Лекции по История

19. Мегалополисът Константинопол

Началото се води от гръцката колонизация, когато се търсят удобни пристанища в Евксинския понт, когато започва създаването на колонии, които да кореспондират с вътрешността на страната, населена изцяло с траки; били предпочитани пристанищните, създаващи възможност за най-евтиния по това време транспорт. Смята се, че градът е създаден от мегарски колонисти. Някои мислят, че не е редно да се посчва точна дата – 650-657 пр хр, когато започва заселването на първите колонисти. Изборът на мястото е уникален, тъй като това е Босфора, с един дълбоко вдаден в сушата залив, приличащ на рог – от там Златен рог. Образува се нещо като триъгълник – това е полуостровната тракийска суша, оградена от Златния Рог. Областта е защитена от три страни с вода; от към Босфора има бързо течение, и там не могат да стоят кораби. Най-високите стени са от към сушата, тяхната продължителност е около 16 км. В този период Бизантиюм е бил свързан с Босфора, а той не винаги е бил толкова дълбок, колкото сега. От името съдим, че това е била плитка водна преграда, през която са могли да минават дори стада. Било е една малка преграда между Егейско и Евксинско море. Морето на север от Босфора финикийците наричат Ашкеназ(Северно море), гърците го наричат Евксинския понт – Гостоприемното море. Разлика между европейски и азиатски бряг няма; само мислена географска представа дава илюзията за разлика. Гостоприемството на морето идвало от неговите богати крайбрежия, най-важни от които Месамбрия, Созополис, Одесос, които създават силни търговски колонии, където траките обменят стоки. Древната легенда за аргонавтите на Язон визира И този град, покрай който са минали. С развитието на търговията и първитне заселници градът се развива и уголемява. Първоначално е заселена онази част, която е близо до Синята джамия и Света София, към морето. От западната част на Света София от ляво има един площад – това е първата заселена част. Много е вероятно преди древните гърци това място да е посещавано от финикийци, но тази територия не е имала вид на селище, била е по-скоро транзитна база. Мегарците създали върху тракийските земи и колонията Силимбрия. Тя се намирала на 30 км от византийския Константинопол, по тракийското трайбрежие на Мраморно море. Тя е първата спирка по известния път Via Egnatia. Херодот нарича жителите на отсрещния град, който нарича срещу Бизантиюм – Калкедон, т.е. слепци – не могли да видят предимствата на европейската част. Като установена дата се сочи 660 пр хр. Бюзант, ловец, е легендарният основател, построил първата постройка – ловна хижа. Според друга легенда Делфийският оракул казал на мегарците, че щастливи ще са онези, които ще се заселят в града, окъпан от водите на Понта. Според друга версия, оракулът казал “Постройте град срещу града на слепите”. Градът става един от най-бързо развиващите се градове. Тракийското племе фини ожесточено воюва срещу него. Фините били известни като бойци на мрака, защото по незнайни причини виждали в тъмното, и безпогрешно се ориентирали, нападали колонията, когато най-малко очаквала.
От Бизантиюм зависел потока на зърнени храни, кожи, мед, за градовете-майки в Елада. Бизантиюм в дългата си история е многократно превземан, разрушаван, възстановяван. Това вместо да потиска развитието му, с всяко едно възстановяване, правело града по-красиво място. Едно такова превземане прави в 512 пр н е персийският цар Дарий. Атина и Спарта дълго оспорвали господството на Бизантиюм, особено след като Мегара....... Жителите на Бизантиюм воюват продължително с Филип Македонски. В 340 той е обсаден от Филип, и поради невъзможността да го превземе откъм морето, Филип скалъпил хитрината, че превзел града поради предателство на един от неговите жители. Знае се, че Филип не е превзел града. По-късно византийците подкрепили Александър Македонски.
ІІ век пр н е – римляните здраво са стъпили на Балканите, унищожили са Македонското царство, поставили са под зависимост Елада, воюват с траките, но достигат Бизантиюм – градът е превземан и освобождаван. Веспасиан слага ръце над града. При Септимий Север Бизанитюм градът преживява тежки времена. Градът е превзет, разрушен, но след това е възобновен – първият римски облик на града; тогава е изграден прочутият хиподром, с капацитет 3 пъти повече от броя на местните жители. Много легенди са свързани с решението на Константин Велики да определи точно град за столица на Римската империя. Той е роден в Ниш, и в началото е мислел да го направи столица на империята, по-късно се разколебал, и решил това да е Сердика, в която много често пребивавал. София имала много предимства; неслучайно средновековните българи я наричат Срядъц, защото се намира в сърцето на полуострова. Липсвало обаче нещо много съществено – вода, която да пази града. След кратки колебания дали да не бъде Солун, присънила му се девойка, която му казала, че градът, който ще носи името, трябва да бъде там, където са Босфора и Златният Рог. Решението е взето в 324, когато неговият противник е убит в сражение, и императорът става едноличен господар на цялата Римска империя. Най-голямо внимание обърнал на пристанището, и особено на Златния рог, тъй като там морето било най-спокойно, и можело да акостират кораби. Строежът започва в 324; в различни периоди работниците варират от 10 до 100 000 души; градът трябвало да бъде бързо завършен, нямало възможност да се изработват отделни детайли по старите; Константин наредил най-ценното и красиво от цялата империя да бъде свалено и донесено в Константинопол – мраморни колони, и т.н. За да привлече жители, които да напълнят града, Константин обещал, че те ще бъдат освободени от плащането на каквите и да било данъци; всеки можел да засели града, с преимуществото на жител. В обикновените разговори градът бил наричан просто Градът. Истинполис – Истанбул, превод – отивам в града. Чак през 1930, при Кемал Ататюрк, е покръстен официално прекръстен.
Голяма част от аристократите на Рим са принудени насила да заселят града; построени са им разкошни дворци, обсипани са с привилегии. Първоначално градът наброявал някъде около 50 000 жители – много голям град за тази епоха. Цялото средновековие в Европа град с над 10 000 жители се смята за много град; към ІV век Константинопол брои над 100 000 жители. Там, където градът граничи с водни басейни, имал по-ниски стени.
Най-тежкият период в ранната история на града е обсадата през 626 от авари, славяни и перси. Те сключили пълен обръч около града. Славяните влезли в Златния Рог и откъм Мраморно море, но когато срещу тях тръгват тежките кораби, те просто ги премачкали. Славянските лодчици са неефикасни като нападателно средство. След тази обсада аварите никога повече не нападнали Тракия. Градът е могъл да бъде превзет само по един начин – ако бъде обсаден едновременно и по суша, и по море; за целта на сушата трябва да има поне 100 000-на армия. Един ден, когато на 29 май 1453 градът ще бъде превзет, той го прави, след като топовете разрушават цели участъци от стените. Как е паднал 1204, без огнестрелно оръжие? Той просто не е бил защитен; анархия, липса на командване, и т.н. Градът е открит на 11 май 330, след тържествена церемония, която била извършена и по езически обряди, и по християнски обряд, и е бил осветен на св. Богородица. По-късно ще бъдат издигнати над 70 храма на св. Богородица, която се смята за защитница на града.
Оцеляването на града било прието като чудо. Градът се изхранвал почти през целият ІV, V, VІ и VІІ век от египетско жито – това бил така нареченият пшеничен флот, който тръгвал от Александрия, и донасял житото в Константинопол. Държавата осигурявала сушена риба, вино на прах и жито – дажба, която всеки константинополец получава, а в тържествени дни – и право на безплатен билет в хиподрома.
При Комнините градът числи около 480-500 000 жители, а при Юстиниан І – над 1 000 000. Целият Балкански полуостров броял 1 500 000 жители. Площадът Августеон, наречен така, защото имало бюстове на всички августи. От там минавал тържественият път на императорите до църквата Света София. Много често в християнския Константинопол могат да се видят статуи на Атина Палада, Зевс, и т.н. – това не е носталгия към езическата епоха, на това се гледало като на украса. По това време статуите били задължително оцветени. Градът е снабдяван с вода от тракийския Херсонес – доста по на юг от Странджа имало водни резервоари, които се пренасят от ІV век насетне с акведукт, който и днес е запазен. В горната част на акведукта е имало шосе. Градът е имал изобилна вода. Имало е един обелиск, с височина 30 метра, изработен по времето на Тутмос ІІІ, целият изписан с йероглифи. Разни гадатели, вещери, се правели, че разбират текста на йероглифите, и правели предсказания какво предстои на града. Според едно предание този град ще същуствува, докато дойде 12-я Константин. Настина, градът пада при Константин ХІІ Драгаш Палеолог. В много съчинения се пропуска Константин ХІ-ти. Градът имал около 74 манастира, обградени със стени, и наистина вътре било оазис на тишина и спокойствие. Много от тях са луксозни, защото приютявали византийци, които били на високи обществени постове, в края на живота си приели монашество, за да си гарантират после царството Божие. Тъй като не искали да се разделят с удобствата, които познавали, имало цели апартаменти, обзаведени със слуги. Общо взето живеели не като монаси. В тези манастири били привлечени тонове книги, създали се много такива, тъй като трябвало да се занимават с нещо. Градът имал една основна главна улица, наричана Меса. Преминавала през средата на града, и достигала Света София. На места била широка 12 метра – нечувано разточителство за онази епоха. В западна европа улиците са широки по 1,5 – 2 метра, например. В Константинопол най-обичайна гледка били 5-6-8 етажните сгради, приютяващи беднотата. Както във всеки град на света, с изключение на София, в периферията се намират най-добре уредените квартали. По главната улица тротоарите представявали портици – дълга колонада с покрив, и от двете страни имало магазини – за бижутерия, парфюмерия, екзотични стоки; абсолютно било забранено да се продават миришещи храни.
Бележит площад е бил площадът на форума на Константин, където била издигната неговата 36-метрова статуя(заедно с пиедестала и колоната). На нея императорат с дясната си ръка сочи Запада, и гледа на Изток. Този паметник е разрушен от турците, след превземането на града. Между многото забележителности могат да се посочат и дворцовата зала Магнаура, която става и главната аудитория на Константинополският университет. Константинополските стени с дължина 16 км имали 400 флангови кули, които по тази начин са могли да информират защитниците с около 40-45 км дълбочина към Тракия за онези, които идват към града. Константинопол бил разделен на около 14 квартала; всеки от тях имал съответния куратор(?), който отговарял в случай на мобилизация или нападение; в града никога не е имало армия; това е работа само на жителите. Това е стар римски обичай, за да се гарантира свободата на политите, на гражданите. Епархът на града режисира нещата от там нататък.
Съдебните спорове на гражданите могли да бъдат решени от регионалния съд, следваща инстанция – епарха, после – императорът.
Константинопол всъщност бил създаден от Константин Велики, Теодосий ІІ Велики и от Юстиниан. Това са тримата “архитекти” на града. Църквата Св. София била символ на имперското величие.