Лекции по История

19. Априлското въстание 1876 г.

1. Априлското въстание 1876г. – бългатската национална революция. След неуспеха на старозагорското въстание и разпаденето на БРЦК през 1875г. българското национално революционно движение се оглавява от ново поколение революционери сред които се открояват Панайот Волов, Георги Бенковски, Никола Обретенов, Стефан Стамболов и др. В края на 1875г. те създават революционен комитет в Гюргево. Плана им за освобождение на България предвижда раделянето на страната на четири революционни окръга: Търново, Сливен, Враца и Пловдив. По-късно от съображния за сигурност окръга от Пловдив бил преместен в Панагюрище. Планиран бил и пето окръг с център София, но тази идея не се осъществила. Подготовката в различните окръзи се извършвала с различна интензивноет и резултати. Най-добра била в Панагюрище начело с Панайот Волов, който по-късно предостъпил водачеството на Георги Бенковски. По-слаба подготовка имало в търновския окръг, а незадоволителна в сливенския където Стоил Вийвода проявил склонност към прилагането на остарялата и неефективна четническа тактика. Почти никаква подготовка нямало във врачанския окръг. Освен това между отделните революционни окръзи липсвала необходимата координация относно планираните въстаннически действия. Недостатъчно било и осигуряването на оръжия, както и подготовката на населението за въоръжени действия. На 14.04.1876г. в Оборище се провело събрание на панагюрския революционен окръг, определена била конкретна дата на въстанието – 01.05.1876г. като, в случай че плана бъде разкрит се предвиждало и преждевременото му избухване. Прието било и специално възвание към българския народ.извършеното след събирането предателство предизвикало по ранното избухване на въстанието на 20.04.1876г. започнали първите въстаннически действия в Копривщица. За кратко време бил превзет търския конак и били арестувани представителите на местната власт. Изпратеното от Тодор Каблешков кърваво писмо до панагюрци поставило началото на въстанническите действия в Панагюрище. Въстанали и селата в северната част на Родопите: Брацигово, Перущица, Батак. Първоначалните успехи на въстанниците не продължили дълго. Важна роля в хода на събитията играела конната чета на Бенковски известна като Хвърковатата чета. Скоро проличали и слабостите в организацията и подготовката на въстанието, а след намесата на редовната турска армия и башибозук то било потушено. Пословични станали кланетата на турците в родопските селища. Копривщица била спасена благодарение на местните чорбаджии, които платили висок откуп за това. Скоро загинали и водачите на въстаниято – Бенковски и Волов. Въстанически действия били предприети и в търновско те били съсредоточени в Дряновския манастир където четата на поп Харитон водила сражения с турците. И тук въстанниците били разбити: част от тях били избити, а други ранени. Въстанническите прояви в сливенски окръг били слаби. Тук действала четата на Стоил Войвода, който потдържал старата четническа тактика.
Липсата на реални действия във врачанкия окръг привлякла четата на Хр. Ботев. Следейки развоя на въстанието Ботев сформира малък отряд от около 200 души превзвма авструйския кораб Радецки, с който преминава Дунава и слиза на козлодуйския бряг. След това четата се насочва към Враца очаквайки подкрепа от местното население. Пътят на четата е изпълнен с въоръжени сблисаци с турците, а този славен поход завършва във врачанския балкан където самоя Ботев намира смърта си. С това въстанието е потушени във всички въстанали райони.
2. Отзвук на Априлското въстание и отношението на международната общност към него. Събитията в България намерили отражение в редица американски и английски вестници, те реално отразили жестокоста по време на потушаването на въстанивто, като предизвикали възмущение сред интелигенцията и пргресивната интелигенция на запад. В протестите се включват видни интелектуалци като: Виктор Юго, Лев Толстой, Достоевски, Менделеев и много други. Протерти изразили и представители на политическите кръгове като лидера на опозиционната либерална партия в Англия Уилям Гладстоун. Той издава брошурата „българските ужаси“ в която се изясняват потресаващи факти за действията на туците при потушаване на въстанието. Организираните международнокомитетни комисии проверяват на място и потвърждават фактите. В резултат на мащабно движение за защита на българите през декември 1876г. в Цариград е свикана конференция на посланниците на Великите сили за балканите в дневния ред на която фигурирал и българския въпрос. В работата и участвали представители на Великобритания, Австро-Унгария, Германия, Франция, Италия, Русия и Турция. Конференцията е излезнала с решение в българските земи да бъдат формирани две автономни области в пределите на империята. Източна с център Търново и западна с център София. Високата порта отхвърлила решението уповестявайки, че е приела нова конституция, която гарантирала равни права и свободи за всички поданници на империята. Това довело до промяна в позициите на Великите сили, които допускали нова война между Русия и Турция. Същевременно това бил нов шанс за Русия да се реваншира след загубата в кримската война.