Лекции по История

16. Романтизъм

РОМАНТИЗЪМ
Направление в европейската и американската литература и изкуство в края на 18 - началото на 19 в. Обявява се срещу естетиката на класицизма и Просвещението. Изразява стремеж към свобода на личността, страдание от несъответствието между идеал и социална действителност, проявява интерес към националното минало. Представители в литературата: Дж. Байрон, П. Б. Шели, В. Юго, Х. Хайне, К. Брентано, А. Мицкевич, М. Ю. Лермонтов и др. В изобразителното изкуство основоположник на романтизма е Т. Жерико, най-ярък представител - Й. Делакроа; в скулптурата - Ф. Рюд; в пейзажа - К. Фридрих, Дж. Констейбъл, У. Търнър; в портрета - О. А. Кипренски. В музиката романтизмът се характеризира с развитие на операта, песента, програмната музика: Ф. Шуберт, К.-М. фон Вебер, Х. Берлиоз, Н. Паганини, Ф. Лист, Ф. Шопен; в театъра - ярка емоционалност и драматична експресивност в актьорското изкуство: Е. Кийн, Е. Роси, Т. Салвини, М. Дорвал, П. Бокаж, П. С. Мочалов и др.

Романтизмът е общокултурно движение, което започва да се развива от края на XVIII век и постига своя апогей през първите деситилетия на XIX век. То се появява във времето на големите обществени сътресения, като Френската Революция, когато феодалната система напълно се разпада. Освен Революцията от 1789 година, по време на Романтизма се случват и следните исторически събития: Въздигането и управлението на Наполеон, както и въстанието на декабристите в Русия през 1825 година. Тези събития повлияли върху идеала за живот на хората от онези времена. Тогава много разпространени били сантиментализмът, меланхолията и песимизмът, а след свалянето на Наполеон - разочарованието и недоволството сред гражданите придобили големи размери. Главната причина за разочарованието трябва да се търси в идеологията на гражданската класа. Революцията прокламирала идеите на обикновеният гражданин, а именно - братство, еднаквост и свобода. Поколението на романтиците не вярвало в огласеността на живота. Те се отказвали от идеала за главната власт на разума и търсели утеха в емоциите и силния индивидуализъм. Едни от най-изявените романтици били Джордж Байрон (1788-1824), Михаил Лермонтов (1814-1841), Александър Сергеевич Пушкин (1799-1837), Пърси Шели (1792-1822), Самюъл Колридж {1772-1834), Виктор Юго (1805-1885) и други.

Предпоставки за появата на Романтизма
• Наложените от Класицизма и Просвещението норми, според които обществените и гражданските анганжименти са по-важни от личните желания;
• Бунт срещу наложения еснафски модел на съществуване;
• Съществуването на млади хора, аристократи по дух или произход, високо образовани, с различни изисквания към себе си и света.

Характеристика на романтическата личност
• Бунтар срещу установените модели на мислене и поведение;
• Обладан от "Мирова скръб" - носталгия, меланхолия и печал, породени не от конкретни събития, а от цялостното житейско неудовлетворение.

Изразни средства
• Пейзаж (пресъздава душевните състояния на героя);
• Романтическа ирония (поражда се несъответствие между порив и действителност);
• Романтическа гротеска (грозното се съчетава с красивото - Квазимодо).

Жанрове
• Лирика
• Исторически Романи
• Романтическа Драма

История на Романтизма
• Появява се в Германия през 1797 в град Йена. Основни представители: Новалис и Хофман;
• В Англия възниква през същата година, като се оформят две школи: Езерна школа (Колридж) и Бунтовен романтизъм - Байрон и Шели;
• В Русия романтизма се появява по-късно, към средата на XIX век, но постига изключителен успех и превръща Руската литература във водеща. Най-значимите представители са Пушкин и Леров;
• Във Франция се приемат идеите на Романтизма в първото десетилетие на XIX век, но се прочува предимно с исторически романи, а не с лириката. Основни представители са Александър Дюма и Виктор Юго.