Лекции по История

18. Зрелища и празници

Най-много са тачени църковните празници от цикъла на неподвижните – Успение Богородично, Никулден, Рождество, и подвижни – Пасха, и т.н.
Останали са и празници от езическата епоха, като календите, росалиите. Някои носят чисто езически почерк, който по времето на турското робство се съхранява в нашия регион, и се третира като единственото съдържание на тези празници. Държавни празници са били например денят 11 май – денят на града Константинопол. Друг важен държавен подвижен празник – раждането на императорския син. Спорадични – триумфи, игрите на хиподрума – неработни дни за Константинопол. Църквата се опитва всячески да контролира тези празници, опитва се да контролира театъра, защото там се използва словото, а то е монопол на църквата. Мимовете са допускани с резерва, защото при тях се говори с езика на жестовете, но най-често били осмивани калугери и духовници.
Византийците обичали да играят и затрикий, което е шах. Били изкушени от хазарта, но това било забранено от закона, така, че ставало на тайни места. Най-разпространени били заровете.
Църквата следи живота на византиеца от люлката до гроба. Византиецът е свързан с нея. От тук идва връзката между обществото и църквата.