Лекции по История

17. Начало на организирано национално-революционно движение през 50-те и 60-те години на ХІХ.

1. Освободителни борби на България до средата на 19 век.
До средата на 19в. освободителните борби на българите имат стихиен и неорганизиран характер. Те бключват главно участи на българи в руско-турските войни. През 18в. и първата половина на 19в. участиети им в освободителните борби на съседни балкански народи главно сърби и гърци.
Величовата завера 1835г. бунтовете в северозападна България през 40-те години на 19в. Подкрепата на България по време на кримската война и други подобни изяви. Резултатите от кримската война оказват стимулиращо влияние върху развитието на българското национално освободително движение. Загубара на Русия от Турция, която е подкрепена от Англия и Франция кара българите да разчитат повече на собствените си сили отколкото на освобождение отвън. Същевременно след кримскара война се наблюдава нов подем в българското стопанство, както и в просветата и църковното движение. Това са важни предпоставки за постигането на нова стратегия на освободителната борба.
2. Георги Сава Ръковски – пръв идеолог и стратег на българската национална революция.
Раковски е роден в заможно семейство в Котел и е родственик на Стефан Богориди още като младеж той пребивава във Влашко и взема участие във втория браилски бунт през 1842г. По време на кримската война (1853-1856г.) Раковски извършва активна разузнавателска дейност в полза на Русия.
Непосредствено след войната 1857г. той пише популярната си поема „Горски пътник“, чиято художествена стойност не е висока, но там авторът изразява ранните си идеи за национално освобождение. По-конкретна насоченост има неговия първи план за освобождениа на България съставен през 1858г. През 1861г. Раковски съставя втория си план като белградски план за освобождение на България. В него той развива идеята си за създаване на една българска войска в съседна държава, която в подходящ момент да навлезе в българските земи и заедно с местното население да организира освободително възтание. В резултат на това в 1862г. в Белград е създадена първата българска легия. Нейната конкретна задача е да подпомогне църбите в борбата им срещу Турция, но от друга страна да се превърне в ядро на онази военна сила залегнала в неговия план за освобождение. Легията участва в боевете за Белград, но скоро след това се разпада поради подобрението на сръбско-турските отношения. Раковски обаче не прекратява усилията си за организиране на национално революционно движение. Последната му голяма изява е представения в началото на 1867г. „привременен закон за народните горски чети за 1867 лето“ в него Раковски с най-големи детайли излага възгледите си за организацията, структурата и дейноста на българските революционни сили. Смята се, че това е най-високото му постижение като идеолог на националното революционно движение. Освен като идеолог Раковски е известен с издаването на няколко революционни вестника(„Дунавски лебед“, „Бъдещност“, „Браните“), с проучванията си в областа на българската история и фолклора, с издаването на списание „Българска старина“.
3. Политически организации и идейни течения на българската емиграция. Наред с революционното демокеатично движение на Раковски в бългаското национално освободително движение се оформят и други идейни направления едно от тях е боржуазно-либералното, което се свързва с името на Иван Касабов и създадения от него през 1866г. таен български централен комитет(ТБЦК). Комитетът издава вестник „Народност“ част от членовете му са ориентирани към Западна Европа, но се срещат и по-руски ориентирани членове. Най-съществена изява на комисията е изпратения през 1867г. мемоар до султана, с който те предлагат създаването на смесена българо-турска монархия по подобие на австро-унгария.
Консервативното течение в национално освободителното движение е представено от две основни организации – одеското българско настоятелство и добродетелната дружина. В тях членуват предимно заможни българи от емигрантските среди. Настоятелството се занимава предимно с подпомагане на млади българи, които да учат в Русия и подкрепа за българските училища и читалища. Добродетелната дружина има по-голяма политическа активност резултат от нейната дейност е проекта за създаване на обща държава на българи и сърби. Членове на добродетелната дружина не са чужди на идеята българо-турска дористична монархия.
60-те години на 19в. се характеризират с изпращането на чети в българските земи през пролета ба 1867г. с подкрепата на добродетелната дружина на юг от Дунав минават четите на Панаьот Хитов и Филип Тотю. Тяхната цел е не да вдигнат възтание, а само да проучат настроението на българите и готовноста им за въоръжена борба. След кратки сражения с турските чети се изтеглет към Сърбия. През есента на 1867г. в Белград се формира втората българска легия, но тя също не просъществува дълго. През пролета на 1868г. е разпусната, голяма част от участващите се включват в новата чета начело на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През юли 1868г. четата преминава дунава и се насочва към балкана. Решителната битка с Турция става на връх Бузлиджа, където загива войводата Хаджи Димитър, а Стефан Караджа е ранен и по-късно умира в Русе.
Четничеството изиграва положителна роля в своя начален етап от съществуването си. То мобилизира българите и поставя основите на организираните форми на борба. По-късно обаче то изчерпва възможностите си и става пречка за понататъчното развитие на освободителното движение.