Лекции по История

17. Чужденците във Византия

До ХІІ век Визанитя е полиезична държава. Византиецът е свикнал да чува различни речи, култивирал е в себе си мисълта, че трябва да приема другия. Западните не можели да понесат мисълта, че ХІІ и ХІІІ век в Константинопол има и джамии. Мюсюлманите обаче живеели в отделен квартал. Империята обаче постепенно губи космополитната си характеристика; тя вече не е онази империя, която държи изтока, намира се вече в период на упадък. Западна Европа по това време, минала през варварство, войни, чумни епидемии, започва да формира общество, което с всяко едно десетилетие приближава, и изпреварва византийската цивилизация. Ромеизацията, в смисъл на асимилиране на чуждите елементи, никога не е имало. Това може много трудно да се внуши на публика като българската. Ромеизацията е въпрос на личен избор – ако искаш да правиш кариера, няма как да не знаеш гръцки език, и да не владееш параметрите на културата, в която искаш да влезеш. Ромеин значи поданак на императора, изповядващ християнската религия, плащащ данъци, и евентуално говорещ гръцки.
Досадна е също славянофилията, която пренебрегва българският елемент в нашата история. Ама славянски език няма бе, мама му стара;) Кажете европейски език, ако искате ;)
Династичните бракове във Визанитя до брака на цар Петър са неразрешени. На 8 октомври 927 цар Петър сключва брак с Мария, дъщерята на император на Христофор, и се радвала, че се е омъжила за мъж-цар, и той става Петрос, василевс булгаро – първият признат български цар, който има за съпруга византийска принцеса от императорския двор. Сестрата на Василий ІІ, Анна, е втори прецедент, когато се жени за киевския княз. Чак при Палеолозите династичните бракове стават норма.
Обикновено чужденците си представяли византийците по един клиширан начин, който и днес битува в съзнанието на лаиците. Това идва от Западна Европа, по времето, когато започва противопоставянето, и после катастрофата от 1204 година. За западняците гърците са хитри, ласкателни, лицемерни. Това ще го разказват и норвежци, шведи, датчани, шотландци – които вечно били търсени като бардове. Не случайно Никита Хониат казва “ние сме проклети от всички народи”.