с използвана за религиозни цели. Част от ценните предмети в Тракия се намират отделно от погребения, като има предположения, че са били закопавани при изпълнението нафитуали или за да бъдат скрити в смутни времена, поради което ги определяме като съкровища. Също така в много от тракийските погребения са били поставяни богати дарове, предназначени да придружават покойния и да му служат в отвъдния живот. Много от гробниците са открити ограбени, но в някои погребални съоръжения с са се съхранили даровете. Такива са открити при разкопаването на "Могиланската могила" в центъра на град Враца през 1965 г. В нея е била погребана млада тракийска принцеса и тракийски войн. Открити са златна диадема с форма на венец, изработена от тънки златни листа и плодове, множество златни пластинки, прикрепвани към дрехата и воала, тежки обеци, които се състоят от 3 части - диск с растителен орнамент, полумесец и три висулки, сребърни фиали, златна каничка с изображение на колесници и наколенник с богата декорация във вид на женска глава и орнаменти. Предметите са датирани в IV в. пр. Хр .- Елинистическата епоха.
Особено прочути са тракийските златни съкровища. Вълчитрънското съкровище е omkpumo през 1924 г. на малка дълбочина. Състои се от 13 предмета, изработени от 22 каратово злато. Общата му тежест е 12 кг. Състои се от 7 диска - 2 големи и 5 малки, за чието предназначение се изказват различни предположения - капаци на съдове, музикални инструменти. Имат орнаменти от сребро, врязано върху златото с техниката "ниело". Най-интересен е съдът, който се състои от три скачени съда с листовидна форма, който също е бил използван по време на ритуални действия. Предполага се, че той е имал капаци с вид на водоплаващи птици. Останалите съдове са купа, голяма чаша и три малки чаши с разлята форма.
Панагюрското златно съкровище е открито през 1949 г. от работници край град Панагюрище. Съдовете са предназначени за пиене на вино в ритуални моменти. Общото им тегло е 6 кг и са от злато 18 карата. Седемте съда са за пиене, осмият е амфора - ритон за писне на вино от двама души едновременно, а деветият е фиала - поднос. Четири от ритоните са оформени със зооморфни форми - като глави на елен, сърна и овен, както и с тяло и глава на козел, а три са оформени като глави на амазонки - от гръцки тип, косите на kok, с подчертана индивидуалност в лицата, фиалата - поднос е украсена с концентрични кръгове, представящи негърски главички и жълъди. Съдовете датират от IV в. пр. Хр. - Елинистическата епоха и има данни, че са изработени вън от Тракия - в Малоазийския град Лампсак, специално за тракийския владетел. Извършени са изчисления, че според цените през Античността, владетелят е заплатил за съкровището толкова, колкото би струвала издръжката на войската му за една година.
Открити са и множество сребърни тракийски съкровища. Най-значителното сред тях е Рогозенското, открито през 1985 г. край с. Рогозен - Врачанско. То се състои от 165 сребърни предмета с тегло 20 кг - купи, кани, фиали, гобелета с изображения на човешки фигури, стилизирани животински глави, надписи с наименования на тракийски селища и личности. Представлява голям интерес за наукагта. Други тракийски съкровища се от Галиче - Врачанско - открито 1938 г., Якимово - Монтанско - 1972 в. - гривни със змийски глави, Летница -1974 г. - апликации за конска амуниция с изображения на конници и божества, ритуални сцени, Боровско - 1974 г. - ритони с животински изображения и каничка, Кралевско - 1980 г. - от с. Кралево, Търговишко - гривни от позлатено сребро със змийски глави, обици с лъвски глави, части от конска амуниция. Прави впечатление изобилието от животински изображения, което се среща и при апликациите и при украса на съдове - определено като тракийски зверинен стил.
Тракийското изкуство по българските земи има голямо значение. То оказва силно влияние върху проявите на изкуството през следващите периоди в България. Отгласи от тракийския зверинен стил могат да се последят в изкуството на Първата и Втората българска държава, в пластиката и дърворезбата от епохата на Българското Възраждане. Образът на тракийския конник виждаме превъплътен в по-късните образи на светци - конници и войни върху българските икони.